„Да държа курса, това е моят девиз”, заяви френският президент Еманюел Макрон при посещение в петък на парижката катедрала Нотр Дам, която е в процес на възстановяване от големия пожар преди четири години. Точно по същото време пак в Париж Френският Конституционен съвет разглеждаше закона за пенсионната реформа и след няколко часа го валидира изцяло.
После Макрон го подписа и той бе обнародван в „Държавен вестник”, а президентът покани синдикатите на среща на 18 април, за да установи диалог за по-нататъшните действия в социалната сфера. Синдикатите естествено отказаха поканата и обявиха 1 май за нов ден за всеобща мобилизация срещу пенсионната реформа, породила вълна от огромни протести във Франция.
От началото на годината в страната имаше 12 дни на общонационални демонстрации и стачки. Миналия четвъртък в пореден подобен протест, според синдикатите, се включиха над 1,5 милиона души в цялата страна. Френското вътрешно министерство спомена тогава само за 380 000 души и за намаляваща мобилизация.
Полемиката относно пенсионната реформа застигна и дипломацията на Макрон. Заради протестите, прераснали в насилие в страната, в края на март бе отменена държавната визита във Франция на британския крал Чарлз Трети. Това посещение трябваше да се впише в историята, като първата задгранична държавна визита на новия британски монарх. А миналата седмица по време на друга държавна визита – тази на Макрон в Нидерландия - първа подобна визита там на френски президент от 23 години насам – протестиращи срещу пенсионната реформа на два пъти прекъснаха тържествения ход на това посещение и се стигна дори до арести на няколко души.
Казусът с пенсионната реформа бе пълно потвърждение, че Макрон следва начертания курса. Тази реформа, която според него е нужна, за да не се стигне до колапс на френската система за социално осигуряване, Макрон обеща в кандидат-президентската си програма и спази обещанието си, независимо от общественото недоволство. Според президента пенсионната реформа е бил проблем, който предходните лидери на Франция са замитали под килима, вместо да се захванат с него сериозно с риск да си навлекат гнева на обществото.
Случаят с пенсионната реформа и начинът, по който тя бе прокарана в долната парламентарна камара – без директен вот, чрез конституционен механизъм, прилаган 99 пъти досега в Петата френска република - наистина показа, че каквото си е наумил Макрон, то това ще се реализира. Случаят с пенсионната реформа показа и нещо по-любопитно, а именно, че следвайки курса, който си е начертал, Макрон успява да породи освен гняв, критики, неразбиране и полемика, също и разделение на неочаквани места и обединение на други неочаквани места. Така например пенсионната реформа сплоти в опозиция срещу нея обичайно настроените една срещу друга две крайни френски партии – радикалната левица „Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон и „Национален сбор” на Марин Льо Пен. А пък известно разединение бе констатирано в редиците на консервативната десница „Републиканците”, съюзник на партията на Макрон.
Този сценарий се повтори в началото на месеца и по един коренно различен въпрос, но също част от курса, набелязан и следван от Макрон, а именно - суверенитета и автономията на Европа и амбициите тя да се превърне в трети полюс в настоящия двуполюсен модел на световния ред, в който основното противопоставяне е между гигантите САЩ и Китай.
Визията на Макрон в тази насока не е нова. Той е споменавал за нея по време на предизборни прояви, в предходни интервюта и речи. И в периода 5 – 12 април той я повтори цели три пъти – два пъти по време на визитата си в Нидерландия и един път в интервю, което даде след края на визитата си в Китай за френското издание „Лез еко” и за американското издание „Политико”.
„Ако има ускоряване на възпламеняването на дуопола ( САЩ-Китай – бел. ред), ние няма да имаме нито времето, нито средствата да финансираме нашата стратегическа автономия и ще станем васали, докато ние можем да станем третия полюс (в световния ред), ако разполагаме с няколко години, за да развием (тази идея)”, заяви Макрон в интервюто за двете издания.
„Най-лошото нещо би било да се мисли, че ние, европейците, трябва да бъдем последователи (на САЩ или Китай) по тайванския въпрос, да се адаптираме към американския ритъм или към китайската свръхреакция”, добави той.
По време на визитата си в Нидерландия на пресконференция Макрон доразви тезата си: „Да си съюзник на САЩ не означава да си васал. Това че сме съюзници, че правим неща заедно, не означава, че нямаме право на самостоятелно мислене. И че ще следваме някои хора, които са по-твърдолинейни в една страна, която ни е съюзник”.
