Илхан Кючюк иска ЕС да бъде съюз на възможностите
Азия е новият съюзник, към който Западът трябва да се обърне, за да настъпи отново мирно време. Това заяви основателят на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, като посочи, че в момента историята от миналото се повтаря.
Бившият външен министър говори на второто издание на форума “ЕС среща Балканите”, организирано съвместно от Атлантическия клуб и партия “Алианс на либералите и демократите за Европа” (АЛДЕ). Сред гостите бяха Гергана Паси, бившата вицепремиерка Меглена Плугчиева, украинската посланичка Олеся Илашчук, лидерът на ДСП Мустафа Карадайъ, външният министър Иван Кондов, младият депутат Валентин Тончев и други.
Тази година събитието бе посветено на 50-ата годишнина от първото разширяване на съюза.
“От 24 февруари 2022 г. постоянно ме питат кога смятам, че ще приключи войната в Украйна. И тъй като начинът, по който Путин нападна Украйна, е аналогичен на този, по който Хитлер и Сталин нападнаха и си разделиха Полша по времето на Втората световна война, мисля, че ние трябва да сме много либерални и да очакваме този конфликт да продължи толкова, колкото онзи тогава - тоест поне 6 г.”, смята Паси.
Той разказа за нов, съвременен прочит на историците по отношение на световните войни. Отскоро те разглеждали двата най-големи конфликта като един общ, продължил 20 г. Паси посочи, че много европейци тогава опитали да направят какво ли не, за да прекратят войната. Мирът обаче настъпил чак с подписването на Атлантическата харта от Чърчил и Рузвелт през 1941 г., припомни той.
“Ние в Европа имахме нужда от САЩ, за да получим плана “Маршал” и да създадем ЕС и НАТО”, припомни Паси. И зададе въпрос: “Кой е новият глобален съюз, от който Западът се нуждае, за да настъпи отново мир?” По негови думи това са азиатските демократични държави - Австралия, Корея, Япония. Обърна внимание и на Индия, като отбеляза, че тя не просто е най-голямата демокрация в света, но отскоро и най-населената държава.
Паси увери, че проблемите на Балканите - между България и Северна Македония или между Турция и Гърция,
са нищожни на фона на опасността от конфликт с Русия или Китай
По отношение на приноса на България към политиките за разширяване на Западните Балкани Паси припомни за дългия път, който страната е изминала, докато достигне до заветното членство - цели 17 “буквално изстрадани години”. По думите му днес страната ни продължава да допринася в тази посока и доказателство за това е, че именно българин е докладчик по процеса на разширяването на ЕС и приобщаването на Северна Македония. За това в ЕП отговаря евродепутатът Илхан Кючюк, който също бе лектор на форума.
Според него ЕС трябва да бъде съюз на възможностите. По думите му първите стъпки по пътя на разширяването вече са направени: “Визовата либерализация, свързана с Косово - най-накрая гражданите на Косово могат да пътуват свободно. Албания и Северна Македония започват преговорен процес. Дали сме статут на кандидат-член на Босна и Херцеговина”. Кючюк обаче смята, че това не е достатъчен напредък. Евродепутатът вярва, че тези държави и техните институции трябва да участват рамо до рамо с лидерите на ЕС там, където се взимат важни решения.
“Повече от 70 г. след като Европа беше забравила за войната, днес на територията ѝ отновно има конфликт. Поставят се под въпрос ценности, суверенитетът на една държава е потъпкан. Няма как международната общност да не бъде единна”, посочи Кючюк.
Българското председателство на Съвета на ЕС подкрепи интеграцията на държавите от Западните Балкани в ЕС. Това пък каза служебният министър на външните работи Иван Кондов. Той е на мнение, че политиката по разширяване не трябва да се разглежда като автоматично лекарство за решаване на икономическите проблеми, но това може да стане само чрез широки демографски реформи.
Със специално видеообръщение към участниците във форума се обърна и президентката на Европейския парламент Роберта Мецола: “Във време на разярила се пълномащабна инвазия на нашия континент, енергийна криза, инфлация, кибервойна и кампании за дезинформация, заплашващи основата на нашите демокрации, е изключително важно да говорим за европейските ценности, които споделяме, и да си припомняме, че
ЕС е антидот срещу войната”
Тя допълни, че форумът я е накарал да се върне 19 г. назад, когато нейната страна - Малта, била приета в ЕС. “Преброявах секундите до настъпването на историческия момент. Помня чувството на неограничени възможности и надежда - чувство за победа.”
Гост на събитието в София беше и еврокомисарят по разширяването и интеграцията Оливер Вархеи. Той посочи, че новите членове в съюза ще донесат и нови възможности. “Балканите вече са интересен регион за инвестиции. Инфраструктурата обаче е много голям проблем - това са изпуснати възможности. Свързването на всички столици в ЕС ще даде незабавен ефект и ще засили дигиталната икономика”, заяви Вархеи.
Посланичката на Северна Македония у нас Агнеза Руси Поповска пък посочи, че преди години страната ѝ е била една от най-евроентусиазираните от Западните Балкани, с над 90% подкрепа за членство в ЕС. Сега одобрението е спаднало с около 35%. Това се дължало на забавяне и неспазени обещания, допълни още тя.
