Фон дер Лайен решава Гърция, Румъния или България ще управлява 1/3 от бюджета на ЕС в новата комисия

Страните членки се надпреварват за най-добрите ресори в ЕК

По-малко от седмица преди председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да обяви официално екипа си за втория 5-годишен мандат начело на ЕК, страните членки са в очакване да разберат дали ще се доберат до ключов за съюза ресор. В надпреварата едва няколко държави ще получат най-търсените портфейли.

На номинираните за еврокомисари тепърва им предстои да преминат през дълги и задълбочени интервюта в Европарламента, където да докажат, че са правилният избор за отредената им от шефката на ЕК позиция. Но уменията им далеч не са единственото, с което Фон дер Лайен се съобразява. Тя трябва да постигне баланс между пол, принадлежност на политическа партия и география. Ситуацията се усложнява допълнително от пазарлъци между Брюксел и националните лидери, които притискат шефката на ЕК, за да си издействат важен пост.

Конкурентоспособността, отбраната и разширяването на ЕС ще бъдат основни приоритети за Фон дер Лайен през следващите 5 години. Портфейли с контрол върху средствата на ЕС - като бюджет, кохезия или финансови услуги - са желани от националните столици. А

София има шанс да отговаря за развитието на регионите

“Политико” свързва някои от най-важните портфейли с тези, които имат шанс да ги получат.

Икономиката е сред най-исканите ресори, макар че не е единственият, който включва стопански елемент. Сред номинираните са настоящи и бивши финансови министри. Италианският премиер Джорджия Мелони даде да се разбере, че иска крайнодесният ѝ кандидат Рафаеле Фито да отговаря за важен икономически портфейл. По информация на германския вестник “Ди Велт” шефката на ЕК наистина гласи поста за него.

Има обаче и други кандидати със солиден опит. Това са действащият австрийски финансов министър Магнус Брунер и бившите финансови министри Майкъл Макграт (Ирландия) и Мария Луис Албукерке (Португалия). Полякът Пьотр Серафин, който дълги години бе дясната ръка на Доналд Туск, също се цели към бюджетния портфейл. Към икономика, финанси и конкурентоспособност гледа и бившият шеф на Сметната палата на Словения Томаж Весел. Той е експерт по обществени поръчки и бюджетна администрация. Силна конкуренция за ресора е и добре познатият в Брюксел Вопке Хукстра, известен сред колегите си като “г-н Не”. Бивш финансов министър на Нидерландия и настоящ комисар по климатичните въпроси, той се слави с бюджетната си строгост. Освен за икономиката той е силен избор за ресор земеделие, както и търговия. Всички тези позиции обаче са предпочитани от държавите членки.

При земеделието конкуренията също не е малка - за поста се борят Кристоф Хансен (Люксембург), бивш член на ЕП, и Костас Кадис (Кипър), бивш министър на земеделието и биолог.

За ресор търговия Хукстра се изправя срещу Джесика Розуол и Майкъл Макграт, който има интерес главно към икономиката. Предполага се, че ирландецът има малки шансове за икономическия портфейл - предвид силната позиция на Италия. Но пък шансовете му за комисар по търговските въпроси са добри. Излъчената от Швеция Розуол пък иска да върне в дневния ред темата за свободната търговия. Стокхолм е заемал този пост между 2014 и 2019 г. Сега обаче той далеч не е толкова привлекателен - предвид че Фон дер Лайен не го постави като приоритет за новата ЕК.

Още преди да бъде избрана за втория си мандат, Фон дер Лайен постави ключовите си приоритети на масата. На фона на войната в Украйна се очакваше, че основна цел на ЕС в следващите 5 г. ще бъде не търговията, а именно отбраната. За нея тя се закани да отреди нов ресор. Силен кандидат за поста е латвиецът Валдис Домбровскис. В отиващия си състав на ЕК той е изпълнителен зам.-председател и комисар по търговията. Сега страната му има големи амбиции за неговата позиция.

Междувременно французинът Тиери Бретон отговаряше за вътрешния пазар, отбранителната промишленост и технологиите в първата комисия на Фон дер Лайен. “Политико” отбелязва, че не е тайна, че той иска повишение. Не се знае обаче дали ще остане удовлетворен, тъй като отношенията му с шефката на ЕК са сложни.