Ден преди това пак в Нидерландия Макрон каза, че както коронавирусната пандемия, така и войната в Украйна са показали ясно, че Европа трябва да намали своите зависимости, за да запази европейската си идентичност. "Това означава, че трябва да можем да избираме своите партньори и да определяме собствената си съдба, а не да бъдем, бих казал, просто свидетели на драматичното развитие на този свят", заяви Макрон. И допълни, че това може да стане "чрез сътрудничество в съответствие с нашия дух на откритост и партньорство". Макрон отново се обяви и за една по-силна и по-решителна европейска индустриална политика, насочена към стимулиране на европейското производство и намаляване на търговската зависимост от други части на света. "САЩ имат своя (индустриална политика - бел. ред.) и я укрепват, Китай има своя. Ние имаме нужда от такава европейска индустриална политика", каза Макрон. Той подчерта и, че ЕС до голяма степен се е освободил от своята енергийна зависимост от Русия след руското нахлуване в Украйна и че Европа трябва да продължи по този път.
От тези три изказвания мнозина сведоха нещата до първото от тях, това, което касаеше противопоставянето САЩ-Китай, в частност по тайванския въпрос. Мнозина припомниха и навика на Макрон да прави полемични изказвания. Никой не може да забрави думите на Макрон за мозъчната смърт на НАТО, нито пък, че Русия не трябва да бъде унижавана след края на конфликта в Украйна, че Русия трябва да бъде победена, но не смазана в този конфликт. Макрон намекна и, че в Русия има много по-твърдолинейни фигури от Владимир Путин, че с Русия трябва да се диалогира след края на конфликта в Украйна, за да се изгради нова архитектура на сигурността. Повечето от тези пораждащи полемика думи бяха изречени по време на интервюта, които Макрон даде в края на пътувания в чужбина или на участия в международни форуми.
Сега изказването на Макрон за противопоставянето между САЩ и Китай породи различни интерпретации, реакции и тълкувания. В допълнение на тези, породени от визията му за европейската стратегическа автономия. Като в някои случаи се стигна до опростени обобщения от сорта, че Европа няма как да е стратегически автономна без подкрепата на САЩ, че Макрон иска да доближи Европа до Китай и да я отдалечи от САЩ, че трети полюс не може да има, че в случай, че Китай нападне Тайван, то Франция в частност, и Европа в по-общ план няма да се намесят, че Макрон оставя у света впечатлението, че отговорни за ескалацията на напрежението около Тайван са САЩ, че всичко това пък може да накара в крайна сметка САЩ да спрат с подкрепата си за Украйна...
Любопитно е, че тезата на Макрон за това, че Европа трябва да е трети полюс в света, алтернатива и на САЩ, и на Китай, че не трябва да е зависима нито от едната, нито от другата страна, че не трябва да е сляп последовател нито на Вашингтон, нито на Пекин, че трябва да е стратегически автономна, освободила се зависимостите си от други страни, способна да има собствено мнение по глобалните въпроси, предизвика доста разделения сред международната общност. Понякога тези разделения бяха в между различни страни от един и същи континент, между страни от два континента, между страни от партньорски групи, но някои от тези разделения се наблюдаваха и в една и съща държава.
Веднага след полемичните думи на Макрон френското президентство подчерта, че Франция не демонстрира намален интерес във връзка с Тайван. Според френското президентство Макрон никога не е призовавал Европа да стои на равно разстояние от Китай и от САЩ, защото САЩ „са наши съюзници, ние споделяме общи ценности с тях”. Елисейският дворец изтъкна и, че думите на Макрон за Тайван отразяват също желанието да не се налива масло в огъня при евентуална ескалация между САЩ и Китай.
Френският министър на икономиката и финансите Брюно Льо Мер пък подчерта, че Франция е един солиден и надежден съюзник. „Имаме намерение да останем солидни и надеждни съюзници на САЩ. Те не трябва да се заблуждават по този въпрос. Преди да отиде в Китай Макрон се обади на Байдън, за да координират действително американската и френската позиция спрямо Китай. Приоритет сега е да се призове Китай да престане с ескалацията в Тайван”, заяви министърът. Той изрази съжаление, че някои в САЩ мислят, че „трябва да откъснем изцяло западните икономики - американската и европейската - от китайската, докато обемът на търговията между Китай и САЩ никога не е бил толкова голям, колкото е сега. Тоест те искат от Европа да се откаже от една търговия, която нараства между САЩ и Китай”, попита Льо Мер. Износът и вносът на стоки и услуги между САЩ и Китай достигна исторически високо ниво през 2022 г., според данни на американското министерство на търговията. Според Льо Мер е нужно международната общност да продължи да изисква участието на Китай в общите усилия за справяне с глобални предизвикателства, било то усилията относно Украйна, било то климатичните промени, или пък преструктурирането на дълга на бедните страни, на които Пекин е един от основните кредитори.
