Време разделно в Европа, леден душ за Макрон, Шолц и Орбан (Графика)

Валят призиви към европейски лидери да последват президента на Франция, който разпусна парламента и насрочи избори

Разединение и дълбока поляризация не само в България, а в целия Европейски съюз. За това говорят предварителните резултати от гласуването за новите 720 членове на Европейския парламент. Още в неделя стана ясно, че не всички ще празнуват. Дори напротив - някои европейски лидери понесоха сериозни загуби.

Във Франция например на президента Еманюел Макрон беше нанесен тежък удар, след като партията му “Ренесанс” остана втора, едва изпреварвайки социалистите, за които се смяташе, че е пратил в политическото гробище. На първо място с огромна разлика от 15% е крайнодесният “Национален съюз” на Марин льо Пен, воден в евролистите от 28-годишния Джордан Бардела. Слабото представяне на президентската партия, чиято евролиста оглавяваше Валери Хайер, накара държавния глава да разпусне парламента и да

организира предсрочни избори още на 30 юни

- по-малко от месец преди старта на олимпийските игри в Париж. Макрон се позова на чл. 12 от френската конституция, според който нови избори трябва да бъдат организирани най-много до 40 дни. Ходът на Макрон отприщи вълна от призиви към други европейски лидери да последват примера му.

Валери Хейер ще се върне обратно в Брюксел, въпреки че многократно бе изпреварвана от мъжете си съюзници, не на последно място от премиера Габриел Атал. Позовавайки се на свой източник, “Политико” разказа, че Атал дори ѝ забранил да се качи на влака от Париж за Брюксел в неделя.

В Германия също има разместване на политически сили. С едва 14% Социалдемократическата партия (ГСПД) на канцлера Олаф Шолц получи най-ниските си резултати от повече от век. ГСПД беше смазана не само от дясноцентристките християндемократи, в която членува Урсула фон дер Лайен, но и от крайнодясната “Алтернатива за Германия”. Шолц е притиснат от дясноцентристите да последва Макрон и да свика предсрочни избори.

Абсолютен срив в Германия претърпяха и Зелените - от 21 места през 2019 г. сега защитниците на климата вероятно ще си осигурят 16. Едва задържаха позициите си във Франция, а избирателите в Португалия напълно ги елиминираха.

Лидерът на унгарските националисти Виктор Орбан се справи по-зле от очакваното след появата на набиращия популярност опонент Петер Маджар. “Фидес” на Орбан спечели 44,7%, но това е най-лошият ѝ резултат за избори за ЕП. Маджар, който усилено говори за корупцията на “Фидес”, успя да си осигури близо 30% от подкрепата на унгарците. Сега остава въпросът дали той ще търси място за своите евродепутати в националистическата група на Европейските консерватори и реформисти, за да даде тласък на италианката Джорджа Мелони.

Премиерката на Италия има повод да празнува

- десните “Италиански братя” спечелиха, изпреварвайки доста съперници. Това прави Мелони, заедно с Доналд Туск от Полша, един от малкото лидери на голяма страна от ЕС, които могат да се похвалят с победа. Изглежда, че Мелони не просто е запазила подкрепата на народа си, а е подобрила резултата си спрямо националните избори през 2022 г.

Крайнодесни формации станаха първи в Австрия, втори в Нидерландия, а в Белгия премиерът Александър де Кро също се оттегли заради изборните загуби.

Председателката на ЕП Роберта Мецола пък успя да осигури допълнително място за ЕП на нейната партия в Малта. Тя е събрала над 87 хил. преференции, с което стана най-предпочитаният малтийски кандидат за евродепутат, откакто страната е членка на ЕС.

Автор на статията

24 часа


Споделете статията

Четете още