Почти една трета от румънците или 28 процента настояват държавата да бойкотира австрийските компании заради ветото на Виена върху присъединяването на страната към Шенген. Това показват данните от анкета на надпартийния институт за пазарни проучвания Авангард (Avangarde), поръчана от Социалдемократическата партия и цитирана от Диджи24 и БТА.
Двадесет и седем процента са на мнение, че Румъния трябва да съди Австрия в Съда на Европейския съюз. Тринадесет на сто искат страната да използва правото си на вето и да блокира решенията на ЕС, докато Австрия не я приеме в Шенген.
Според 33 процента от румънците Австрия не иска Румъния в Шенген поради официално декларираните от нея причини - проблемът с граничния контрол. Тридесет и един процента от анкетираните са на мнение, че Австрия се противопоставя на членството на Румъния по поръчка на Русия.
Само 10 на сто смятат, че Румъния не заслужава да бъде в Шенген.
Петдесет и четири процента смятат, че премиерът Марчел Чолаку трябва да започне процедури спрямо Австрия в Европейския съд за отказа да приеме Румъния в Шенгенското пространство.
Проучването показва още и какви резултати биха получили партиите, ако изборите за Европейски парламент бяха следващата неделя. Управляващата Социалдемократическа партия (PSD) би се наредила на първо място с 31 процента от гласовете, следвана от Национално-либералната партия (PNL) с 21 на сто и Националистическата партия „Алианс за единство на румънците“ (AUR) с 19 процента.
Опозиционната партия “Съюз за спасение на Румъния” (USR) би била четвърта с 13 процента от гласовете. Демократичният съюз на унгарците в Румъния (UDMR) и националистическата партия "SOS Румъния" на сенаторката Диана Шошоака биха прескочили петпроцентната бариера.
Повече от половината от анкетираните (57 на сто) са съгласни, че от 2025 г. Румъния трябва да извърши административно-териториална реформа, дори ако това ще доведе до изчезването на някои населени места в техния окръг. Тридесет и три процента са против, 10 на сто нямат мнение.
Проучването на Авангард (Avangarde) е проведено между 20 и 28 септември чрез телефонни интервюта. Участвали са 994 души. Максимално допустимата грешка на данните е ± 3,2 процента при ниво на достоверност 95 процента.
