До неотдавна България, която се явява външна граница на ЕС, се смяташе за преодолимо препятствие за нелегалните мигранти. Въпреки това в последно време правителството в София, което ясно се стреми към присъединяването на страната към Шенгенското пространство, видимо засили борбата си с корупцията и нелегалната миграция. Това пише германският в. "Велт" в статия, посветена на ситуацията на ЕС и разрастващата се мигрантска криза.
По данни на българското външно министерство само до август тази година са били предотвратени 131 000 опита за нелегално пресичане на границата. Това представлява ръст от 40% спрямо предходната година. Документирани са случаи на използване на насилие от страна на граничари срещу мигранти, но също така са регистрирани и нападения срещу служители на българските сили за сигурност.
Освен това има рязко увеличаване на разследванията, включително и в сътрудничество с Европол и с германски следователи, срещу трафиканти, които често прекарват мигранти от България до Германия. Българските власти отправиха официална молба за помощ към чуждестранните си колеги. София съобщава за успехи по западния балкански маршрут, минаващ от България през Сърбия и Македония. Почти няма нелегални мигранти, които да са стигнали до Сърбия, откъдето по-рано те се отправяха на север. Броят на регистрираните опити за нелегално пресичане на границата на Евросъюза от Македония е над 10 пъти по-висок от този от България. Това засилва проблема преди всичко в Хърватия и Словения, които очертават най-близките външни граници на ЕС. Германия вече ясно се ангажира с подкрепа за присъединяването на България към Шенген. Още преди година канцлерът Олаф Шолц заяви, че София е изпълнила всички критерии, припомня вестникът.
Италия тази година е напът да регистрира най-големия брой нелегално влезли лица от мигрантската криза от 2016 година. От януари досега в Италия са влезли около 130 000 души, използвали средиземноморския маршрут, като броят им продължава да расте. Системата за прием на мигранти е претоварена, понеже е изградена съобразно по-малкия брой хора, пристигали през предходните години. Тъй като получаването на бежански статут отнема месеци, нелегално влезлите в Италия лица предпочитат да продължат пътя си към други страни със съгласието на правителството. Във външнополитически план Италия се опитва да намали мигрантския натиск чрез преговори със северноафриканските страни и чрез сътрудничество с ЕС.
Политиката на Гърция в областта на миграцията премина през два повратни момента. Първият бе споразумението за бежанците, Атина което сключи с Турция през март 2016 година. Тогава Анкара се ангажира да засили охраната по границата и обеща да приеме обратно мигрантите от гръцките острови. Преди това, по време на пика на мигрантската криза, когато стотици хиляди хора прекосяваха Средиземно море, за да влязат Гърция, имаше много случаи на удавяния. Споразумението веднага доведе до драстично намаляване на броя на мигрантите в Гърция. Вторият повратен момент беше през февруари 2020 г., когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че отваря границата с Гърция. Това беше смъртоносен удар за двустранното споразумение и оттогава насам Гърция разчита на отблъскване на мигрантите и на принудителното им депортиране.
От началото на годината Испания също регистрира увеличение на броя на мигрантите, макар и не толкова рязко, колкото в Италия. Около 25 000 души са стигнали до Испания през морски маршрути. Испанската система за предоставяне на убежище може да се справи с този брой и досега страната не е отправяла призиви за помощ. Фактът, че ситуацията до известна степен е под контрол, се дължи и на добрите отношения, които Мадрид има с Мароко. Миналата година мароканските предприеха действия за потока на нелегални мигранти към Испания и впоследствие броят им намаля с над 70%. За разлика от Либия и Тунис, с които Италия се опитва да се договори, политическата ситуация в Мароко е стабилна и страната съответно е надежден партньор.
Хърватия тази година отбеляза значителен ръст на нелегалните пресичания на границата и новите молби за убежище. Страната е част от балканския маршрут. Мигрантите, които влизат от Сърбия или Босна и Херцеговина, се опитват да стигнат до Словения, Австрия и Германия. Поради това Хърватия засили контрола по границите си, построи ограда и постави системи за наблюдение. Страната сключи споразумение с Босна и Херцеговина, което позволява на Загреб да връща гражданите на трети страни, които нямат разрешение за пребиваване в Хърватия. Според правозащитни организации обаче това често става без да бъдат разглеждани на молбите за убежище на мигрантите и с широкоразпространено използване на сила.
Полската управляваща партия "Право и справедливост" (ПиС) с удоволствие се представя като особено последователна по въпроса за миграцията. Тя отхвърля идеята на ЕС за разпределение на бежанците и често упреква други правителства, особено германското, в наивност по този въпрос. Още миналата година беше завършено изграждането на стена по границата с Беларус, която е висока над четири метра. Но оттам все още преминават хора от Африка или Близкия изток, които преди това са били прекарвани нелегално до границата от беларуските власти. Документирано е, че полските граничари често отблъскват мигранти, като понякога използват и сила. Хората, които остават незабелязани в горите в Източна Полша, най-често искат да продължат пътя си към Германия или Нидерландия. Неотдавна в полските медии се появиха кратки съобщения, че служители на някои полски консулства са издали незаконно стотици хиляди визи срещу заплащане. Възможно е много мигрантите, пристигнали в Германия и Австрия от изток, първоначално да са влезли в ЕС с полски документи. Това не е единственото противоречие, в което изпада полското правителство, използващо враждебната реторика по въпроса за миграцията. В момента в Полша има около 2 000 000 украински бежанци.
Великобритания, която не е членка на ЕС, е също трябва да се справи миграцията по море, като други части от Стария континент, предаде БТА. Великобритания разчита на възпирането на мигрантите повече от всяка друга европейска страна. Миналата година 45 700 души са стигнали до Великобритания, прекосявайки Ламанша, като това е исторически рекорд за страната. Премиерът Риши Сунак въведе радикален закон за миграцията, предвиждащ лицата, които влизат в страната незаконно, да бъдат депортирани в Руанда без право да се върнат. В замяна Лондон предоставя огромни финансови средства на Кигали. От месеци съдилищата блокират закона поради опасения за нарушаване на човешките права на мигрантите.
