- Украйна се похвали, че има цял флот, с който унищожава руските кораби в Черно море
- Твърди се, че руснаците адаптират разузнавателни дронове и за атака срещу танкове
В Украйна се води първата пълномащабна война на дроновете. В това са категорични военните стратези, след като във войната вече са внедрени всякакви въздушни, земни и вече дори морски дронове – сравнително евтино и неизискващо голям персонал въоръжение.
Украйна дори се похвали, че има цял флот от морски дронове, с които унищожава руските кораби в Черно море. Всъщност
дроновете се оказаха единственият начин и за двете страни да опитат да изкарат войната от окопите
и да я пренесат на територията на врага. А възпетите дори в песни турски “Байрактар” се превърнаха в емблема на първите месеци, когато украинците унищожаваха като на стрелбище заседналите в калта руски танкове и камиони.
Украйна представлява “един вид лаборатория, в която се разработват бъдещите форми за водене на война”, пише американското издание “Нешънъл Дефенс”.
Ефектът за страната вече е осезаем: благодарение на използвания софтуер времето от идентифицирането на дадена цел до нейното поразяване се съкращава значително, както и времето и човешките усилия, необходими за анализа на данните. Технологиите играят важна роля и за защитата на украинските бойци - дрон квадрокоптер с камера струва само няколкостотин евро. Стига да не бъде свален, той може чрез дистанционно управление да извърши това, за което по аналогов път би била необходима цяла разузнавателна част.
Проблемът обаче е, че машините могат да се загубят и тогава въпросът къде ще стигнат и какви щети ще нанесат, е отворен. А както се оказа, никоя държава наоколо не е застрахована да се превърне в мишена на дрон, който е загубил целта си. Независимо дали е изстрелян от украинците, или от руснаците.
Дроновете обаче пренасят войната и на територията на държави, които реално не участват в нея. Още в първите месеци на руската агресия срещу Украйна дрон Ту-141 падна в столицата на Хърватия, Загреб, след като прелетя през противовъздушната отбрана на няколко държави от НАТО.
Тези съветски дронове от 80-те години могат да прелетят до 1000 километра
и се ползваха главно за разузнаване. Като тази машина реално не е управляема, а се изстрелва от установка и следва предварително зададен маршрут, по който да събере информация и да се върне при “своите”, за да я достави.
За щастие, този ранен модел дронове беше в ограничени количества както в армията на Украйна, така и в тази на Русия и май запасите от тях са изчерпани. Въпреки че според руска информация тези дронове все още се ползват от украинците, за да нанасят удари по цели навътре в територията на Русия.
Преди две седмици пък на българския бряг на скалите на Тюленово се появи друг дрон със залепена за него с тиксо мина. За радост, бе взривен от българските сапьори, преди да направи беля.
Дронът не е имал опознавателни знаци, така че трудно може да се каже чий е бил. Според руския телеграм канал “Рыбар” обаче машината е била украински “Дувбош”. А според българските военни дронът не е долетял до България, а по-скоро е паднал в морето и е изхвърлен на брега.
Според бившия военен летец ген. Спас Спасов дори може да става дума за провокация, при която дронът е поставен на скалите до Тюленово, за да предизвика паника в България. Като версията му се подкрепя от законите на физиката – дронът бе върху скалите със залепената мина отгоре, така че лесно да се снима опасността. А е доста трудно при плаване и носене по вълните по-тежката част от един съд да остане отгоре, би трябвало тя да потъва, а не да се носи.
Това дава и обяснение как информацията какъв дрон се е появил до Тюленово се появи първо от руски пропаганден канал – “Рыбар” е военен блогър от Русия, който следи войната и разпространява често пропагандна информация от интерес за Кремъл.
Дроновете “Дувбош” бяха създадени от Украйна
след началото на войната и вече са в големи количества, при това както за разузнаване, така и за атаки срещу вражески танкове. Например “Дувбош” могат да носят до четири гранати за РПГ, които да изстрелят по вражески цели. Тези гранати обаче не се лепят за корпуса с тиксо, а се поставят на специални стойки, за да бъдат пуснати, без да се жертва машината. Според украински източници има случаи, когато на стойките се закрепват и 82-милиметрови боеприпаси за минохвъргачка – същия като този, който изплува при Тюленово.
