Рекламите на международни търговски вериги в сайтове и медии с подвеждащо съдържание допринасят за разпространението на дезинформация. Това се посочва в изводите от изследване, представено днес в Европейския парламент в Брюксел.
Изследването е съвместна разработка на неправителствената организация "Инициатива за свободни медии на Балканите" (ИСМБ), Центъра за проучване, прозрачност и отчетност (Сърбия) и Центъра за изследване на демокрацията (България). Извършена е оценка на данни за медийната реклама в двете държави за миналата година, която ще залегне в предстоящ доклад. Домакин на днешното събитие в ЕП бе евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).
Въпросът е много чувствителен, заяви Ковачев при откриването на срещата. ЕП в няколко комисии подробно разглежда въпроса за намесата на чужди държави в делата на ЕС и на страните от Западните Балкани, особено след началото на войната в Украйна, добави той. По неговите думи е необходимо медиите да се използват за противодействие на дезинформацията.
Клер Аткин от Института за проверка на рекламите (Check My Ads Institute) отбеляза, че интернет се използва все по-често освен за продажбата на стоки, и за внасяне на поляризация в обществото. По нейните думи не е ясно дали рекламодателите, чиито реклами попадат в медии, разпространяващи руска пропаганда, знаят за това. Тя поясни, че често рекламодателите участват в търгове на посредници за разпределение на рекламно време и пространство "на едро". По нейните думи сайтовете предоставят на рекламодателите чувствителна информация за потребителите, което помага за прецизно насочване на разпространяваната дезинформация. Аткин съобщи, че около 100 сайта с дезинформация и пропаганда в България получават реклами на западни дружества, разпределена през "Гугъл", без рекламистите да знаят за естеството на тези сайтове.
България е най-уязвима на руската пропаганда в ЕС заради усещането за историческа свързаност с Русия, заяви директорът на ИСМБ Антоанета Николова. По нейните думи основните медии у нас не разпространяват открита дезинформация, но представят изявления на проруски настроени политици и това улеснява проникването на руска пропаганда. Тя се позова на данни, според които 70 на сто от българите научават новините от телевизията и средно на ден гледат по три часа телевизионна програма. Николова посочи, че в телевизионните програми преобладават мненията с разпространение на проруска пропаганда.
Тя допълни, че 70 на сто от средствата на българския рекламен медиен пазар са от международни дружества. По нейните думи е необходима преценка как се преразпределят рекламните бюджети, предаде БТА.
Участниците в срещата отбелязаха отговорността на ЕС, на международните дружества и на рекламните агенции за предотвратяване на разпространението на руско влияние и на подкопаването на медийната свобода на Балканите. Андрей Ковачев изрази надежда бъдещото европейско законодателство, свързано с работата на медиите, да даде част от нужните отговори.
