На Стария континент се засилва разочарованието от политическите елити
Разочарованието от липсата на ясни политически отговори за 3 ключови области от живота, тласка все повече европейци към крайнодесните партии. Това наблюдават с тревога западни експерти, отбелязвайки, че мнозина на Стария континент са привлечени от откровеността на тези формации по много теми.
Джорджина Райт, директор в института Montaigne, вярва, че крайнодесният ренесанс в Европа до голяма степен се дължи на недоволството от сегашния политически мейнстрийм. Тя описва и трите области, на които
хората в ЕС очакват ясни отговори, но не ги получават от правителствата
Според Райт проблемите, свързани с идентичността, в момента са водещи в много държави от ЕС. Експертката вижда у европейците страх от отворени граници и ерозия на националната идентичност и традиционни ценности. Другата ключова област е икономиката. На Стария континент вече се забелязва отхвърляне на глобализацията и недоволство, че на младото поколение не е осигурено по-добро бъдеще.
Социалната справедливост е третият проблем, за който хората в Европа се притесняват, но нямат яснота от своите лидери. Джорджина Райт твърди, че в редица държави се заражда чувството, че националните правителства не контролират правилата, които управляват живота на гражданите.
Възходът на крайнодесните може да се обясни и с това, че много водещи политици през последните години грабнаха лозунги или позиции от популистите, надявайки се да привлекат техните поддръжници. Но по този начин те помагат крайната десница да изглежда по-масова, смятат експерти.
В същото време редица крайнодесни партии в Европа
умишлено се придвижиха повече към политическия център,
надявайки се да привлекат повече центристки избиратели.
Такъв е случаят с отношението към Русия. Голям брой крайнодесни формации в Италия, Франция и Австрия рязко смениха позицията си спрямо Путин след войната в Украйна, тъй като стана повече от неудобно да си в добри отношения с Москва.
През последните седмици анализатори и социологически проучвания започнаха да предричат трансформираща вълна, която ще залее политическия пейзаж на Европейския съюз, превръщайки 2024-а в година на крайната десница. На предстоящите евроизбори през юни се очаква крайнодесните да станат трета политическа сила в новия парламент. В някои страни като Финландия и Швеция тези формации вече са част от национални коалиционни правителства, докато в Унгария, Италия и Словакия те управляват. Дори големи демократични сили като Франция и Германия не са имунизирани срещу възхода на популисткия национализъм. Марин льо Пен се насочва стремглаво към президентски избори през 2027 г., като експерти дори виждат как маха от стълбите на Елисейския дворец след 3 г.
И макар че през “Алтернатива за Германия” изгуби част от своите позиции заради скандала с тайна среща, на която членове на партията обсъждали как да се депортират мигранти, мнозина продължават да виждат нейния възход на евровота.
За традиционните центристи като Европейската народна партия - най-голямата формация в Европарламента от 1999 г. насам, възходът на новата десница
представлява най-мрачният кошмар на ЕС
И все пак нарастващото влияние на новата десница, особено в централните и източните държави, принуждава десноцентристите да обмислят как могат да работят с тях. Докато масовите политици често определят крайнодесните като екстремистки или фашистки формации - и наистина някои от тях имат своите корени в откровено фашистки движения, техният успех в социологическите проучвания е сигнал за събуждане.
Много нови десни партии защитават икономически и социални политики, наподобяващи тези на центристките социалдемократически формации, съчетани с евроскептицизъм и противопоставяне на глобализацията. Крайнодесните идеологии обаче се различават значително в целия блок от национален и социален консерватизъм до по-радикални политически подходи като тези, подкрепяни от популистките партии в Централна и Източна Европа.
Проблемът с миграцията е общ лозунг сред тези партии -
първоначално получили подкрепа през 2010 г., когато хиляди избягаха от разпадането на Арабската пролет и възхода на терористичната групировка “Ислямска държава”. Значителна част от поддръжниците на новата десница се състои от избиратели от работническата и средната класа. Експерти дори виждат, че подкрепата на работническата класа за традиционните леви партии е ерозирала.
Тъй като повечето от успехите на новите десни партии в националните парламенти са относително скорошни, тепърва ще се види способността им да спазват предизборните обещания.
Европейските избори през 2024 г. ще подложат на изпитание демократичните ценности на новата десница и жизнеспособността на твърдите ѝ трансформиращи политики.
Същевременно според някои анализатори страховете от екзистенциална заплаха за проекта ЕС може и да са преувеличени. Пример за това е Полша, където центристкият алианс на Доналд Туск свали крайнодясната Партия на правото и справедливостта, която ръководеше страната по конфронтационна, ултранационалистическа траектория от почти 10 години.
И докато европейските избори в миналото са били отхвърляни като не толкова съществени, предстоящият вот през юни се възприема като решителен момент за бъдещето на съюза.
Проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството от 400-те милиона гласоподаватели повече от всякога планират да отидат до урните, виждайки потенциала за действия на ниво ЕС за справяне с най-различни кризи - сигурността, разходите за живот, миграцията и изменението на климата.
Изборите може да променят играта на власт
в Европейския парламент, но се очаква институциите на ЕС да запазят своята центристка позиция и евентуално да дадат втори мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия.
Въпреки това отговорът на основните европейски партии на променящите се приоритети на техния електорат ще определи дали блокът ще излезе от изборите през 2024 г. като блокирана сила, или ще се възползва от възможността за положителна трансформация сред безброй тежки предизвикателства в последните години.
