Критици предупреждават, че управлението му ще е тежък удар върху демокрацията
След две десетилетия на власт Реджеп Ердоган затвърди господството си над турската политика с победата на президентските избори в неделя.
Въпросът, пред който сега е изправена Турция - а и светът изобщо, - е накъде ще поеме лидерът, след като си осигури още 5 години начело на държавата.
Ердоган е приеман за най-влиятелния лидер на Турция след Мустафа Кемал Ататюрк, основател на републиката преди 100 г. Сегашният държавен глава победи на балотажа в неделя кандидата на най-голямата опозиция “Национален алианс” Кемал Кълъчдароглу с 52% на 48%.
Предани на неговите политики остават в провинциите, докато в столицата Анкара и други големи градове се вижда все по-голям отлив на подкрепа. Там беше предпочетен Кълъчдароглу. Същата тенденция се наблюдава и с турските избиратели у нас -
те се отказаха от Ердоган
Подобен развой на балотажа се очакваше заради огромното влияние на настоящия президент върху медиите. На практика това му помогна да се представи в по-добра светлина и да опетни името на опонента си. Същевременно около 80% от турците продължават да четат новини единствено на родния си език - тоест разчитат на по-тесен кръг от информация и се доверяват на издания, пристрастни към Ердоган. Въпреки това изборите в неделя бяха една от най-големите заплахи за управлението му досега.
Като стратегически важна за НАТО сила Турция е не по-малко основополагаща връзка между Европа и Близкия изток и затова международното влияние на Ердоган е от решаващо значение за редица предизвикателства.
Въпросът сега е доколко – и дали – мястото на Турция на световната сцена ще се промени, след като Ердоган надделя над опозицията, която се канеше да го свали от трона му.
В международен план през последните години Турция играеше и от двете страни на глобалното геополитическо разделение: тя е част от НАТО, но поддържа и тесни връзки с Русия.
Вече повече от 7 десетилетия, откакто Турция взема историческото решение да се присъедини към алианса след края на Втората световна война, тя е
една от най-могъщите сили в блока
Нейна е и най-голямата армия сред страните-членки. Това обаче не попречи на Анкара наскоро да закупи военно оборудване от Русия, както и да наложи вето на членството на Швеция в НАТО.
Анкара отказа да се присъедини и към санкциите срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна, но пък балансира позицията си, изигравайки жизненоважна роля в договарянето на сделката за износ на украинско зърно през Черно море.
Емре Пекер, директор за Европа в консултантската компания Eurasia Group, прогнозира, че “Анкара ще поддържа стабилни дипломатически и икономически връзки с Москва, като същевременно ще остане критичен, но труден съюзник в НАТО”.
Турция има неспокойни отношения с ЕС поради европейските възприятия, че
Ердоган е подкопал върховенството на закона в собствената си страна,
но и поради заплахите му да изпрати в Европа милиони сирийски бежанци, настанени в момента в Турция.
“Благодаря на всеки член на нашата нация, че ми повери отговорността да управлявам тази страна отново през следващите 5 г.”, заяви Ердоган след вота в неделя.
Има обаче едно предизвикателство, което не е изцяло под контрола на президента - икономиката. Страната страда от изключително висока инфлация, която през миналата година достигна до 85%. След два тежки срива на лирата през 2018 и 2021 г. турската валута не може да се стабилизира и до днес, като този петък тя отново достигна рекордно ниско ниво спрямо долара. Централната банка също изпитва недостиг на резерви, които, с изключение на златото, са
намалели до нищожните 20-25 млрд. долара
при население от почти 85 млн. души.
Един от най-важните въпроси на национално ниво е дали Ердоган ще се върне към по-ортодоксални икономически политики, или вместо това ще продължи със сегашната си комбинация от големи разходи и съпротива на повишаването на лихвените проценти. Много икономисти казват, че тази политика е
неустойчива и рискува криза
след изборите заради изключително уязвимата на този етап лира.
Президентът обаче отказва да отстъпи и дори обеща да поддържа лихвените проценти ниски, което според него ще намали инфлацията - аргумент, който икономисти смятат за абсурден.
Критиците на турския лидер коментират, че тази победа отразява неговия контрол върху държавните ресурси. Те твърдят, че с влиянието си върху повечето медии и лишаването от свобода на водещи фигури от опозицията и гражданското общество той превръща страната във все по-авторитарна. Страхът, изразен от много опозиционни групи, е, че още 5 г. Ердоган на власт може да нанесе опустошителен удар на турската демокрация.