От ЕС реакцията на тезите на Макрон беше, че той говори от името на Френската република, както заяви неназован висш европейски представител. Европейки източници припомнят и, че Макрон пътува до Китай с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Която пък малко преди тази визита произнесе реч относно необходимостта за ЕС да намали рисковете, породени от зависимостта й от Китай, но без да се откъсва от неговия огромен пазар. Сега източниците в ЕС съжаляват, че думите на Макрон за Тайван са засенчили усилията на Фон дер Лайен за координиране на позицията на ЕС спрямо Китай. Като същевременно изказването на Макрон е поставило Фон дер Лайен в неудобно положение, като е оставило у международната общност усещането, че тя споделя неговата позиция за Тайван, изразена в интервюто за двете западни издания. Самата Фон дер Лайен досега не е направила запомнящ се коментар относно интервюто на Макрон, с който да разсее това усещане. Коментар дойде само от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. „Има голяма привързаност към съюза на (Европа – бел. ред.) със САЩ и Макрон не е казал нищо по-различно от това. Но дали този съюз предполага да следваме сляпо, систематично позицията на САЩ по всички въпроси? Не”, заяви Мишел и каза, че това мнение на Макрон се споделя и от други лидери в ЕС.
Във Вашингтон администрацията на президента Джо Байдън излезе само с кратък коментар на интервюто на Макрон, като подчерта, че САЩ поддържат изключителни двустранни отношения с Франция. Но бившият американски президент Доналд Тръмп, който се бори за нов президентски мандат, беше доста по-груб и заяви, че Макрон, който е приятел на САЩ, сега „лиже задника на Китай”. А републиканският сенатор от щата Флорида Марко Рубио отсече, че ако Макрон говори от името на цяла Европа и европейската позиция е, че сега европейците няма да изберат на чия страна да застанат, ако изборът е между лагера на САЩ и този на Китай относно Тайван, то тогава може би и американците не трябва повече да взимат страна относно Украйна и да оставят европейците да управляват сами тази криза.
Във Вишеградската група в Централна Европа позицията на Макрон за Тайван породи разделение между Полша и Унгария, и без това разделени вече относно позицията си спрямо Русия. Полският премиер Матеуш Моравецки разкритикува Макрон, но също и германския канцлер Олаф Шолц, посетил Китай преди Макрон, че „те се обръщат с една недалновидна визия към Китай, за да продават европейски продукти на една огромна геополитическа цена”. После Моравецки добави „Не успявам да разбера много какво ще рече понятието за стратегическа автономия, дали това ще рече де факто да се простреляме в крака. Да говориш за европейска автономия, това е нещо шикозно, нали? Но това означава да се промени европейският гравитационен център към Китай и да се скъсат връзките със САЩ”. Моравецки предупреди също така, че „Не можете да защитавате Украйна днес и утре да казвате, че Тайван не е ваша работа. Убеден съм, и нека Бог да ни пази от подобно нещо, че ако Украйна падне, ако Украйна бъде завладяна, на следващия ден Китай би могъл да атакува Тайван”, предаде Франс прес. А съветникът на полския президент Анджей Дуда - Марчин Пшидач, изтъкна, че„Днес е нужна повече Америка в Европа. Днес САЩ са повече от гарант на сигурността на Европа, отколкото е Франция”, предаде Ройтерс.
Унгарският премиер Виктор Орбан пък изрази подкрепа за Макрон. "Френският президент търси потенциални партньори и не си създава врагове, което е близко до унгарската позиция. Ние европейците трябва да се съобразяваме със собствените си интереси, а не с интересите на другите", добави той, като подчерта, че "трябва да се запитаме дали американските интереси съвпадат с тези на Европа". "Макрон е единственият европейски лидер, способен да проектира мисленето си в исторически план", заяви още Орбан.
По-балансирана беше позицията на чешкия външен министър Ян Липавски, който каза, че сега трябва европейците по-ясно да видят кой е техен съюзник и кой не е. „Силните трансатлантически връзки между Европа и САЩ са основата на нашата сигурност. Европа трябва да инвестира повече в собствената си сигурност, но аз не искам да виждам това като препятствие или лимит пред сътрудничеството със САЩ”, допълни той, цитиран от Ройтерс.