Кохезията, или т. нар. политика на сближаване, също е ресор, към който държавите проявяват интерес. Това се дължи на големия портфейл, който комисарят ръководи - 1/3 от целия бюджет на ЕС и управлява програми за финансиране, които са част от други ресори. Длъжността е

сложна и отговорна, но много значима

за развитието на държавите членки. Ресорът ще бъде от ключово значение за разпределянето на следващия 7-годишен бюджет на блока - възможно е Брюксел да промени начина, по който се разпределят средства за по-бедните региони.

Традиционно ресорът се оглавява от развиваща се страна - предвид че от средствата за сближаване могат да се възползват само 15-те най-неразвити държави в ЕС. Сега за поста се борят кандидати от Гърция, Румъния и България. Избраникът на Атина Апостолос Дзидзикостас беше губернатор на Централна Македония и има опит в надзора на усвояването на евросредства. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис даде да се разбере, че очаква важен портфейл - предвид че изигра важна роля в преизбирането на Фон дер Лайен. Има опасност обаче шефката на ЕК да предпочете за поста жена - тъй като масово държавите членки са предложили за комисари мъже, а тя се опитва да балансира половете.

На този фон България предложи две имена за еврокомисари - Екатерина Захариева и Юлиян Попов, а Румъния се ограничи с една жена - Роксана Мънзату. Засега се смята, че от българските кандидати по-голям шанс заради равенството между половете има Захариева - бивш външен министър между 2017 и 2021 г., а също и министър на правосъдието и на регионалното развитие, пише “Политико”. Румънката Мънзату пък е служила като министър на еврофондовете.

Фон дер Лайен обеща още една нова длъжност - комисар за разширяването на съюза. Това е доказателство за нарасналото значение на ресора. През идните 5 г. предстоят ключови преговори за присъединяването на Украйна, Молдова, както и на Западните Балкани. Ресорът ще отговаря за техническата и правната работа, но ръководителят трябва да бъде подготвен за

политически маневри от страна на съюза

и страните кандидатки.

Унгария заяви, че иска да запази портфолиото за Оливер Вархей, но има малък шанс предвид съпротивата на Будапеща срещу разширяването и лошите отношения на кандидата си с членовете в ЕП. Миналата година той ги нарече “идиоти”, а те призоваха за оставката му. Вероятният победител за поста е латвиецът Валдис Домбровскис, гласен още за търговията. Шансовете му са големи, тъй като балтийските държави изиграха голяма роля в преговорите за присъединяването на Украйна към блока.

Юлиян Попов - другият българин, който се бори за комисарския пост, изглежда по-подходящ да оглави ресора за енергетика и климат. Доскоро беше министър на околната среда и водите и служеше като политически съветник за Централна и Източна Европа в Европейската фондация за климата. Той се бори за длъжността с датчанина Дан Йоргенсен - бивш министър на климата и енергетиката. Силна конкуренция е и министърът на промишлеността и търговията на Чехия Йозеф Сикела - според “Ди Велт” именно той ще получи мястото. Единствената жена с интерес към сектора е испанката Тереза Рибера. Тя се смята за силен избор за роля в областта на климата, с десетилетия опит, безкрайни високопоставени контакти и добра репутация. Рибера обаче е ядрен скептик.

Единственият ресор, за който има номинирани само жени, е технологичният. За комисарското кресло се борят финландката Хена Виркунен и португалката Мария Луис Албукерки. Виркунен е бивш министър на образованието, а в ЕС е работила по висши технически и иновационни досиета, като например режима за модериране на съдържанието на блока и водещата програма за научноизследователска и развойна дейност “Хоризонт Европа”. Миналия месец, когато кандидатурата ѝ вече беше публично обявена, тя публикува блог за това как иновациите могат да повишат конкурентоспособността на ЕС. Португалката пък е член на косултативния съвет на университетите в страната си. В миналото Лисабон вече е държал иновационното портфолио. Дали Фон дер Лайен ще реши да заложи на историята предвид всички характеристики, с които се съобразява, предстои да стане ясно идната седмица.

Автор на статията

Евита Смилкова Евита Смилкова


Споделете статията

Четете още