Миналия месец първата китайска мисия на Марс пусна първите цялостни цветни снимки на Марс. С това фактически се предостави една подобрена карта за научните и изследователски мисии на цялото човечество на Марс, както заявиха от Китайската национална космическа администрация. Снимките бяха пуснати съвместно и с Китайската академия на науките и включват ортографични, робинсови, меркаторски и азимутни проекции на източното и западното полукълбо на Марс. Китайската панорамна карта на Марс е една от най-модерните и напреднали и е открита за обществеността, което е доказателство, че китайците са склонни да споделят технологиите и информацията си в тези важни за цялото човечество изследвания.
"Технологията няма граници, но САЩ непрекъснато слагат щитове и бариери, за да блокират другите от това да придобият тяхната технология, както и се ангажират с технологични монополи, информационна хегемония и космическа Студена война", заяви известен китайски коментатор и експерт по космическите въпроси.
Освен всичко друго, китайските изследователски екипи откриха многобройни географски формирования близо до мястото, където кацна апарата "Тиануен-1", което допълнително обогати знанията на човечеството за Червената планета. Но от всички открития, най-фрапантното и изумително е това, че може би на Марс е имало течна вода и дори древен океан. Международен екип, воден от китайски учени обяви това, след като анализира данните от многоспектърната камера, която е на борда на марсохода "Джужун".
Те откриха данни за морски седиментни отлагания, което дава първото геоложко доказателство за съществуването на древен океан в северната част на Марс. Това откритие от своя страна дава нови възможности за разбирането на миналото на Червената планета, и разбира се, най-интересното, а именно потенциала да е имало живот на нея.
Изследването, което е озаглавено "Доказателства за океански седиментни скали в Utopia Planitia: Наблюдения от роувъра "Джужун" се ръководи от Лон Сяо, професор от Училището по земни науки към Китайския университет по геологически науки.
По-рано изследванията на китайските учени, както вече бе казано, потвърдиха хипотезата за наличието течна вода на Червената планета и може би потенциално за първичен океан, на базата на геоложки анализ и симулации. Трябва обаче да се отбележи, че това все още не е на сто процента сигурно що се отнася до океана, защото няма достатъчно доказателства.
През 2021 година първата китайска мисия за изследване на Марс Тиануен-1 успешно достави марсохода Джужун в южния регион на Utopia Planitia, която се намира в район, известен като Северните равнинни формирования. Този успех даде възможност да се изследва вероятността за съществуването на древни първични океани.
На разстояние близо два километра китайският марсоход е използвал различни инструменти за изображения и анализ, за да извърши наблюдения на редица скални образувания. Камерите за навигация и терен са заснели 106 панорамни изображения, които документират морфологията на повърхността на Марс и структурните особености на множеството скали по пътя на китайския марсоход.
При разглеждането на въпросните снимки, изпратени от камерите на марсохода, китайските учени откриват, че тези скали показват различни скални наслоения, които са различни от наслоенията от обикновени вулканични скали, откривани по марсианската повърхност. С други думи, нещо, което много вероятно да се е образувало именно от древен първичен океан. Тези наслоения са показали характеристиките на воден поток в съответствие с нискоенергийни приливни течения, които обикновено се наблюдават в крайбрежната среда на нашата планета, Земята. Въпросните скали са наречени Джужун (Zhurong)
Резултатите от скалите Джужун представляват първото директно доказателство на място, подкрепящо хипотезата съществуването на древен океан в северните равнини на Марс. От тях също така може да се предполага, че наблюдаваните седиментни структури може да са се образували по време на оттеглянето на древния океан в района.
Тези големи открития идват на фона на факта, че Китай планира да продължи да търси обитаеми или годни за обитаване планети и извън Слънчевата система. Първото такова изследване ще се проведе през 2030 година, както разкриха китайските учени на тазгодишния Ден на космоса в Китай. Планът има за цел да открие "друга Земя" сред близките съседи на Слънчевата система чрез супермощен телескоп и други научни способи. Китайските учени ще извършат и заснемане на определени части от космоса със свръхвисока резолюция, както и спектроскопични наблюдения на различни космически обекти, за да отбележат местата където има вода в самата Слънечева система.
Експериментален сателит по тази програма ще може да извършва орбитални тестове още през 2024 година. До 2025 година пък, технологията за оптическа интерференция ще бъде тествана на борда на Китайската космическа станция.
Тази научна програма ще помогне за разучаването на космоса и извършването на по-точни измервания на обекти в Слънчевата система, обогатявайки неимоверно много човешките знания за нашия дом в космоса. Тя също така ще картографира морфологията и физическите характеристики на обектите в Слънчевата система, както и молекулярните компоненти в тях, включително и особено водата, разкривайки също така и произхода, а също и еволюцията на химическия състав на обектите в системата. Смята се, че китайската програма може да помогне и за разгадаване на мистерията на живота, съобщава Радио Китай.
Китайските космически проучвания продължават да се развиват и да изумяват целия свят, включително и космическите агенции на ЕС - ЕСА и САЩ - НАСА, както и руския Роскосмос. Бившият американски астронавт Доналд Томъс заяви пред китайско издание, че следи отдавна китайските космически изследвания и е изумен. Според него е огромно постижение, че Китай успя да кацне на Луната и да вземе проби от нея обратно на Земята.
"Китай го направи сякаш е лесно, но ние всички знаем, че е много трудно", не скри възхищението си американецът.
Да се надяваме, че големите китайски открития, които със сигурност Китай ще сподели с целия свят, ще предизвикат не завист у други страни, а желание за сътрудничество и развитие на космическите изследвания, защото в крайна сметка човечеството е една голяма общност със споделена съдба. И тази съдба води човешкия взор винаги към космоса.
