Тези дни в Куба се проведе среща на върха на страните от Г-77 плюс Китай. Единодушието, до което стигнаха всичките държави-членки, може да се обобщи с една фраза – „решимост да се промени светът към по-добро“. На форума участваха 1300 човека от 116 страни и 12 организации.
Вероятно повечето хора се чудят „Не би ли следвало стремежът към правене на светът по-добро място всъщност да е основна задача на всяко подобно събитие?“ Все пак всяка година се провеждат по няколко такива. По принцип най-логичният отговор е „да“, но когато участват страни с не особено социални политики, това се оказва невъзможно.
Но какво представлява „Групата на 77-те“?
Това е най-голямата междудържавна организация на развиващите се страни, действаща в рамките на ООН и органите й. Решението за създаването й е взето на съвещание на министри от Азия, Африка и Латинска Америка през 1964 г. През последните 60 години организацията неуморно се бори за равенство, справедливост и присъединяване на нови членове. За разлика от повечето подобни срещи, на които световните лидери отиват да си покажат скъпите костюми, часовници, телефони и да налагат санкции на „непослушните“, т.е. тези, които не изпълняват заповедите им.
Днес ние виждаме спешна необходимост от цялостна реформа на международното финансиране, защото ножицата между най-богатите и най-бедните все повече се разтваря. Последствията от КОВИД-пандемията все още оказват влияние, а към тях се добавя войната в Украйна, която се отразява на целия свят, както и природните бедствия, над които нямаме контрол.
Възможно ли е да се спре разтварянето на ножицата и дори да се позатвори малко?
Никога не е прекалено късно, но е необходимо да се вземат сериозни мерки. Необходимо е да се инвестира във всеки един човек. Да му бъде осигурена храна, достъп до образование и здравеопазване. Това е ключът към изкореняването на крайната бедност. А, както знаем за тези три основни неща отговаря социализмът.
На този етап преборването с крайната нищета е постигната от Китай. Дори в условия на пандемия. Щом като страна, която до тази година беше с най-многобройно население в света, успя да го направи, защо останалите да не могат?!
За някои държави като Куба, отговорът е ясен – заради американското ембарго, в сила вече няколко десетилетия, както и блокадата.
Виждаме как все по-често „проблемите“ в световен мащаб се решават с налагане на санкции, вместо с диалог. Но тези, които налагат рестрикциите не си дават сметка, че всъщност по този начин наказват милиони хора и ги обричат на бедност и глад. Или пък напротив – съвсем наясно са и си мислят, че така ще успеят да ги подчинят? Не бива да забравяме, че именно лидерите, които предлагат и прилагат ограниченията, управляват страни с голям опит в колонизирането и ограбването на чужди територии.
Китай неведнъж се е обявявал категорично против налагане на санкции, на когото и да е и е заявявал, че никога не би подкрепил „подобно наказание“. По простата причина, че... то не решава проблема. А задълбочава стари и/или създава нови.
По време на срещата на върха, специалният представител на Китай Ли Си, отбеляза, че светът претърпява големи промени в момента. Но показа оптимизъм, че развиващите се държави стават по-силни. И посочи, че именно те са допринесли с 80% за световната икономика през последните 20 години.
Пекин подкрепя стремежа на Г-77 да бъде независима група, но същевременно страните-членки да се обединят, за да станат силни и взаимно да си помагат. В помощта ще се включи и той. Разбира се, Китай не може да им даде някаква вълшебна формула, която само да приложат и изведнъж да решат проблемите си. Но това, което може да направи и прави, е да споделя опита си и другите – да се учат. Защото никъде не може да бъде наложен, още по-малко натрапен чужд модел и наивно да се вярва, че той ще бъде успешен. Но може да се почерпи опит и да се види кое може да се „адаптира“ към съответна култура, традиции, народопсихология.
Преди 10 години президентът Си Дзинпин показа визията си за споделено бъдеще на човечеството. Днес Китай предлага помощи за развитие на повече от 160 страни, а 150 са част от инициативата „Един пояс, един път“. Но само „наливане на пари“ не е достатъчно. Управляващите в съответните държави трябва да умеят и да ги използват правилно. За да ги удвоят или утроят със собствени усилия.
Тук отново опираме до момента с образованието и здравеопазването, пише "Радио Китай". Само здрав и образован народ може да работи и да постига резултати.
Китайците имат поговорка: „Когато братята мислят еднакво, заедно могат да режат метал“. На този етап членовете на Г-77 показват, че гледат в една посока. Дано така продължат. И най-важното е – да бъдат добри ученици и да гледат от Поднебесната империя. Въпреки че си имат родни герои и борци за справедливост, чийто завет трябва да следват, трябва да отварят и книгите и да запомнят мъдри мисли като „Ако има дори само един човек да е гладен, тогава и аз съм гладен“. Само тогава политиците наистина ще покажат, че се стремят да направят света по-добър.
