В предизборната си програма италианската десница, която сега е управляваща сила в Италия, обеща да насърчава всичко, което е произведено в Италия, да популяризира италианската продукция по света и да брани уникалните й традиции. Откакто бе сформирано, правителството на Джорджа Мелони се стреми да изпълнява това свое предизборно обещание по всички възможни направления. Едно от тези направления логично е италианската хранително-вкусова промишленост или по-обобщено казано италианската кухня, с която се слави Италия по света. По това направление в последните десет дни в Италия бяха предприети няколко важни стъпки.
На 23 март по предложение на италианския министър на селското стопанство Франческо Лолобриджида и на италианския министър на културата Дженаро Санджулиано Италия издигна кандидатурата на италианската кухня за вписване в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Предложението на двамата министри бе прието с единодушен вот в италианското правителство. Оттук нататък външният министър на Италия Антонио Таяни ще внесе документацията за тази кандидатура в ЮНЕСКО и там ще започне оценката на експертно ниво, която би трябвало да приключи най-късно през декември 2025 г.
Подготовката на досието за кандидатурата бе поверено на Пиер Луиджи Петрило, професор в Свободния международен университет за социални науки „Гуидо Карли” в Рим, който в миналото бе подготвил и кандидатурите на средиземноморската диета и на изкуството на приготвянето на неаполетанската пица за вписване в списъка на ЮНЕСКО. Сега в досието на италианската кухня се казва, че тя е съвкупност от социални практики, ритуали и жестове, основаващи се на местни познания и че тя е мозайка от традиции, отразяващи биокултурното многообразие на Италия.
В края на миналата година сайтът „Тейст атлас” („Атлас на вкуса”) постави на първо място именно италианската кухня в класацията си за най-добра кухня в света за 2022 г. На второ и на трето място я следваха гръцката и испанската кухня.
Кандидатурата на италианската кухня за вписване в списъка на ЮНЕСКО зарадва италианците, но не мина без полемика. Британското финансово издание „Файненшъл таймс” публикува интервю с италианския професор от Университета в Парма Алберто Гранди, който е специалист по история на храната. Пред изданието той заяви, че рецептата за карбонара е американска и че единственото място, на което може да се вкуси днес пармезан, който отговаря на автентичния вкус на пармезана, е в американския щат Уисконсин. Гранди освен това твърдеше в същото интервю, че тирамисуто и панетонето, с които Италия също се слави, са отскорошни кулинарни изобретения и допълваше, че повечето италианци дори не са чували за пицата преди 50-те години на миналия век.
С тези свои твърдения Гранди, който и в миналото е правил подобни полемични изявления, си навлече сега гнева на "Колдирети" - асоциацията на италианските фермери, и на Матео Салвини, италианския вицепремиер и министър на инфраструктурата. За интервюто на Гранди "Колдирети" каза, че то е "сюрреалистична атака срещу италианска кухня, отправена точно в момент, в който Италия кандидатства с нея за вписване в списъка на ЮНЕСКО". Асоциацията обвини експерта, че прави измислена възстановка на произхода на традиционни италиански храни. "Колдирети" бе особено възмутена от твърдението на Гранди, че в Уисконсин се произвеждал най-доближаващ се до първоначалния му вкус пармезан, защото, според асоциацията именното този американски щат е "родина на италианските сирена менте".
Салвини пък заяви, че експерти и чужди издания завиждат на красотата и на вкусовете на Италия и затова нападат италианската кухня. Той определи италианската храна като символ на италианската национална идентичност и подчерта, че купуването и консумирането на италиански храни и напитки е добро за здравето, за труда и работоспособността и за околната среда.
