През последните пет години Сърбия е постигнала напредък в изпълнението на задълженията си в рамките на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, но двуезичното образование трябва да бъде разпространено, употребата на малцинствени езици в медиите – разширена, а националните съвети на малцинствата – укрепени, казаха в съобщение до БТА от Експертната комисия на този орган на Съвета на Европа в последния си доклад за периода до октомври 2022 г. Българският е сред малцинствените езици в Сърбия, включен в Хартата.
Европейската харта за регионалните или малцинствените езици влезе в сила в Сърбия през 2006 г. и се отнася до албанците, босненците, българите, хърватите-буневци, хърватите, чехите, германците, унгарците, македонците, ромите, румънците, русините, словаците, украинците и власите. Докладът съдържа бележки за ситуацията при всеки от тези езици и определя дали има подобрение, влошение или няма промяна.
Комисията казва, че Сърбия има напредък в изпълнението на Езиковата харта и отбелязва, че въвеждането на малцинствените езици в официална употреба продължава и е ускорено. Докато тези решения представляват похвален напредък, пише в доклада, в допълнителни общини, в които традиционно се използват малцинствени езици, включително ромски и украински, тези езици все още трябва да бъдат въведени в официална употреба.
Що се отнася до България, Комисията препоръчва носителите на българския език в Сърбия да бъдат насърчавани да използват езика си при контакта с местни клонове на българските власти и да улеснят изготвянето на документи на български език от съответните власти. Препоръчва се и включване на съдържание за българския език и култура в учебните програми, обучение на учители и включване на образователни материали в официалното обучение, както и насърчаване на масовите медии да привличат вниманието към българския език и култура в обучението на репортери и журналисти.
Комисията препоръчва улесняване на предлагането на българския език като предмет в обучението за възрастни в Сърбия и повишаване броя на официалните документи, публикувани от местните власти на български език. Препоръчва се и насърчаване на говорещите български език да използват езика в комуникацията си с предоставящите обществени услуги, както и осигуряване на излъчване на обществени радио програми на български. Комисията препоръчва и създаването на вестник на български език, който да се издава поне веднъж седмично и да бъде подкрепен от Сърбия.
Образованието на малцинствените езици на различни нива е организирано на албански, босненски, български, хърватски, унгарски, румънски, русински и словашки. „Работи много добре и води до добри резултати“, пише в доклада. Няколко малцинствени езици се преподават в рамките на избираеми предмети/програма „Майчин език с елементи на национална култура“ за само два часа седмично и Комисията е наясно, че в тази ситуация децата не постигат добро ниво на малцинствения език, пише още в доклада. Някои малцинствени езици изобщо не се използват в някои нива на образованието. В отделни случаи има липса на наличност или продължителност на образованието на малцинствени езици в предучилищното, началното и средното образование. За да се отговори на тези липси, трябва да се разшири и/или предостави двуезично образование, тъй като това е единственият модел в Сърбия, който посреща минималните изисквания на Хартата.
Известен брой културни активности на всички малцинствени езици са били подкрепени от сръбските власти, пише БТА.
Петият доклад на Експертната комисия на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици е базирана на информация, предоставена от правителствени и неправителствени източници, включително такива, придобити при посещенията на Комисията в Сърбия през октомври 2022 г.