Идеята обаче отново е дронът да пусне мината и да се върне невредим, а не да действа като камикадзе и заради това не се лепят с тиксо.
“Дувбош” обаче има доста ограничен обсег на действие. Дронът може да бъде командван на разстояние до 25 километра, а изгубил управление, може да прелети до 100 км. В момента обаче на никоя точка от фронта в Украйна разстоянието до морето не е по-малко от 100 км, за да може той да падне в Черно море и вълните да го донесат до България.
Като алтернатива се появи предположението, че дронът на Тюленово е модел
UJ-22 Airborn, също украински
Тези дронове отново бяха създадени след началото на войната и на външен вид наподобяват самолетче с перка. А силуетът им е доста различен от този, който се вижда на снимките от Тюленово.
UJ-22 също се ползва както за разузнаване на противника, така и за преки атаки срещу танкове или окопи. Като отново е оборудван със стойки под корема, на които се закрепват или гранати за РПГ, или 82-милиметрова мина. Има случаи, когато на тези дронове са поставяни като въоръжение и противотанкови ракети.
Този дрон би могъл да прелети до България, тъй като обсегът му на действие е 800 км. Като преди изстрелването се програмира къде точно да пусне боеприпасите си, а след това се връща към точката на изстрелване. Обикновено обаче украинците ги ползват на разстояние до 100 километра от точката на изстрелване, защото в този обсег полетът може да бъде контролиран от оператор на земята.
Тези дронове се оборудват и с 64-мегапикселова камера, която предава картина в реално време на оператора, който командва машината.
Както за “Довбуш”, така и за UJ-22 се твърди, че трудно се откриват от радарите на противовъздушната отбрана. Едната причина е, че са сравнително малки (размахът на крилата е едва 5 метра), а освен това летят и сравнително бавно и ниско.
Реално обикновените радари не могат да разпознаят такава цел и да я прехванат. Както стана ясно от инцидента с МиГ-29, при който загина българският летец Валентин Терзиев, нашите радари например не работят под височина от 1800 метра.
Новата мода при украинците са дронове от картон,
които са невъзможни за откриване от противовъздушната отбрана на руснаците. В същото време заради материала за корпуса са и изключително евтини за производство.
За първи път картонени дронове бяха ползвани още през лятото на 2023 г. Такива например се твърди, че са ударили летището в руския град Курск, когато Украйна успя да унищожи наведнъж четири самолета Су-30, един МиГ-29 и радарите на две ракетни установки “Панцир”.
“Има с какво да се гордеем – дронът е разработка на украинска компания в сътрудничество със Службата за сигурност на Украйна. Благодарение на използването на радиопрозрачни материали и някои оригинални технически решения самолетът остава почти невидим за руските противовъздушни системи.
Освен това новият украински самолет не се нуждае от GPS сигнал за намиране и унищожаване на цел, така че устройствата за радиоелектронна защита са безсилни срещу него, както и всякакви инженерни прегради като капонири, насипи или мрежи за защита от дронове.
Бойната част на самолета е с фрагментарно насочено действие с поразяващи елементи от волфрамов карбид, повече от 1000 броя, предназначени за извеждане от строя на лека бронирана техника, радари и самолети с цел нарушаване на здравината на конструкцията, повреда на електрическото оборудване и кабели, което ги прави неизползваеми за по-нататъшна употреба или възстановяване”, обясни тогава украинският военен блогър Юрий Бутусов.
Картонените дронове могат до летят на разстояние от 40 до 120 км, да носят 3-5 кг товар и имат автономност на полета 1-3 часа.
Тази есен Украйна се похвали и със собствената разработка на дрон, който може да прелети 800 км. И да порази точно целта. Става въпрос за
“Морок” (Тъмен дух)
Те са напълно украинска разработка и подробностите са сравнително малко. Известно е, че цената на производство е около 50 000 долара, но не е съобщавано колко е голяма бойната глава и какви поражения може да нанесе.