Твърденията на Гранди отчасти произтичат от съществуваща научна литература, отбелязва по повод тази полемика друго британско издание - "Гардиън". Вестникът припомня, че относно карбонарата Лука Чезари, експерт по история на храната и автор на книгата "Кратка история на пастата", пише, че това е американско ястие, зародило се в Италия. Смята се, че то е било направено за първи път от италиански готвач през 1944 г. за американски войници в Ричоне, в Италия, като за целта са били използвани дажбите им от бекон и яйца. Що се касае до пармезана - сирене, произхождащо от италианската област Емилия-Романя и датиращо от 12-и век, полемичният експерт Гранди твърди, че италиански имигранти, вероятно от Парма, са започнали да го произвеждат в Уисконин в началото на 20-и век, допълва "Гардиън". Според експертът днес пармезанът, произвеждан там се доближава най-много до оригиналната рецепта на пармезана, защото тази рецепта там не е била променяна, както е станало в Италия. За пицата Гранди казва, че преди Втората световна война тя е можела да бъде открита само в някои южни италиански градове и че първият ресторант, който е сервирал само пица, е отворил врати в Ню Йорк през 1911 г.
Пред италианския в. „Република” самият Гранди споделя, че не разбира защо интервюто му за "Файненшъл таймс" е породило такава голяма полемика. Той припомня, че в него той не е поставил под въпрос качеството на италианската храна или на италианските продукти, а само е възстановил историята им по един коректен от историческа гледна точка начин.
От своя страна асоциацията "Колдирети" използва повода на полемиката и да припомни, че на година печалбите от производството на ментета на хранителни продукти с етикета "Произведено в Италия" носят печалби на фалшификаторите в размер на 120 милиарда евро. На първо място най-фалшифицирни са италианските сирената, начело с пармиджано реджано и грана падано, следвани от месните деликатеси, като шунките прошуто Парма и прошуто Сан Даниеле, екстравърджин зехтинът, италианските вина, от Кианти до Просеко, консервираните домати Сан Марцано, съобщава Ти Джи Ком 24.
На фона на тази кулинарна полемика вокалистът на най-успешната сега в света италианска рок група "Монескин" Дамиано Давид реши да преподаде видеоурок на феновете си в социалните мрежи как се приготвя сосът песто дженовезе, но вместо класически кухненски пособия той ползва секс играчка. Дамиано е отявлен критик на премиерката Джорджа Мелони и на нейната партия "Италиански братя" основно заради тяхната политика срещу предоставянето на повече права на ЛГБТ общността. Така че сега мнозина възприеха обучителното кулинарно видео на вокалиста на "Монескин" като подигравка с усилията на Мелони и на нейните министри да представят по света италианската кухня като символ на италианската идентичност.
След като шума от полемиката поутихна италианският министър на земеделието Франческо Лолобриджина подписа четири указа, касаещи продажбата в Италия на брашна от насекоми. Разпоредбите на документите се отнасят за брашната от домашен щурец, от мигриращ скакалец, от жълт брашнен бръмбар и от малък брашнен червей, тоест за брашна, които традиционно не присъстват в италианската кухня и диета. Употребата на подобни брашна в ЕС вече е разрешена, което означава, че те се появиха вече и в Италия. Съгласно указите на Лолобриджида четирите вида насекомни брашна ще бъдат специално етикетирани и ще са поставени на отделни рафтове в магазините, така че да става ясно какъв е произходът им и хората да могат да ги разграничават лесно от останалите брашна. Мерките в четирите постановления дойдоха в момент, в който в Торино се появиха паста, хляб и гризини от брашно от щурци, в Милано - чийзбургер от брашно от щурци, а в Парма - кроасан от брашно от щурци. В района на Торино, в градчето Скаленге, между впрочем дори има стопанство за производство на брашно от това симпатично насекомо.
А на 28 март италианското правителство прие проектозакон, целящ забраната на производството и продажбата на синтетични храни, тоест на такива храни, които са произведени в лабораторни условия. Законопроектът касае по-специално месото, произведено в лабораторни условия.
