Италианецът Ланфранко Чирило разказа в книга за странните прищевки на богаташите, близки до Кремъл
Kато “архитекта на Путин” е известен 64-годишният италиански предприемач Ланфранко Иванович Чирило, който има и руско гражданство. Пръв го нарича така Алексей Навални, заговаряйки за него като за строителя на двореца на Путин. Фараонският проект в Геленджик е с три хелипорта, казино, частен залив на Черно море, подземен леден дворец, амфитеатър на площ от 18 000 кв. метра. Според Навални всичко това струвало 1 млрд. долара. Че той е проектирал двореца, самият Чирило призна в интервю за италианската тв “Ла Сете” още миналата година, но
твърди, че му бил възложен от частна фирма и от йордански предприемач
с руски произход и че никога по този повод не се е срещал с Путин.
През 2014 г. Путин дава на италианеца руско гражданство. Така Чирило става Ланфранко Иванович, московски архитект от италиански произход, както пише в официалния си профил.
През август 2022 г. роденият във Венеция бизнесмен се сблъсква с италианското правосъдие. Прокуратурата на Бреша го обвинява за това, че симулира жителство в Русия, за да не плаща данъци за милиони в Италия. Чирило се обявява за невинен, но му запорират собственост за 140 млн. евро – вили, бижута, оригинали на Пикасо, Сезан, Кандински, както и яхта, хеликоптер и 670 хил. евро в брой. Предприемачът тогава отговаря от 51-ия етаж на “Империя”, московския небостъргач, в който притежава 4000 кв. м. “Желанието ми е да се защитя лично, участвайки в процес. Не че не искам да се върна в Италия, но като руски гражданин при наличието на мандат на Интерпол и без искане за екстрадиция от страна на италианските власти не мога да се върна”, каза тогава Чирило.
Днес неговата версия за руската му одисея може да се прочете в новопубликуваната му автобиография “Архитектът на Путин”.
“Работил съм за 44 руски милиардери от списъка на “Форбс”. Не приемах всеки клиент, дори да беше много богат. Моята фабрична марка в Русия беше станала гаранция за качество. Всички знаеха, че щом кажех, че в банята ще сложа лапис лазули (вид скъпоценен камък - бел.а.) или пък жълт египетски оникс, щях да използвам точно това и нищо друго и нямаше никога да използвам по-нискокачествен материал, за да спечеля”, пише италианецът.
За да стигне до най-високите етажи в Русия, Чирило минава през какво ли не.
Син на италиански военен от Виторио Венето, през 1980 г. зарязва ученето си по архитектура във Венеция и отива да преподава математика в Либия. През 90-те се мести в Кувейт, за да стигне след това и до Москва през 1995 г. Отваря свое представителство и така започва кариерата си, свързана с обзавеждането на къщите на руските новобогаташи.
По онова време Москва е като Чикаго от 30-те години - всички обикалят въоръжени, а разчистването на сметките и спасяването на кожата се удава само на някои, сред които и на бизнесмена от Бреша, който има бодигардове. Това е времето, в което руснаците започват да се oпиват от новата си страст – строителството. Всички полудяват по ремонтите, но тогава в Москва е пълно предимно с турски и унгарски проектанти и търговци. Чирило мечтае да се превърне в новия Растрели – италианския архитект, който навремето проектира Санкт Петербург.
Чирило се лансира и в Узбекистан, а после и в цяла Централна Азия. В книгата си разказва и любопитни случки като например за богаташа, искащ специално дистанционно устройство, което
да завърта гардероба му,
предлагайки му вратовръзки, костюми и ризи в подходяща комбинация. Друго устройство трябва да завърта друг гардероб, предлагащ часовници в подходящия цвят за облеклото му. Милиардерка искала басейнът във вилата ѝ да е остъклен така, че докато е гола с младия си любовник в него, да вижда какво става в салона ѝ, без да бъде забелязана от гостите си. Други пък претендират за “антични” мебели в обзавеждането си, но да не са истински, защото в противен случай може да носят лоша карма, да са били свидетели на смърт и да са заредени с отрицателна енергия.
През 2005 г. Чирило отваря офиса на “Стройгазкомплект”, който става любимото ателие на олигарсите. По онова време Русия се променя, защото “кланът на милардерите” има едно единствено желание – да бъде приет като равен от Европа и САЩ. Притежаването на къща в Женева за 200 млн. евро значи да бъдеш приет от обществото на женевските богаташи, а не да бъдеш смятан за парвеню. Руските милиардери вече са свикнали да летят с частни самолети всеки уикенд до Италия, Швейцария, Лазурния бряг – започва и проектирането на вилите им по тези места на лукса. Чирило
печели много от това, но не му се ходи далече от Русия,
тъй като трябва да мисли за 200-те строителни площадки между Крим и Сибир, за 1000-та души, работещи по тях и за 100-те архитекти в кантората си.
След 2014 г. обаче започват проблемите - с анексирането на Крим, със санкциите на Запада. От перфектния непознат за множеството Чирило се превръща в “архитекта на двореца на Путин”. Междувременно дъщеря му Елизабета в Италия се разболява от тумор и умира през 2019 г. През периода на заболяването ѝ Чирило започва да се връща често в Италия, затова го обвиняват и за фиктивно жителство в Русия и пране на пари. Той се оправдава, че е с руско гражданство, че има две деца в Русия и че плаща данъци там. Когато иска да се върне в Италия, за да се защитава, го блокират, защото като руски гражданин трябва да има искане за екстрадицията му от Москва.
