Част от тях могат да стигнат до нас само за 18 месеца
В ранното утро на 1908 г. Чучан и брат му Чекрен от тунгуското племе евенки са събудени от оглушително свистене и писъците на хиляди птици. В този момент те изскачат от колибата си, разположена по течението на река Подкаменная Тунгуска в централната част на Красноярский край на Руската империя, и поглеждат към разсъмващото се сибирско небе.
Изпаднали в ужас, те не могат да повярват на очите си, защото на хоризонта им се разкриват две слънца, едното от които с бясна скорост се движи към тях. За миг от секундата огненото кълбо профучава високо над главите им, но светлината му е толкова ярка, че ги заслепява.
Двамата братя се стряскат още повече, след като чуват силна експлозия, последвана от ударна вълна и изгарящ вятър, които ги блъскат на земята. Всички дървета около тях падат, а почвата под краката им започва да се тресе. Накрая всичко утихва тъй внезапно, както е започнало.
Всъщност огнената топка, която Чучан и Чекрен видели, не била второ слънце, а малък астероид, голям едва 50 м. Той навлязъл в земната атмосфера със скорост от 54 хил. км ч и избухнал на приблизително 10 хил. метра височина. Космическата скала отприщила енергия, сравнима със 158 ядрени бомби, подобни на тази в Хирошима.
Тъй като обектът не успял да докосне земната повърхност, не се образувал кратер. Но взривната вълна успяла да засегне 2000 кв. км площ, а около 80 млн. борови дървета били унищожени.
И до днес тунгуските племена избягват опустошената местност, защото смятат, че над нея тегне проклятие. Те предупреждават всеки учен, който дръзне да изследва епицентъра на сблъсъка, да внимава, за да не ядоса бога на гръмотевиците Огди, защото именно той бил пратил огнения ад в сибирската тайга.
Тунгуският метеорит е най-големият, удрял планетата ни, в най-новата история на човечеството. Според астрономите Земята претърпява подобен сблъсък поне веднъж на столетие и се предполага, че обратното броене до следващия подобен инцидент вече е започнало. На 27 февруари тази година НАСА съобщи, че към
планетата ни се е насочил астероид
с размерите на този, който ужасил двамата сибирци преди 115 г. Неговото име е 2023 DW, големината му е 50-100 метра и се очаква да премине опасно близо до Земята на 14 февруари 2046 г.
Към днешна дата астероидът е единственият, който е достигнал ниво 1 от 10 по Торинската скала за измерване на опасността от удар с близки до земното кълбо небесни обекти. Това означава, че съществува риск, но той е минимален - има 1 към 300 шанс за сблъсък.
Въпреки това учените стоят нащрек, защото планетата ни е обкръжена от хиляди метеорити и комети, които постоянно променят своята орбита и могат да ни ударят във всеки един момент. Например едва на 187 млн. км, или на разстояние, което може да бъде изминато за 18 месеца, се намира така нареченият тайнствен Астероиден пояс.
В него са разположени едни от най-големите астероиди, познати на науката. Те са известни като “планетарни убийци”. За такива се смятат космически тела с големина над 500 м. Най-големият от тях е планетата джудже Церера 1. Тя е с диаметър 932 км и обединява в себе си 1/3 от общата маса на целия Астероиден пояс. Според астрономите това е родното място на метеорита, който е унищожил динозаврите преди около 66 млн. години.
Отвъд Нептун, който е последната планета на Слънчевата ни система, е разположен Поясът на Кайпер. Подобен е на Астероидния, но е много по-голям – 20 пъти по-широк и от 20 до 200 пъти по-масивен. Предполага се, че в неговия арсенал има дори повече космически скали, способни да унищожат планетата ни. Той е на около 7,4 млрд. км от Земята - разстояние, което може да бъде изминато за 10 г. със сегашна космическа совалка.
Въпреки че двата астероидни пръстена са под зоркото наблюдение на международните космически агенции, съществува една сляпа точка, която препречва погледа на телескопите им. Оказва се, че когато космическите скали идват от страната на Слънцето, те не може да бъдат засечени нито от телескопите, нито от сателитите, защото са прикрити от ярката светлина на лъчите му.
През септември 2022 г. три “планетарни убийци” преминали през орбитата на Земята под носа на астрономите. Най-големият от тях - 2022 AP7, бил с диаметър 1,6 км. За щастие, тогава планетата ни била от другата страна на Слънцето и така сме се разминали със сблъсък. Тъй като трите скали са преминали през земната орбита, това означава, че в далечно бъдеще те със сигурност ще ни ударят.
“В крайна сметка през следващите няколко хиляди години това може да се превърне в проблем за нашите наследници”, смята астрономът от Кралския университет в Белфаст Алън Фицсимънс.
“В случай че астероидът се сблъска с нашата родна планета в далечно бъдеще,
това ще бъде масово изчезване, каквото не е виждано на Земята от милиони години",
твърди Скот Шепърд, космически специалист от Института за наука “Карнеги”.
За разлика от динозаврите човечеството не се е оставило на течението в очакване огромен горящ скален къс да се стовари отгоре му, а предприема мерки за изграждането на планетарна защита.
През 2021 г. НАСА започна проект за създаването на инфрачервен космически телескоп, наречен NEO Surveyor. Неговата основна цел ще бъде търсенето, откриването и измерването на астероиди, намиращи се в радиус от 48 млн. км от земната орбита и представляващи риск за човечеството. Той ще е първият по рода си, защото телескопите и сателитите, които учените имат до момента, се използват и за други видове мисии.
NEO Surveyor би позволил наблюденията да продължат през цялото денонощие, дори да се изследват региони, които биват прикривани от слънчевата светлина.
На 26 септември 2022 г. НАСА успя да промени орбитата на малкия метеорит Диморфос, като го удари със специално изработен сателит.
“Тази мисия показва, че организацията ни се опитва да бъде готова за всичко, което Вселената може да ни поднесе. Това е преломен момент за планетарната отбрана и за цялото човечество, демонстрирайки ангажираността на изключителния ни екип от експерти и партньори от цял свят”, каза администраторът на НАСА Бил Нелсън.
Бомбардирането на миниатюрни астероиди със сателити може и да бъде успешно, но то едва ли ще помогне за справянето с “планетарни убийци”.
Затова астрономите предлагат и друг вариант за справяне със заплахата - лазерната ампутация. Те смятат, че към приближаващ “планетарен убиец” може да се изпрати рояк от сателити, които да го бомбардират с лазерни лъчи, докато не се откъсне малко парче от повърхността му. Промяната във формата на астероида ще измени неговата траектория.
В краен случай, ако опасно голяма космическа скала бъде забелязана твърде късно, срещу нея може да се изпратят термоядрени ракети. Ключът към успешното отклонение ще бъде бомбите да бъдат детонирани на няколкостотин метра от повърхността на метеора, а не директно в него, обобщават учените.