Министърът на здравеопазването Орацио Скилачи обясни, че нормативният акт се основава на принципа на предпазливостта. Според него няма научни доказателства, които да изключват възможни вредни ефекти, свързани с консумацията на синтетични храни. Предстои законът да бъде дебатиран в парламента, където може да бъдат внесени и промени в него. Това би отнело два месеца. Съгласно разпоредбите на законопроекта, който е насочен особено срещу лабораторно произведеното месо от стволови клетки от животински произход, нарушителите ще бъдат наказвани с глоби, вариращи от 10 000 до 60 000 евро.
Асоциация "Колдирети" приветства инициативата и дори организира флаш моб в близост до сградата на министерския съвет. В него в даден момент се присъедини италианският премиер Джорджа Мелони. "Защитата на потребителите произтича и от сигурността на онова, което се консумира, и от опитите да бъде предотвратен риска от това някои решения да в бъдеще доведат до дискриминация между онези, които имат повече, и онези, които имат по-малко. Всеки гражданин, който се храни тук, който се храни в нашата страна, създаваща изключителни неща, трябва да има едни и същи възможности за потребление на храна, с чиито произход, състав и качество той трябва да е запознат", заяви на този флашмоб италианската премиерка. Тя определи решението на нейното правителство относно синтетичните храни като "поставящо Италия в авангардистка позиция в света в областта на защитата на правата на потребителите", предаде АНСА.
"Италия е европейски лидер в областта на качеството и хранителната сигурност и има задължението да бъде в авангарда в хранителните политики, за да защити гражданите и компаниите си", заяви от своя страна председателят на "Колдирети" Еторе Прандини. "След месото, експериментите бяха разширени към рибата и млякото, като застрашиха естествения характер на храните, които са най-голямата част от нашия хранителен режим”, допълни той, визирайки продуктите, създавани в лабораторни условия. "Лъжите относно произведените в лабораторни условия храни потвърждават, че има стратегия от страна мултинационалните компании, които с ловки маркетингови операции се опитват да променят естествените хранителни навици, основаващи се на качеството и традициите", подчерта Прандини. "Истината е, че това не е месо, а синтетика, един разработен в лаборатория продукт, който не спасява околната среда, защото потребява повече вода от традиционните животновъдни ферми. Този продукт не помага на здравето, защото няма гаранции, че химикалите, използвани в процеса, са безопасни при хранителното потребление. И освен това този продукт не е достъпен за всички, защото е в ръцете на мултинационални компании", допълни Прандини.
Съюзът на работниците в аграрния и хранително-вкусовия отрасъл също приветства законопроекта. "Това е още една стъпка напред в защита на потребителите и на марката "Произведено в Италия", заяви председателят на съюза Стефано Мантегаца.
Не всички в Италия обаче приветстваха законопроекта, предложен от правителството на Мелони. Джордано Мазини от проевропейската партия "Повече Европа" го разкритикува остро. "Нов ден, нов враг, ново престъпление", обобщи той. "Вместо да приветства потенциала на една нова възможност за развитие, която може да създаде нови бизнеси и повече работни места, правителството бърза да забранява това, да си въобразява рискове за здравето, които никой дори не е установил. Накрая храната, получена чрез клетъчни култури ще дойде на пазара все пак, тъй като Европейската агенция за безопасност на храните е тази, която оценява рисковете за здравето на хранителните продукти в Европа, а не италианското правителство и ЕС ще позволи те да навлязат на единния пазар. Така че производителите в другите страни, които междувременно са направили изследвания и са разработили технологии, ще бъдат единствените, които ще извлекат ползи от всичко това", заяви Мазини.
Решението на италианското правителство относно синтетичните храни бе взето в момент, в който все още в ЕС не е отправено никакво искане за пускане на пазара на подобен род храни, отбелязва Франс прес. Вероятно трябва да се изчака най-малко до 2025 г., за да се видят подобни храни по рафтовете на магазините в единна Европа, допълва агенцията.
