Тибет или както е официалното име на региона Сидзан, е една от любимите теми на някои войнолюбиво настроени американски медии и политици. Тази година на 23 май се отбеляза 72-рата годишнина от мирното присъединяване на Тибет към Китай. Това, което американците наричат "окупация" по същество беше освобождаване на населението на този регион от хилядолетен феодализъм и брутален йерархичен ред, в който повечето местни нямаха никакви права, а начинът на живот беше изключително примитивен. Нека да видим фактите.
До присъединяването си към Китайската народна република Тибет се управлява от теократичен режим, който държи масата население във феодално подчинение като крепостни селяни. Това продължава буквално до средата на ХХ век. Управляващите в Лхаса са имали силите и прерогативите да се разпореждат с повечето население като с добитък. Масата е била неграмотна, бедна и обвързана с различни феодални повинности. Според законите на стария Тибет, народът е бил разделен на три класи и девет ранга, с което се легализира статута на различни групи и се позволява на малък процент привилегировани да отнемат всякакви елементарни човешки права от масата население.
Цялото правителство на Тибет до присъединяването към КНР и последвалата реформа от 1959, с която феодализмът е премахнат, се държи в ръцете на трите поземлени класи - чиновническият апарат, благородничеството и високопоставените лами в манастирите. Всички държавни служители, доколкото това е било (квази)държава, идват от родове на лами и благородници. Децата на големи благороднически родове още при рождението си автоматично придобиват четвъртият най-висок ранг и са можели да заемат правителствени позиции, без никаква квалификация, на едва 17-18 годишна възраст. Тези от средни по важност семейства също могат да заемат позиции, но само след като прекарат време в специални училища за обучение. Излишно е да се казва, че ламите идвали от благороднически семейства изключително.
А на дъното на тази стриктна йерархия, до 1959 година са масата селяни, които са крепостници. Техният живот зависел изцяло от волята на благородниците и ламите, включително последните можели да ги убиват по свое усмотрение, разказва Радио Китай.
Теократичният режим на прехвалените лами (чийто изразител днес е любимият на всички американски медии Далай лама), е поддържал изключително жестоки и варварски закони, за да държи селяните в подчинение. Освен затвори, създадени от правителството, е имало и частни затвори, които се поддържали от големите манастири и благородническите семейства, където мъченията и терора били редовни способи за саморазправа със селското население. Сред тези мъчения бичуването с камшик често е било най-лекото, а членовредителството, т.е. рязане на езици, носове, ръце или прочутото носене на каменна шапка, са най-редовни. Това, нека да подчертаем, се извършва буквално, докато Тибет не става част от Китайската народна република през 1950 година.
На "мирните" и "духовно ориентирани" лами наказания като носене на каменна шапка или бичуване не били достатъчни, та редовно обичали да дерат кожите на селяните или да ги давят, или да ги дават за храна на рояци от скорпиони. На север от храма Джоханг в Лхаса, е старият правораздавателен орган на древен Тибет - Шанг Рце Шаг, който станал известен като "живия ад", където селяните били клани и драни буквално, за да се предоставят на тибетските лами човешки глави, кожа, сърца и органи, които се считали за "нужни", когато се пеели заклинания от различни религиозни книги.
Излишно е да се казва, че в стар Тибет всички земи, пасища и средства за производство, се държали от ламите и аристокрацията. Според статистиката до реформите, извършени от Китайската комунистическа партия през 1959 г., цели 99,7 % от всичките 220,000 хектара култивирана земя в Тибет, се притежават по следния начин: 85,580 хектара на правителството; 80,960 хектара на висшето духовенство; 52,800 от аристокрацията. Едва 0,3 процента от култивираната земя се притежават от някои селяни.
Ето и една народна песен, която отразява периода, когато Тибет се управлявал от ламите и аристокрацията, за което в американските и европейски медии се леят крокодилски сълзи:
"Дори ако снеговете в планината се разтопят на масло,
То ще бъде собственост на господарите,
Дори и речната вода да стане мляко,
Няма да има капка за нас."