От балтийските страни остро реагира на думите на Макрон Литва, която заради задълбочаване на връзките с Тайван, си навлече гнева на Китай. Сега литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис каза „Предлагам да признаем предимствата и нуждата от едно трансатлантическо единство, вместо да просим от диктаторите да ни помогнат да гарантираме мира в Европа”, предаде Франс прес.
Мнението на Макрон породи разделение и в Западна Европа. В Германия министърът на отбраната Борис Писториус каза: „Ние никога не сме били в опасност да бъдем или да станем васал на САЩ”. Той подчерта, че в бъдеще Европа трябва да може да говори с един глас като Европейски съюз по отношение на външната политика, а също и по отношение на политиката за сигурност, но допълни, че все пак „формулирането на собствени позиции в съгласие с позицията на САЩ е наш дълг”. „Разделението не ни е от помощ. Накрая това ще помогне само на китайската външна политика”, предупреди той. Германската външна министърка Аналена Бербок по време на визита в Китай обаче припомни, че „Когато споделяме един общ пазар, ние не можем да имаме различни позиции спрямо най-големия търговски партньор на ЕС”, визирайки Пекин. Германският консерватор Норберт Рьотген предупреди, че „Политиката на Макрон води Европа към геополитическа задънена улица. Европа трябва да стане по-независима, но не срещу САЩ, а в партньорство с нашите трансатлантически съюзници”. Той предупреди, че един световен ред, който е „фасониран от Си Цзинпин, не е в интерес на Европа”.
В Испания министърката на икономиката Надя Калвино каза, че „Европа не може да игнорира ролята на Китай като ключов търговски партньор и важен геополитически играч, който може да помогне за слагането на край на войната в Украйна или да предостави облекчение на дълговете на страните с ниски доходи. Мисля, че ние не можем просто да обърнем гръб на Китай и да се опитаме да го игнорираме”. С такъв поглед за Китай отиде в края на март в Пекин и испанският премиер Педро Санчес. Там той призова китайския президент Си Цзинпин да говори с украинското ръководство и да чуе директно от Киев каква е предлаганата от Украйна формула за мир, предаде Ройтерс.
В Италия министърът на икономиката Джанкарло Джорджети пък изрази предпазливост относно търговските връзки с Китай заради геополитическия контекст.
В Нидерландия премиерът Марк Рюте се въздържа да критикува Макрон, но подчерта, че „САЩ са необходими и че чрез тяхната подкрепа, ще е немислимо Украйна да може да устои на Русия”.
Сякаш да се презастрахова срещу подобна вълна от критики, каквато предизвика Макрон, миналата седмица по време на посещението си в Пекин президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва изтъкна твърдо: „Никой не може да забрани на Бразилия да подобрява връзките си с Китай. Ние нямаме предразсъдъци в нашите отношения с китайците”, предаде Ройтерс.
В самия Китай изказванията на Макрон, особено това за Тайланд, породиха голям интерес. В. „Глоубъл таймс” определи думите на Макрон като „очевидно плод на дългогодишно наблюдение и размисъл”. Потребители на социалната мрежа „Вейбо” ги намериха за „много добри идеи, а в. „Чайна дейли” коментира, че „те са противопоставяне на нова Студена война”. Говорителят на китайското външно министерство Ван Вънбин каза, че „Някои страни не искат да видят как други страни стават независими и самостоятелни. Напротив те искат другите страни винаги да са подчинени на тяхната собствена воля”, предаде Франс прес.
Любопитното е, че в Тайван позицията на Макрон породи палитра от реакции. Председателят на тайванския парламент Ю Сикун постави под въпрос френския ангажимент към свободата и попита дали лозунгът за свобода, равенство и братство е станал вече старомоден. „Може ли напредналите демократични страни да игнорират живота и смъртта на хората в други страни”, допълни той и призна, че действията на „Макрон, лидер на една водеща международна демокрация, са го объркали”, предаде Ройтерс. Тайванското външно министерство дипломатично каза, че взима предвид думите на Макрон и благодари на Франция за многократно изразеното от нея безпокойство относно мира и стабилността в Тайванския проток. Ву Чичун, представителят на Тайван във Франция, пък подчерта, че всички реакции на думите на Макрон показват, че френският глас е от значение за стабилността и мира в Индо-Тихоокеанския регион. Той изрази надежда, че Франция би могла да изиграе още по-положителна роля и да се ангажира още повече. „Не сме наивни, не се надяваме, че Франция ще изпрати армия в Тайван, че Франция ще умре за Тайван. Но има много начини да се изрази подкрепа”, каза той и посочи като пример украинската криза, в която Франция изпраща военна техника на Украйна, а пък Тайван спря износа на полупроводници за Русия.
