Войната в Украйна и миграцията притесняват повече хората на Стария континент, отколкото изменението на климата
Европейският зелен пакт, познат като Зелената сделка – най-амбициозният пакет от реформи, инвестиции и научни изследвания на ЕС, е изправен пред опасност от провал, или поне частичен.
Колкото повече наближават европейските избори през юни, толкова повече стават и въпросите за бъдещата посока на Зелената сделка и способността ѝ да постигне заложените климатични цели, насърчавайки същевременно иновациите, икономиката и социалното благосъстояние.
Зелената сделка
се сблъска и с доста предизвикателства
– компромиси при приемането на закони, често пъти водещи до отслабване на вече приетите, блокиране при гласуване, недоволство от страна на различни сектори – от промишления до аграрния (повече за фермерските протести на 39-а стр.). С въвеждането на първите мерки за борба с климатичните промени освен това стана ясно, че не излиза никак евтино ЕС да бъде зелен.
Въпреки това досега 62 от законопроектите на Зелената сделка са приети, 27 са близо до приемане, а 33 са внесени за разглеждане в ЕП, показва справка на парламента. 36 закона са представени, като се очаква да бъдат внесени, но междувременно 4 са блокирани, а други 4 – отменени. Според доклад на Европейската агенция за околната среда някои от междинните цели на Зелената сделка до 2030 г. няма да бъдат изпълнени навреме.
При представянето ѝ през декември 2019 г. от Урсула фон дер Лайен, тогава току-що назначена за председател на ЕК, Зелената сделка изглеждаше като главния курс, към който ЕС ще поеме. Тъй като мандатът ѝ започна на фона на протести в цяла Европа, които поставиха климатичните цели на върха на дневния ред, представянето на Зелената сделка точно тогава беше подходящо.
Малко след това обаче ЕС се изправи пред една от най-тежките си кризи - тази от COVID-19. Пандемията бе последвана от ръст на нелегалната миграция, войната в Украйна, прекъсване на енергийните доставки, рекордна инфлация и цялостно забавяне на икономиката. Всичко това измести фокуса на ЕС значително, което се оказа проблем. Дори самата Фон дер Лайен като че ли се
отдръпна от зеленото си наследство,
като сега набляга повече на теми като конкурентоспособност, миграция и отбрана.
От 2019 г. досега съюзът претърпя доста промени. Вместо гневни екоактивисти по улиците сега са гневни земеделци, непримирими срещу увеличаващите се зелени разпоредби на Брюксел. И това не е присъщо само за аграрния отрасъл - повечето европейци са по-притеснени от икономическата и геополитическата нестабилност, миграцията, растящите разходи за живот и войната, отколкото от изменението на климата.
Въпреки това Зелената сделка остава най-силният инструмент на ЕС, който, за разлика от други мерки или кризисни пакети има за цел да предотврати по-скоро бъдеща криза, отколкото настояща.
Но ако вземем например наводненията, пожарите и други природни катаклизми като необичайно високите температури, които през последните години стават все по-чести явления на Стария континент, всъщност можем да наречем кризата настояща, дори и в по-начална форма.
30-годишната стратегия е съсредоточена върху преминаването към чиста енергия, насърчаването на кръговата икономика, опазването на биоразнообразието и ограничаването на замърсяването. Още преди въвеждането на Зелената сделка обаче ЕС имаше амбициозни планове в областта на климата. Брюксел призоваваше за намаляване на емисиите с 60% до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г. С въвеждането ѝ целта до средата на века стана т.нар. нетна нула - намаляване на количеството отделени вредни емисии до възможно най-близките до 0% стойности.
Нетната нула не е нещо ново - още през 2015 г. Парижкото споразумение изложи черно на бяло, че това е
единственият начин за ограничаване на глобалното затопляне
под критичния праг от 1,5°. Освeн крайната цел ЕС има и междинна - да намали емисиите с 55% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г., като това е представено в пакета от законодателни инициативи “Готови за 55”. Той очертава конкретните действия, необходими за постигането на редица цели до края на десетилетието, като обхваща секторите енергетика, промишленост, транспорт, сгради, селско стопанство и биоразнообразие. “Готови за 55” набляга на бързия преход към възобновяема енергия, като целта е до 2030 г. 40% от енергията в Европа да се произвежда от възобновяеми източници. Освен това трябва да насърчи енергийната ефективност, да ускори въвеждането на превозни средства с нулеви емисии и да подобри кръговата икономика.
За финансирането на амбициозните цели е нужен и подходящ бюджет. Затова през януари 2020 г. ЕК представи инвестиционния план за Зелената сделка, с който се ангажира с инвестиции в устойчивото развитие в размер на поне 1 трилион евро през следващото десетилетие. Освен това беше създаден и Механизмът за справедлив преход на стойност 100 млрд. евро за подпомагане на регионите, които са най-засегнати от прехода към по-чисти енергийни източници, в това число и България.
Въпреки усилията на блока към трансформация, пречките за Зелената сделка като че ли се увеличават. ЕС например все още е зависим от изкопаемите горива, особено от въглищата, а страни като Германия, Румъния и Хърватия планират да разширят използването им далеч след 2030 г. Въпреки че през последните години се наблюдава значително намаляване на емисиите на парникови газове, ЕС
рискува да не постигне целта си
за намаляване на емисиите с 55%, ако не положи допълнителни усилия.