От самото начало на войната Украйна заложи и на турските “Байрактар”. Корпусът на дрона е изработен от композитни материали. Машината е оборудвана с автоматична система за излитане и кацане.
При необходимост устройството може да работи в напълно автономен режим без контрол от земята, но украинците предпочитат да не “изпускат” дрона от контрол. “Байрактар TB2” може да носи 4 противотанкови ракети с лазерно управление UMTAS или регулируеми плъзгащи се прецизни бомби Roketsan MAM-C, MAM-L, способни да удрят неподвижни и движещи се обекти на разстояние до 8 км.
“Байрактар” може да лети на височина от над 8000 метра
и да изчаква появата на подходяща цел в продължение на 27 часа. А обсегът му на действие е 150 км от командния пункт.
Като допълнение към “Байрактар” реално в момента Украйна ползва и всеки друг дрон, който е на въоръжение някъде в НАТО. Безпилотни апарати дариха със сигурност САЩ, Великобритания, Германия, Полша и пр. Пратки имаше дори от Австралия.
Истинската сила на украинците обаче се крие в малки, несерийни дронове, които се сглобяват от части, налични на свободния пазар. Или пък могат свободно да се закупят в интернет за суми дори от порядъка на 1000 евро. След това тези апарати се дооборудват в зависимост от предназначението с камери, възможност да носят оръжие и какво ли още не.
Доста по-ограничено е ползването на дронове от страна на Русия. Или поне руснаците засега не съобщават за такова разнообразие от безпилотни машини, които да употребяват.
Дотук най-известният дрон, който ползват руснаците, е камикадзето “Шахед”,
което първоначално закупуваха от Иран. В момента този дрон се произвежда и в Русия под името “Геран”. Именно с такива дронове тя засипва украинските градове от зимата насам в опит да изтощи украинската противовъздушна отбрана.
Твърди се, че “Шахед” може да работи със сигнал от сателита “Иридиум”, което на теория позволява да се променя маршрутът на полета. Първоначалното настройване на камикадзето обаче става през цивилната навигация GPS.
“Шахед” може да порази ефективно цел на разстояние 900 км от точката на изстрелване и носи 15-килограмова бойна глава.
Наскоро руски източници обявиха, че е разработен нов дрон, наречен
“Бобър”, който би могъл да порази цел на разстояние 1400 км
Все още обаче няма данни за ползването на тези апарати.
Естествено, Русия има и свои разработки на безпилотници. Такива са например “Ланцет” - дронове камикадзе с X-образни крила, управлявани от разстояние от пилоти, които ги насочват към цели чрез видео в реално време, предавано от камера в носа на дрона.
Те се изстрелват от малък катапулт и могат да останат във въздуха около 40 минути. Произведените в Русия безпилотни самолети бяха въведени през 2019 г. и за първи път бяха видени в бойни действия в Сирия. Най-новата вариация на “Ланцет” има радиус на обхват над 40 километра, което означава, че може да поразява цели далеч отвъд фронтовите линии, където често са разположени висококачествени ракетни системи и радари. Съобщава се, че най-новите Ланцети могат да пренасят бойна глава, тежаща до 5 килограма. Цената на един такъв дрон е около 35 000 евро.
Подобно на “Ланцет” от катапулт се изстрелва и дронът “Орлан”, който също активно се ползва от руснаците в Украйна. Той също е тяхна собствена разработка. Последната му версия е “Орлан 30” - модифицирана версия на най-масовия дрон в руската армия “Орлан-10”, пише порталът “Армія Inform”. Той има двойно по-голямо тегло от предшественика си и може да носи по-модерно оборудване - до 8 кг полезен товар.
Подобно на “Орлан-10”, по-усъвършенстваният модел се изстрелва с катапулт, лети с бензинов двигател и се приземява с парашут. Дронът може да лети по предварително планиран маршрут до 60 точки.
Твърди се, че руснаците адаптират тези принципно разузнавателни дронове и за атака срещу танкове. Такива са и моделите “Гранат” и “Застава” например.
Руснаците купуваха и китайски дронове, които се внасяха в страната под формата на играчки. Наскоро обаче Пекин забрани износа на всякакви безпилотни летателни апарати за Русия.
