КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ, САЩ
Навсякъде ще откриете сумата 2 милиарда - толкова бяха събрани от централите на Републиканската и Демократическата партия за президентската кампания в САЩ. Всъщност всички разходи по изборите ще достигнат около 6 милиарда долара, или 9 милиарда лева. Ако приемем, че приходната част в българския бюджет е около 30 милиарда лева, лесно правите сметката каква част профукват американците за тази предизборна кампания, която сякаш няма край.
Преди седмица изчислиха - почти по $ 27 отлитат всяка секунда за организиране на предизборни събития, знаменца, банери, издръжка на щабове, телевизионни реклами и всичко, което ви хрумва, свързано с най-скъпата президентска кампания в историята на американските избори. Невероятно за наблюдатели, гласоподаватели, медии и всички други, свързани или несвързани с изборите, най-дългото предизборно шоу в света ще приключи след няколко часа с ясен победител. Или неясен.
Почти няма ново проучване от последните часове, което да не дава преднина за Барак Обама, тъй че най-вероятно той ще бъде 45-ият президент на САЩ. Иначе остава завинаги с прозвището Едномандатния.
Но какво имам предвид под “неясен”. Нека видим набързо възможните развръзки на изборите в САЩ.
Как се избира стопанинът на Овалния кабинет?
Изборът му не става пряко. Тоест ако 51% от гласувалите са дали гласа си за Обама, това не го прави автоматично президент. Съществува Избирателна (или електорална) колегия. Всеки щат и федерален окръг Колумбия (Вашингтон) имат представители в тази колегия, която избира президента. Във въпросната колегия са включени 538 електори, т.е. за да бъде един от кандидатите избран за президент трябва да получи минимум 270 гласа. Печелиш 51 процента от гласоподавателите в даден щат и автоматично вземаш всички електорални гласове. Два щата правят изключение, но това е незначително.
Пример: битката за Охайо. Този щат има 18 електорални гласа. За когото от двамата кандидати са пуснати повече бюлетини, при него отиват гласовете. Следва натрупване до 270.
Възможен ли е равен резултат?
Теоретично да. Тогава президент на САЩ ще бъде избран така: ако никой от кандидатите не спечели мнозинството от електоралните гласове, по силата на Дванайсетата поправка към конституцията изборът на президент се осъществява от Камарата на представителите. При подобна ситуация Камарата избира президент с обикновено мнозинство измежду тримата кандидати, получили най-голям брой електорални гласове. Всеки щат разполага с един глас. Внимание - вицепрезидент обаче се избира от Сената. Вероятен резултат при такова стечение на обстоятелствата е Мит Ромни президент, а Джо Байдън - вицепрезидент.
Възможно ли е Ромни да спечели повече гласове, а Обама да стане президент?
Преди супербурята Санди това беше реалистичен вариант. Вече не. Иначе това става по следния начин - в щата Тексас за Ромни може да гласуват всичките 25 милиона жители, ала това ще му донесе пак 38 гласа. В други щати, където Обама има категорично предимство, може избирателната активност да е пренебрежимо ниска, но той пак ще си отиде с всички електорални гласове в джоба. Теоретично е възможен сценарий, в който един от кандидатите получава повече гласове от прекия вот - т.е. повече хора в Америка гласуват за него, но в крайна сметка не успява да събере 270 гласа и да стане президент.
Какво казват оракулите?
След бисквитките на Ан Ромни и Мишел Обама, които така и не определиха ясен победител, идва време на американския октопод Паул, в чиято роля е отборът на “Вашингтон Редскинс”. Това е всъщност правилото “Редскинс” - става дума за отбора, който играе в Националната футболна лига на Щатите. Правилото “Редскинс” предсказва без грешка кой отива в Белия дом. Гледа се резултатът от последната домакинска игра преди изборния ден. Когато "Редскинс" бие - кандидатът на партията, която е спечелила вота на избирателите на предишните избори, отива в Белия дом. Когато "Редскинс" загубят - уви, губи и партията. Правилото работи от далечната 1940 г. за Рузвелт през всички останали избори за президент, та чак до 2008 г. за Барак Обама.
Според “Редскинс”, който загуби в неделя, победата би трябвало да е при Ромни.
Републиканците продължават да търсят странни знаци, тъй като според проучванията в момента губят. Ето още нещо - изборите в САЩ винаги се провеждат през първия вторник след първия понеделник от ноември. Когато този вторник се пада на дата с номер 6 от календара, републиканците печелят. Шест пъти се е случвало вторникът да е на шести, шест пъти демократите губят.
Видно е, че републиканците се хващат за какво ли не.