Освен това продължаващото субсидиране на изкопаемите горива представлява значителна пречка за прехода към чиста енергия, както подчертава ЕК. Въпреки усилията за постепенното премахване на тези субсидии според доклада на агенцията за околната среда е много малко вероятно ЕС да постигне целта си те да изчезнат до 2030 г.
Поддържането на инерцията на зеления преход обаче продължава да бъде от решаващо значение, тъй като в противен случай съществува риск от подкопаване на влиянието на ЕС на световната сцена. Но най-голямата опасност е ЕС да не се справи с последствията от климата, а това ще доведе до необратими последици за всички.
Като се има предвид нарастващата съпротива срещу мерките, съдбата на европейския зелен преход е заложена на карта на предстоящите европейски избори.
“Ако вече няма никаква демократична подкрепа за Зелената сделка, тя ще приключи. Това е един от основните въпроси, заложени на карта в изборите”, потвърди в прав текст тази теза Паскал Канфин, председател на комисията по околна среда на Европейския парламент.
Брюксел отстъпва пред гнева на тракторите
ЕК одобри BG схема 120 млн. лева помощи за производителите на зърно и маслодайни култури
Зелените политики рязяриха фермерите и Европа стана свидетел на протести и блокади с трактори в десетки страни членки. Някои от разпоредбите в Зелената сделка се посочват като основни причини за тежкото положение на земеделците. Доколко обаче Зелената сделка е виновна?
Фермерите искат повече финансова и техническа подкрепа, за да се съобразят с част от зелените изисквания, които по техни твърдения повишават разходите им, натоварват ги с бюрокрация и ги излагат на риск от нарушаване на правилата.
В същото време други фактори натежаха върху доходите на фермерите през последните години – от пандемията COVID-19 до последиците от инвазията на Русия в Украйна. Войната, освен че увеличи цената на горивото и торовете, доведе и до засилена конкуренция заради украинския внос на зърно - друга болка, особено на фермерите от Източна Европа.
Инициативите на Зелената сделка обаче са насочени в помощ, а не в ущърб на земеделците. С климатичните изменения - по-високи температури, суша, наводнения и т.н., тяхното производство в бъдеще също ще бъде засегнато. Стратегии, например “От фермата до вилицата”, която е в основата на Зелената сделка, бяха създадени, за да направят хранителните системи по-устойчиви, справедливи и екологични. Но ЕК не успя да изпълни два от основните компоненти - закона за намаляване на пестицидите и рамката за устойчива хранителна система. Преди месец ЕК оттегли своето предложение за намаляването на пестицидите, което трябваше да съкрати наполовина употребата им в ЕС до 2030 г. и предвиждаше пълна забрана на пестициди в чувствителни природни зони. Това беше обрисувано от някои като победа за аграрния сектор. Освен това рамката за устойчива хранителна система, която трябваше да ускори и улесни прехода към устойчиви храни за потребителите, така и не бе предложена.
С наближаването на евроизборите през юни подкрепата сред фермерите за крайнодесни партии нарасна. Те се стремят да извлекат печалба от протестите, докато водят кампании тип анти-ЕС, част от които са и критиките към политиките срещу климичните промени.
В сянка обаче има някой, който наистина вреди на фермерите - остарелият селскостопански модел. Общата земеделска политика е създадена през 1962 г. след световните войни с цел да се повиши производството в Европа. Уви, концепцията вече е остаряла и работи на принципа “колкото по-голяма е фермата ви, толкова по-голяма е субсидията ви”. В резултат на това броят на фермите в ЕС намаля с почти 40% между 2005 и 2020 г., принуждавайки около 5,3 млн. земеделски производители да прекратят дейност.
1/3 от бюджета на ЕС - парите на данъкоплатците, се дават за въпросните субсидии. Тази политика кара фермерите да засилват производството си, като ползват синтетични пестициди, торове и прекомерно количество вода. Лобитата на агробизнеса яростно защитават тази система, тъй като тя генерира големи печалби за тях. Именно те разпространяват тезата, че премахването на зелените мерки ще реши проблемите на фермерите, докато всъщност те мислят първо за собствената си печалба. Copa-Cogeca - най-силното фермерско лоби в Европа, е върл критик на “От фермата до вилицата”. То също поставя интереса на промишлените фермери пред малките и средните такива. Оттам не го и крият. Преди време в разговор с “Политико” Пека Песонен, шеф на организацията, която се самоопределя като “обединен глас” на фермерите в ЕС, заяви, че макар да иска да види как малките фермери успяват да оцелеят, то това “не е реалистично”, защото “пазарът не го възнаграждава”.
Същевременно в четвъртък Европейската комисия одобри българска схема в размер на приблизително 61,3 милиона евро (120 милиона лева) за подпомагане на земеделските стопани, производители на зърно и маслодайни култури, в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Помощта ще бъде осигурена под формата на ограничена сума директни плащания. Тя ще е отворена за производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед.
Схемата не може да надвишава 280 хиляди евро на получател и може да бъде отпусната най-късно до 30 юни.
