Помолихме се за българския народ, за българската църква и за това скоро да бъде избран нов партриарх. Молим се всеки ден и за душата на патриарх Максим. Това каза вчера Вселенският патриарх Вартоломей Първи след срещата си с президента Росен Плевнелиев.
Във втория ден от официалната си визита българският държавен глава бе приет с почести във Вселенската патриаршия. Българската православна църква е първата духовна дъщеря на Вселенската патриаршия, за това винаги е била и ще бъде дълбоко в нашите сърца, каза Вартоломей. Патриархът благослови българския народ и се прекръсти с думите "Искаме да живеете в мир, благоденствие и единение".
Вартоломей поздрави народа ни затова, че благодарение на усилията на българите страната ни е член на ЕС. Това е важно и за нас и се молим в най-скоро време Турция също да стане член на ЕС и за това се надяваме на подкрепата на България, добави Вартоломей.
Президентът Плевнелиев благодари за добрите думи и уточни, че това е била среща, "в която почетохме паметта на нашия достоен патриарх Максим". Според него именно благодарение на Максим църквата е успяла да премине "от едни тежки времена в миналото, времена на комунизъм, в бъдещето като силна, единна, обединена и част от голямото семейство на европейските църкви. Убеден съм, че политиците са си научили уроците и повече никога няма да се бъркат в делата на БПЦ и ще работят за силата и единението й".
Важно е да оставим нашия синод да вземе своите мъдри и важни решения, но по-важното е новоизбраният патриарх да работи за успеха на църквата ни в света. Благодаря на Вартоломей и на всички, които подкрепят България и църквата й, и съм сигурен, че решенията, които ще бъдат взети до края на февруари, ще бъдат важни за бъдещето на БПЦ. Периодът на трансформация трябва да приключи, завърши Плевнелиев.
По-рано държавният глава посети българската църква "Свети Стефан" в Истанбул. Уникалната желязна черква в момента се реставрира със средствата на местната община. Проектът е на стойност 3 млн. евро. Плевнелиев благодари на турските власти за запазването на българското културно наследство. "Аз самият съм работил в строителството, имам над 35 офиссгради, така че мога да оценя това, което виждам", каза той. Министърът на културата Вежди Рашидов пък изрази надежда, че реконструкцията ще бъде завършена до пролетта на 2013 г. По-късно делегацията ни посети сградата на Българската екзархия. Домакин на срещата бе Васил Лязе, председател на управителния съвет на фондация "Православната църква на Българската екзархия".
Изселниците искат безвизов режим
Всички етнически турци, които са родени в България преди 1989 г., да получат автоматично двойно гражданство и визовият режим да отпадне за тях.
Това са част от 15-те искания на български изселници, които се срещнаха с президента на България в Анкара късно вечерта в сряда. Те бяха предадени в писмен вид от адвокат на Конфедерацията на балканските изселници. В нея членуват 1700 различни организации в балканските страни, като българските са най-много.
Българските турци настояват още за автоматично връщане на имената, сменени през 1985 г., което означава, че те не желаят дори да идват в България да подават документи и заявления. Изселниците били недоволни от факта, че не могат да ползват електронни услуги за получаване на удостоверения за издаване на визи и всякакви други документи, необходими пред българската и пред турската държава. Това особено се отнасяло за най-възрастните, които били възпрепятствани от болести и липсата на средства.
Изселниците търсят съдействие и за реставрацията на джамиите у нас. Настояват големите храмове в София и Шумен да са под покровителството на българската държава заради голямата им архитектурна и духовна стойност. Те искат още държавата да обърне внимание и на турските театри, най-вече в Разград и Кърджали. Сред проблемите бе посочено и непризнаването на българските дипломи, но изселниците бяха успокоени от факта, че София се е намесила за разрешаването на скандала.
По въпроса с изучаването на майчиния език изселниците не приемат аргументите на България за намалелия брой на учениците, които посочват турския като задължително избираем език и вместо него предпочитат да изучават английски или немски. Така имали възможност по-късно да станат гастарбайтери в по-богати европейски държави. Затова хората настояват турският език да бъде задължителен, а немският или английският да е по избор.