От Украйна, която мнозина критици на думите на Макрон, не пропускат да споменат сега, правейки паралел между нея и напрежението около Тайван, президентът Володимир Зеленски не направи никакъв коментар на трите изказания на френския си колега. В миналото той не се стесняваше да възразява на думи на Макрон за Русия. Сега само бе съобщено, че в събота Макрон и Зеленски са провели телефонен разговор, на който са говорили за визитата на Макрон в Китай.
Именно заради шумотевицата около изказванията на Макрон в сянка поостана постигнатото от него в Китай. Там Макрон призова китайския президент да вразуми Русия. „Знам, че мога да разчитам на Вас да върнете Русия към разума и целия свят на масата на преговорите”, каза той на Си Цзинпин, който също се съгласи, че е нужно подновяване на дискусиите възможно най-скоро, за да се изгради един траен мир. И двамата лидери се обявиха срещу използването на ядрени оръжия в този конфликт. „На всеки трябва да бъде припомнено да се придържа към задълженията си, особено на Русия, която обяви, че иска да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, което не е в съответствие с ангажиментите, поети към Вас, към нас и към международното право”, каза Макрон пред Си Цзинпин. Двамата лидери дори приеха обща декларация, в която обаче не се споменаваше Русия и не се призоваваше за изтегляне на руските сили от Украйна. Общата декларация също така не осъждаше военната интервенция, наредена от Владимир Путин в Украйна. За сметка на това двете страни се противопоставиха на въоръжени атаки срещу ядрените централи и други ядрени съоръжения за мирни цели и се ангажираха да подкрепят Международната агенция за атомна енергия в гарантирането на сигурността на ядрената централа Запорожие. Относно този документ Елисейският дворец после каза, че "Целта не беше да се постигне преминаването на Китай в единия или други лагер, целта беше Китай да допринесе по един полезен начин на ясно дефинираните цели". Според Париж Си Цзинпин е казал, че е готов да работи с Франция за създаване на условия за преговори между Москва и Киев. "За нас целта е изпълнена", уверяват още френски представители. Си Цзинпин освен това е изразил пред Макрон готовност да се обади на украинския си колега Зеленски и въпреки уточнението, че това ще стане, когато китайският лидер прецени, че е подходящо, това също се смята за развой в евентуалната роля на Китай в общите усилия за постигане на мир в Украйна.
А пък пред студенти в китайския град Гуанчжоу Макрон направи категорично изказване относно войната в Украйна, като подчерта, че "тя е очевидно нарушение на нашето международно право". „Една страна решава да колонизира съседа си, да не спазва правилата, да разгърне оръжия и да нахлуе. Международният ред днес е отслабен и ние имаме една отговорност, Китай и Франция, да запазим този международен ред и в същото време да го пресъздадем в зората на реалностите на 21-и век”.
Цялата полемика около изказванията на Макрон поостави в сянка и конкретните проекти за сътрудничество по време на двете му държавни визити – в Китай и Нидерландия. В Китай, където Макрон бе придружен от 50 ръководители на водещи френски компании, компанията „Еърбъс Хеликоптърс” сключи договор за продажбата на 50 хеликоптера Н160 на китайската компания за отдаване на летателни апарати под наем ГДАТ. „Еърбъс” освен това обяви, че ще удвои производствения си капацитет в Китай от 2025 г., като стартира втора линия за сглобяване на самолети в Тянцзин. Бе сключено и френско-китайско споразумение за сътрудничество в изследванията, културата, селското стопанство и образованието и споразумение между „Забранения град” и Версайския дворец за изложба през 2024 г. в Китай, посветена на търговията между двете страни през 18-и век, припомня Франс прес. В Нидерландия бе договорен двустранен пакт с цел сътрудничество в областта на полупроводниците, квантовата физика и енергетиката - все области, в които ЕС иска да засили независимостта си. Франция и Нидерландия освен това работят по финализиране на споразумение в областта на отбраната през 2024 г.
Хулен у дома заради извършваните необходими, но болезнени реформи, сравняван от някои от сънародниците си диктатор, догонван от вътрешнополитически полемики по време на визитите си зад граница, пораждащ многопластови дебати сред международната общност с изказванията си по глобални въпроси, Макрон се откроява безспорно сред западните лидери. И никой не бива да се изненадва от това, че в разгара на полемиките той е посрещан и като истинска рок звезда, както се случи при срещите му със студенти в Китай и в Нидерландия. А от рок звездите не се иска да са съвършени, а просто да правят така, че винаги да остават в центъра на вниманието.
