Мегаполисът потъва, строителството на прекалено високи сгради и глобалното затопляне може да го доведат до катастрофални наводнения
Ню Йорк потъва под изключителната тежест на небостъргачите си, влошавайки заплахата от наводнения от надигащите се морета, установиха нови геологични изследвания, цитирани от в. “Гардиан”. Голямата ябълка може да е мегаполисът, който никога не спи, но това е град, който потъва средно с около 1-2 мм всяка година, като някои райони като Долен Манхатън, Куинс, Бруклин и северната част на Стейтън Айлънд се потапят с двойно по-висока скорост – около 2,75 мм годишно, твърдят учените.
Това може да изглежда нищожно, но е достатъчно, за да увеличи постепенно риска големи райони от града все по-често да се озовават под вода. Долен Манхатън например, който е истинска бетонна джунгла, се издига на едва метър-два над сегашното морско равнище.
Учените анализирали тежестта на 1 084 954 сгради, разположени в мегаполиса с площ от 782 кв. км, сред които и 6000 небостъргача, 247 от които са високи над 45 метра. Било изчислено, че те тежат общо над 764 млн. тона, което е приблизително еквивалентно на
теглото на 140 милиона слона
Гигантите притискат почвата и тя се сляга все повече към нивото на заобикалящата вода, която на свой ред се надига насреща ѝ поради климатичните промени. Това движение може да не е катастрофално засега, но то е по-бързо от движението на земните тектонични плочи, казват авторите на доклада, сред които са учени от американския геологичен изследователски център и океанолози от университета в Род Айлънд.
Водата, която обгражда Ню Йорк, е повишила нивото си с около 22 см от 1950 г. насам и големите наводнения могат да бъдат между четири и 10 пъти по-чести от сега до края на века поради комбинацията от покачване на морското равнище и урагани, подсилени от изменението на климата. До 2050 г. прогнозите са за още 25-30 см по-високо равнище на океана.
“Силно концентрираното население от 8,4 милиона души е изправено пред различна степен на опасност от големи наводнения в Ню Йорк”, пишат изследователите в новото проучване, публикувано в списанието “Бъдещето на Земята”. Те посочват, че дори са подценили опасността от ситуацията, тъй като са взели предвид единствено тежестта на сградите, а не и на асфалтовите пътища, бетонните алеи, жп релсите и много други елементи от цялостната инфраструктура. Още един фактор, който може да усложни ситуацията, е дренирането и изпомпването на подпочвените води, тъй като това увеличава налягането от сградите.
Учените предупреждават, че съдбата на Ню Йорк ще бъде споделена от много други крайбрежни градове с изострянето на климатичната криза.
“Комбинацията от тектонични и антропогенни фактори, нарастването на морското равнище и интензификацията на ураганите усложняват проблема за големите градове, които се намират на бреговете на океаните и реките и които стават все по-населени”, се казва в проучването. В него е изследвано състоянието и на още 98 световни мегаполиса, известни с главозамайващо високите си сгради. Изводът е, че в някои от тях земята, върху която са построени, потъва дори по-бързо, отколкото нивото на моретата и океаните расте, и това поставя жителите им в огромна опасност по-скоро от предвиденото в климатичните модели. Даден е примерът с град Джакарта в Индонезия, който потъва със скорост от 2 см годишно. В крайбрежни градове по света живеят над 800 млн. души. Ню Йорк е построен върху смесица от почви и макар голямата част от небостъргачите да стоят върху солидни скали, то на места пясъците и глината само допринасят за потъването, което и без това е характерно за цялото източно крайбрежие на САЩ. Причината е, че почвата от векове
реагира на оттеглянето на ледниците
след края на последната ледникова епоха.
“Това, което се случва, не е повод на паника веднага, но процесите водят до повишаване на риска от големи наводнения”, казва ръководителят на изследването, геологът Том Парсънс. Той припомня, че колкото по-мека е почвата, толкова натискът на сградите е по-голям. Ученият посочва, че строителството на небостъргачи не е било грешка, но е дошъл моментът, когато трябва да се осъзнае, че всеки нов строеж натиска града все по-надолу. Някои дори са убедени, че подобно строителство трябва да бъде преустановено, тъй като след пандемията и въвеждането на режим с редуване на работа от офис и от къщи много от небостъргачите са полупразни.
През 2012 г. Ню Йорк беше ударен от урагана Санди, който наводни части от метрото и причини големи щети, включително спиране на тока. След това, през 2021 г., ураганът Айда наводни райони на града, което доведе до удавянето на няколко души. Учените казват, че и двете събития са били влошени от ефектите на глобалното затопляне.
Парсънс посочва, че Ню Йорк и другите крайбрежни градове трябва да имат план за това, което може да ги сполети. Многократното излагане на морската вода
води до корозия на стоманата
и до дестабилизация на основите на сградите, което никой не би желал. Наводненията също убиват хора и за момента те са най-голямата заплаха, посочва ученият. Освен това се оказало, че около 90% от 67 400 сгради в районите, засегнати от урагана Санди, не са построени според съвременните стандарти за предпазване от прииждащи води.
