Брюксел предлага на Лондон да приема по-лесно и евтино младежи от ЕС

Целта на новото споразумение е да облекчи обмена на студенти и специалисти между 18 и 30 години

Eвропейската комисия иска да постигне споразумение с Обединеното кралство, което да улесни отново свободното пътуване на младежи за обучение и работа. Брекзит премахна тази възможност с въвеждането на визов режим и редица нови изисквания. Прогони голяма част от европейските студенти в английски университети. Британските им връстници пък изгубиха шанс да са част от европейски научни проекти, които имат отношение към бъдещето на Стария континент.

Затова не е чудно, че и в Брюксел, и в Лондон вече се чуват все повече гласове в подкрепа на свободното движение на млади хора между ЕС и кралството.

“Това е въпрос

от взаимен

интерес,

защото колкото повече младежка мобилност имаме от двете страни на Ламанша, толкова увеличаваме шансовете да сме в добри отношения дълго време, защото следващите поколения ще се познават”, заяви председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Така тя обясни новия проект на споразумение, който ЕС сложи на масата за преговори с Великобритания.

Той предвижда създаване на облекчен режим, по който лица на възраст между 18 и 30 г. могат да пътуват с цел обучение или работа между Обединеното кралство и европейските държави. Идеята е

да имат право да

остават до 4 г.

в желана от тях

страна,

като получат условия за равен старт в нея.

Например таксите за европейските студенти в Англия да се върнат до поносими нива. Преди Брекзит те плащаха колкото английските си колеги, или 9250 паунда годишно. А сега биват таксувани между 11 400 и 38 хил. паунда, което е много повече от таксите, които студенти извън ЕС внасят в европейски висши учебни заведения.

Подобни различия се наблюдават и при цената на визите, които се изискват, след като Великобритания спря да прилага европейското правило за свободно движение на хора. Британската студентска виза е 490 паунда, а за квалифициран работник - от 719 до 1639 паунда. Отделно младите хора са задължени да плащат съответно по 776 и 1035 паунда на година за достъп до британското здравеопазване.

Затова ЕК настоява да се сключи споразумение, което да гарантира еднакво третиране на студентите от ЕС и Обединеното кралство по отношение на таксите за висше образование и визовите условия. Те обаче предлагат мобилността да не бъде обвързана с конкретна цел, нито пък да е на квотен принцип. Това означава възползващите се от нея европейски граждани свободно да избират дейностите, които ще извършват през тези 4 години, докато се намират в кралството. Същото право ще имат и англичаните, преместили се в европейска страна.

От британското правителство светкавично отговориха, че не могат да приемат подобно споразумение, тъй като по същество това означава връщане на свободното движение на хора, на което Брекзит е сложило край. Негов представител обясни, че

Лондон няма

желание да

въвежда схема

за младежка

мобилност

в рамките на целия ЕС, дори при предлаганите по-строги условия за продължителност на престой и ограничаване на целите, за които той се разрешава. Интересът на кралството е да сключи споразумения с конкретни европейски държави като Франция например, но не с всички 27 членки на съюза.

Проучване на Службата за прием в британските университети обаче показа, че гражданите на по-бедните държави от Източна Европа като България са големите губещи от Брекзит. Кандидатите от тях за бакалавърски програми в английски вузове са намалели с над 70%, след като европейците вече нямат право да следват при по-ниски такси и да получават студентски заеми, за да ги плащат. За сравнение интересът от по-богати държави като Франция, Германия и Испания продължава да е висок.

Еврокомисията съобщи, че е решила да се намеси, след като Обединеното кралство се е обърнало към няколко неназовани страни миналата година с оферта да сключат двустранни споразумения за младежка мобилност. Според нея подобно нещо

крие риск за

различно

третиране на

граждани от ЕС

и не бива да се допуска. Затова е необходимо да се постигне общо споразумение между 27-те членки на съюза и Великобритания.

Изглежда обаче, че това няма да е никак лесно. Не само защото премахването на свободното движение на хора беше ключова част от референдума за излизане на Обединеното кралство от ЕС, но и защото обещанието за намаляване на имиграцията на Острова не се случи. Въпреки Брекзит тя е рекордно висока и се очаква да бъде основна тема и на предстоящите парламентарни избори в страната. Така че сключването на споразумение за младежка мобилност едва ли ще се случи скоро.

От Брюксел обясняват, че предложената схема няма да копира точно режима, по който студентите и младите специалисти се движеха преди Брекзит. Освен че ще бъдат ограничени във времето на престоя си в Обединеното кралство, от тях ще се изисква да отговарят и на повечето от сегашните условия за получаване на виза, като налични средства за издръжка и медицинска застраховка. Британските граждани пък ще могат да останат само в държавата от ЕС, която ги е приела. Ако все пак се постигне разбирателство, това ще бъде първото подобно споразумение за мобилност, което блокът сключва със страна извън Европейското икономическо пространство, с изключение на Швейцария.

Великобритания вече има визова схема за младежка мобилност, която позволява на млади хора от 10 държави, включително Австралия, Нова Зеландия и Канада, да учат или работят на нейна територия за срок до две години. Тази програма обаче не е отворена за кандидати от ЕС.

Лондон вече отхвърли предложението на ЕС да продължи да участва и в образователната програма “Еразъм+” и след Брекзит създаде своя заместваща схема за обмен - “Тюринг”. Тя обаче не разполага със същото ниво на инфраструктура и мрежа за контакти, което прави обхвата ѝ по-тесен. Освен това се концентрира върху изходящата мобилност от Обединеното кралство, а не върху реципрочния обмен. Много изследователи твърдят, че това е погрешна стратегия на Лондон, тъй като

подкопава

стремежа на

английските

университети

да запазят

международния

си статут

след излизането на страната от ЕС. Причината е, че участвалите в международни програми за обмен студенти имат много предимства в глобалния свят. Те владеят повече чужди езици, познават различни култури и обществени тенденции. По тази причина са по-търсени като специалисти и научни работници.

Автор на статията

Павлина Трифонова Павлина Трифонова


Споделете статията

Четете още