Всяко политическо семейство трябва да има поне 23-ма избраници от 7 страни, интригата е къде ще отиде "Възраждане".
А "Промяната" няма алтернатива - ще е заедно с ДПС при Макрон и либералите
Ще се “разцепи” ли коалицията ПП-ДБ в Европейския парламент, където партньорите трябва да изберат различни политически семейства? В коя група ще се седнат първите представители в Брюксел на партия “Възраждане”?
Това - освен, разбира се, въпроса кой колко евродепутати ще излъчи - са двете основни български интриги около евровота на 9 юни.
“Демократична България” поема към групата на Европейската народна партия. ДСБ е член на ЕНП, такъв иска да стане и “Да, България”, като решението за това беше взето на форум още преди изборите. Това е европейското политическо семейство и на ГЕРБ и СДС.
“Продължаваме промяната” обаче е поела по друг път. Официално от партията запазват мълчание по темата, но неофициално признават, че ще кандидатстват за членство в Партията на европейските либерали. Част от нея е ДПС, при това с много голяма тежест - Илхан Кючюк е съпредседател на АЛДЕ. Така че може да се каже, че у ДПС е ключът към европейската перспектива на “Промяната”.
Въпросът кои формации ще съберат най-много вот и в какви конфигурации ще се съюзят новоизбраните европейски депутати от всички страни остава без категоричен отговор до 10 юни.
Общо 7 политически семейства (с)поделяха огромните “фамилни къщи” в Брюксел и Страсбург в мандата 2019-2024 г. - по правило всяко с минимум 23-ма депутати от поне 7 страни членки.
Най-голямата група Европейската народна партия (ЕНП) начело с Манфред Вебер. Тя е дом на партии от десния център, сред които са Германският християндемократически съюз (ХДС) и испанската Народна партия. В семейството на ЕНП досега ГЕРБ-СДС бе с 6-има евродепутати: Асим Адемов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев и Александър Йорданов, както и ДСБ с Радан Кънев.
Прогнозата на авторитетното издание “Политико” сочи ЕНП да получи на евровота 172 места.
Второ е политическото семейство на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D), което обединява лявоцентристки и социалдемократически партии. В редиците на S&D в досегашния парламент бяха 5-мата избраници на БСП: Сергей Станишев, Иво Христов, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Петър Витанов, но от тях само Пенкова остана вярна на лидерката Корнелия Нинова. Очаква се S&D да остане втори в ЕП със 143 места.
“Фамилията” на “Обнови Европа” (Renew Europe) обединява центристки либерални партии като “Ренеранс” на френския президент Еманюел Макрон и евролибералите от ALDE. В редиците на “Обнови Европа” е и ДПС - досега представена от Атидже Алиева, Илхан Кючюк и Искра Михайлова.
Имаше очаквания Макрон да направи нова група в следващия ЕП и именно там да отидат бъдещите евродепутати от българската ПП. По лична покана на френския президент първо Кирил Петков, а после и Николай Денков като премиери участваха в сбирки на “Обнови Европа”. Но в името на стабилността на Евросъюза на фона на двете войни плановете за отцепване на Макрон в момента не са актуални.
Следващо е семейството на “Зелените – Европейски свободен алианс” (Greens – EFA), което събира формации с екологичен фокус, както и т.нар. пиратски партии, които се застъпват за гражданските права, пряката демокрация, прозрачността и отворения достъп до информация. България няма депутати в Greens – EFA.
В двата края на политическия спектър стоят семействата на “Левицата” (GUE/NGL), която обединява крайнолеви и комунистически партии, както и крайнодесните “Европейски консерватори и реформисти” (ECR). Най-вдясно са ултраконсерваторите от “Идентичност и демокрация” (ID) - там са “Национален съюз” на Марин льо Пен и “Лигата” на Матео Салвини. Тези групи често са подкрепяни от безпартийни евродепутати, чиито партии бяха изхвърлени от основните групи и все още нямат нов дом.
“Фидес” на унгарския премиер
Виктор Орбан беше изключена от ЕНП
през 2021 г., а “Посока” на словашкия премиер Роберт Фицо - от S&D миналата година.
В редиците на крайните партии България имаше депутати единствено в ECR - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО. Сега голямата въпросителна е при дебюта си в Европарламента къде ще седнат хората на “Възраждане”. Крайните консерватори в Брюксел били леко скептична към българската партия, която иска излизане от съюза, затова е възможно тя да се опита да участва във формирането на ново политическо семейство. Това няма да е неочаквано при сътресенията в този политически ъгъл (Виж по-долу в текста.)
Почти сигурно ЕНП ще финишира на върха (както се случва от 1999 г. досега), но популярността ѝ бавно намалява и се очаква лек спад в сравнение с 2019 г. Това е и далеч от предишния им разцвет, когато получаваха 200 и дори повече места. S&D очаква подобен резултат на този отпреди 5 г., но по-интересно е как ще се разпределят силите сред останалите пет семейства.
Очаква се всяко да има между 30 и 80 депутати - всички се борят да са трети или четвърти. “Обнови Европа” и Зелените вероятно ще изгубят места, докато ECR може би ще добави. Според анализатори може да има над 100 новоизбрани без политическо семейство. Много от тях - от крайния политически спектър, което ги прави потенциални членове на ID или ECR.
Възможно е обаче и формиране на нова дясна група
ЕНП, която е критикувана за моменти на близост с ECR и ID, на теория може заедно с крайнодесните и безпартийните да състави мнозинство. Но най-голямата формация едва ли ще рискува имиджа си за подобен съюз, а крайната десница така или иначе е нестабилна. Нищо не илюстрира разделението по-добре от изхвърлянето на “Алтернатива за Германия” (AFD) преди две седмици от ID след думите на техен лидер, че не всеки нацист по време на Третия райх е “автоматично престъпник”. В опит да омекоти образа си самата Льо Пен поведе марша за изключване на AFD. Има слухове, че тя ще поиска да се присъедини към ECR. Подобни спекулации има и по адрес на Джорджа Мелони, която също може да премести своята партия “Италиански братя” от ECR в ЕНП.
