Джорджа Мелони обсъжда и варианта “премиерат”
“Със или без опозицията, ще направим конституционни реформи. Стига вече с тези парламенти, които са все заложници на хората, които минават от една в друга група.” С това обещание, или по-скоро закана, италианският премиер Джорджа Мелони даде да се разбере, че е твърдо решена да реализира онова, което беше залегнало в предизборната програма на партията ѝ “Италиански братя”. Тя иска да промени конституцията така, че на Апенините да има политическа стабилност в бъдеще, а не да се сменят непрекъснато правителства. От 1945 г., когато става република, Италия е имала 68 правителства.
Дали конституционната реформа ще стане реалност, не е ясно, но Мелони вече откри строителната площадка, на която тя ще се гради.
Има няколко опции. Най-предпочитаната от премиера е тази на президентската власт с пряко избиране на държавния глава и в ролята му на премиер. Като модел се вземат САЩ. При този модел президентът не е арбитър и гарант, както е италианският сега, а е и шеф на изпълнителната власт. В момента италианският президент се избира на заседание на двете камари на парламента, в което участват и делегати от областите.
Вторият вариант за реформа е по т.нар. френски модел, или за полупрезидентска власт. В Париж
изпълнителната власт се поделя между президента и премиера,
като първият се избира пряко от народа и номинира втория на базата на резултатите от вота.
Третият вариант, който се обсъжда в Италия, е т.нар. неопарламентаризъм. Той предвижда подсилване на властта на премиера, прякото му избиране и конструктивното гласуване на недоверие.
Въпреки че в началото “Италиански братя” беше тръгнала убедено с поддръжката на президентска власт по френски модел, сега партиите от мнозинството (в тях са още Лигата на Салвини и “Форца Италия” на Берлускони) се целят по-скоро към т.нар. премиерат. Какво значи? Че министър-председателят се избира пряко. Т.е. той се посочва пряко от гражданите, а не както е сега – да се номинира от президента след консултации с партиите. Дясноцентристките партии в Италия сега се нуждаят от глава на правителството, който да бъде легитимиран от народния вот. Това значи, че ще стои здраво на власт за 5 г., без да бъде заложник на онези политически сили, които първо го подкрепят, а после решават да го изоставят. Освен това те искат и подсилване на властта му като например с правото да сменя министри.
Чрез т.нар. премиерат, за разлика от президентската власт, държавният глава остава super partes и изпълнява важната функция да внася равновесие. Този модел е бил изпробван досега единствено в Израел.
Третият полюс в Италия – този на центристките партии, в това число и на бившия премиер Матео Ренци, предлага варианта за т.нар. Кмет на Италия. Т.е. министър-председателят заема поста си по системата, по която днес се избират кметовете в Италия и която осигурява стабилност на общините. При нея се гласува пряко за кандидата и е предвиден балотаж, ако никой не постигне над 50%. На победителя се присъжда и т.нар. премия за мнозинство.
Сред обсъжданите модели е и британският – при него не се гласува директно за премиер, но такъв става лидерът на партията, получила най-много гласове. Вътрешен обрат във формацията, която е на власт, може да доведе до смяна на министър-председателя, но без да се минава през избори, както стана след 2019 г., когато на Дауниниг стрийт 10 се изредиха Борис Джонсън, Лиз Тръс и Риши Сунак. Стабилността на премиера обаче е свързана с двупартийната система, което е доста различно от италианската ситуация.
Германският модел също е пример за стабилност, към който гледа Италия. В Германия канцлерът се избира от Бундестага по предложение на федералния президент, но за разлика от италианския си колега, има повече власт и най-вече тази да сменя министри. Има и друг механизъм, който превръща канцлера в по-стабилен - т.нар. конструктивно недоверие. Т.е. камарите могат да снемат доверието от шефа на правителството,
само посочвайки наследника му,
който има мнозинство. Това го има и в Испания.
Досега е имало много опити в Италия за промяна на конституцията, но никой не е успял. Как може да стане това? Проектът за реформа на конституцията трябва да се одобри два пъти от всяка от двете камари на парламента в рамките на период не по-малко от 3 месеца. При второто гласуване това трябва да стане с абсолютно мнозинство. Ако липсва одобрение от поне две трети, то тогава трябва да се реши чрез национален референдум. Той може да се свика най-малко 3 месеца по-късно по искане на поне една пета от членовете на едната камара или на 500 хиляди избиратели.
Най-често лансираната хипотеза сега е, че един базов текст за реформите може да бъде предложен на камарите преди лятото. Но представителите на Лигата, която е част от мнозинството, припомнят, че в предизборната платформа на коалицията беше заложена идеята за президентска власт, а не за премиерат. А дори Израел, който единствен изпробва варианта да се избира директно шефът на правителството, направи крачка назад след 4 г. На мнозинството не се харесва и моделът за Кмет на Италия, защото, ако падне той, си заминава и целият му съвет.
С други думи, все още не е ясно към какво точно се цели Рим. Но както обобщи Джорджа Мелони, “не сме влюбени в един специфичен модел. Има възможност и да изработим италиански модел”.
