Това лято клиенти в Италия и Франция пропищяха заради странни и нелепи такси в заведенията и черни списъци на стиснати посетители
Бакшишът е познат в цял свят. Освен в редки изключения той не е официално регламентиран, но в много страни има неписани правила, които е добре да бъдат следвани, ако човек не иска да изпада в конфузни ситуации.
Определението за бакшиш гласи, че това е възнаграждение за добро обслужване, което се дава от клиента на персонала на заведения, доставчици на храна, шофьори на таксита, фризьори и други в сферата на услугите, което не влиза в сумата за консумация или в установената тарифа за услугата.
До голяма степен нравите и традициите определят дали и колко да бъде оставено “отгоре”. Затова туристически сайтове съветват пътуващите предварително да потърсят информация за приетите норми там, където са се озовали, или най-добре да се осведомят от местните. В САЩ не само е прието да се оставя задължително бакшиш, но е установен и стандарт за това. Обичайно се дават 20% от сметката за консумация. 15% все още се смятат за приемливи, но обикновено в по-скромни ресторанти.
Българи, озовали се в добър италиански ресторант в Маями, силно се смутили, когато, оставяйки 50 долара бакшиш за сметка от 300 долара, били нахокани от сервитьора, че не мислят за готвача и момчетата от паркинга. На сутринта пък се оказало, че в скъпия хотел, в чиято цена влизала и закуската, получили бележка от сервитьорите за процента бакшиш.
Да не бъдат оставени пари отгоре, в Америка се смята за проява на обидно отношение и води до тотална неприязън от страна на обслужващия персонал. Културата на бакшиша е здраво вкоренена в американските традиции и за това си има обяснение. И то е, че за разлика от много заведения в Западна Европа в сметките не се включва такса обслужване. С други думи, заплащането на келнерите в голямата си част, а понякога и изцяло зависи от допълнителните пари, които клиентите ще оставят. Седмично един келнер в САЩ получава едва около 200 долара заплащане от собствениците на заведението, но може да изкара поне два пъти повече на вечер от бакшиши. Плаща обаче данъци дори върху парите, които получава кеш.
Клиентите няма как да се направят на разсеяни, защото всяка сметка идва със специално поле, в което се вписва бакшишът. Едва тогава парите се изтеглят от банковата карта, с която обикновено е прието да се плаща консумацията. На повечето места по света обаче е препоръчително сумата да се дава в брой, за да е сигурно, че ще отиде при човека, за когото е предназначена.
Напоследък обаче много американци започват да се дразнят от задължителното даване на допълнителни пари и от факта, че исканият процент има тенденция да расте при, положение че така и така ресторантите в САЩ съвсем не са по джоба на всеки. Въпреки зараждащото се неудовлетворение сред широката публика 20% си остава най-често оставяната “награда” за усилията на персонала.
В Канада положението е същото като в САЩ и за приемлив бакшиш се смята сума, еквивалентна на между 18 и 20% от сметката.
В Европа нещата стоят по-различно и причина за това може би е фактът, че в повечето страни на Стария континент в самата сметка е включена такса обслужване, което автоматично изключва бакшишът да се дава по задължение, а само по преценка и желание. Класически пример за това е Франция. Там предварително се начисляват 15% и се смята, че така клиентът е оставил, каквото се полага. Но всяко евро отгоре е добре дошло.
Това лято именно страната на една от най-изисканите кухни се прочу с някои скандални случаи, които влязоха в медиите. Стана известно например, че в курорта на елита Сен Тропе ресторантите са насърчавали по всякакъв начин посетителите да дават “тлъсти американски бакшиши” и когато това не е ставало, са правили
тайни списъци на “стиснатите”,
след което са им отказвали нови резервации. Практиката се оказа толкова шокираща, че кметицата Силви Сир се възмути и нарече това “рекет”.
В Германия няма строги правила за този тип възнаграждения, но е прието да се дава около 10%, като за малки сметки от порядъка на няколко изпити бири може просто сумата да се закръгли нагоре. Така е и в Австрия – при сметка от 35 евро например е добре да се оставят 40.
В Дания и Нидерландия бакшишът не е очакван, но е приеман с признателност. В Белгия обикновено клиентите закръглят нагоре, но една по-щедра допълнителна сума няма да бъде отхвърлена. В Норвегия и Швеция предлагането ѝ е доста необичайно и се смята по-скоро за изключение.
В Испания особено в по-елитните ресторанти може да се остави 10% добавка, ако посетителят е много доволен от обслужването, но по принцип бакшишът не е правило, тъй като такса обслужване е включена.
В Италия няма да бъдат отказани между 10 и 15%, ако обслужването не е включено в сметката. И Апенините обаче се прочуха доста негативно през този туристически сезон с различните допълнителни такси, някои от които звучат направо абсурдно. Клиенти например останали изненадани от таксата от
2 евро за разрязване на сандвич
наполовина в заведение на езерото Комо. При друг подобен случай в пицария близо до Алба, в северен Пиемонт, двойка, която поискала допълнителна чаена лъжичка, за да може да сподели десерт, е била таксувана с 1,50 евро. Ресторант във Финале Лугуре начислил допълнително 2 евро за празна чиния, поискана от семейство, за да опита дъщеря им тяхната паста. Обяснението всеки път било, че това е допълнителен труд за персонала.
Швейцария е една от малкото държави, в които бакшишът е формулиран в закон, като се оставя 15% от консумацията.
И в Румъния от началото на тази година се плаща “регламентиран” бакшиш. Това стана с приемането на закон, според който размерът на бакшиша е от 0 до 15% от стойността на консумацията. Сумите от бакшиши се регистрират в счетоводството като дължими и се разпределят изцяло между служителите на базата на поименни ведомости, се отбелязва още в закона, като се уточнява, че тези суми не могат да бъдат осчетоводявани под никаква форма като приход на компанията, нито дистрибуцията им към служителите може да се осчетоводява като фирмен разход.
В Полша, ако кажете благодаря, когато платите, това се възприема като знак, че не очаквате ресто. Затова се изчаква да бъде върнато рестото и тогава да се благодари за обслужването. Така на сервитьора може да се остави бакшиш по преценка.
В по-първокласните ресторанти във Великобритания е обичайно да се оставя от 10 до 15% над сметката. Тя обаче трябва да бъде проверена преди плащането, защото някои заведения включват такса обслужване от около 12%, ако вечерята е в по-голяма група. Тогава не е необходимо да се дава добавка.
В. “Дейли мейл” обобщава, че в 66 държави, сред които много европейски,
стандартът за ресторантски бакшиш е 10%
Япония е едно голямо изключение. Там не само че не е прието да се дава бакшиш, но често пъти това се възприема като голяма обида. Доброто обслужване е задължение според японските нрави. Ако чужденец все пак предложи бакшиш, защото не е бил информиран, не бива да се изненадва, че келнерът любезно ще го откаже или дори ще го догони на улицата, за да го върне. Подобна е практиката и в Южна Корея.
В Австралия и Нова Зеландия никой не очаква допълнително възнаграждение нито в ресторантите, нито зад волана на такситата. Но закръглянето на сметката се посреща с признателност. В Нова Зеландия доскоро обаче келнерите са били подложени на заплаха от уволнение, ако приемат някоя допълнителна банкнота.
Да се приемат пари като израз на оценка, не е прието и в ресторантите в Китай и на много места дори се смята за незаконно освен в някои от най-тренди заведенията. И в Сингапур правилата са строги - там бакшишът е забранен със закон.
Под наплива на туристите азиатски страни като Камбоджа, Индонезия, Тайланд, Виетнам са започнали да стават по-отворени към бакшишите, но никой няма да ви гледа лошо, дори да си ги спестите.
Интересно е, че освен в САЩ големи добавки за обслужването се очакват в държави като Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, посочва туристическият сайт “Трипадвайзър”. Там сервитьорите са свикнали да получават между 15 и 20%. Дори и в Дубай, където има 10% такса обслужване, ресторантските служители очакват не по-малко от 15-20%.
