Решението на Берлин да върне граничните проверки се тълкува като повратна точка в образа на страната като дом на човешките права
Решението на лявоцентристкото правителство в Германия да затегне контрола на всичките си сухопътни граници е поредният опит на Берлин да ограничи нелегалната миграция.
Но по-малко от 10 дни преди поредните регионални избори - този път в източната провинция Бранденбург, които могат да затвърдят възхода на крайната десница, новият граничен контрол е по-скоро политически ход на властта, който цели да обърне тенденцията.
Въпреки това обаче с въвеждането на проверки по границите с всичките си девет съседки Германия нанася тежък удар на свободното движение - един от стълбовете на европейската идея. А това може да се превърне в сериозно изпитание за единството на блока, особено в контекста на Шенген. “Укрепваме вътрешната си сигурност и продължаваме нашия твърд курс срещу незаконната миграция”, заяви германската вътрешна министърка Нанси Фейзер в понеделник, когато обяви новата мярка. По думите ѝ “докато не постигнем силна защита на външните граници на ЕС, трябва да засилим контрола по националните ни граници”.
Контролът в рамките на Шенген ще започне на 16 септември,
като първоначално ще продължи шест месеца, но с възможност за подновяване. Във вторник Германия обяви предложения за по-строго прилагане на правилата на ЕС за предоставяне на убежище, включително задържането на търсещите такова, докато властите определят дали Германия е отговорна за разглеждането на техния случай. Полицията например може да направи това с помощта на европейската база данни за пръстови отпечатъци Eurodac. Подобни мерки бяха предложени първо от опозицията, като правителството ги отхвърли, защото сметна, че си противоречат с правото на ЕС. Това беше преди регионалните избори, на които “Алтернатива за Германия” (AfD) до момента се представя доста добре - в Тюрингия ултраконсерваторите станаха първи, а в Саксония - втори с малка разлика зад християндемократите.
Проучвания сочат, че миграцията е основна тема за хората в Бранденбург. Социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, които са управляващи в източната провинция, се опитват да си запазят властта там и след вота на 22 септември. След поредица от смъртоносни атаки с нож, последната от които в Солинген през август, германците са все по-притеснени за нелегалната миграция, тъй като заподозрените за убийствата бяха мигранти, търсещи убежище. Атаките имат заслуги за голямата подкрепа, която антиимигрантската AfD получи, като се очаква тя да изпревари партията на Шолц и в Бранденбург. Ако тенденцията на крайнодесния възход се задържи, Шолц може да претърпи съкрушителна загуба на федералните избори догодина.
“Намерението на правителството е да покаже символично на германците и на потенциалните мигранти, че последните вече не са желани”, смята Маркус Енглер от Германския център за изследване на миграцията. Вътрешната министърка Фейзер пък обясни, че новият контрол ще включва схема, чрез която повече хора ще бъдат връщани на границата, но отказа подробности. От Брюксел изразиха безпокойство, като нарекоха действията на Германия “очевидно насочени към вътрешната публика”. Заради централната позиция на Германия в ЕС и статута ѝ на най-голямата икономика в блока, контролът вероятно ще има въздействие отвъд избирателите в страната. Проверките биха могли
да спрат трафика по границите, да забавят транзита
и да засегнат икономиката. Германската агенция по заетостта сочи, че около 240 хил. души от съседни страни пътуват до страната за работа.
Германия ще наложи граничния контрол на пунктовете с Франция, Люксембург, Холандия, Белгия и Дания, тъй като с останалите ѝ четири съседки - Австрия, Чехия, Полша и Швейцария, той донякъде вече е в сила. Допълнителните проверки на австрийската граница са до ноември, докато за Швейцария, Полша и Чехия те вероятно ще останат поне до декември. Сред страните от Шенген, които вече имат контрол по някои граници, е именно Австрия, според която свързани с Украйна заплахи за сигурността и мигрантския поток оправдават проверките на пристигащите от Словакия, Чехия, Словения и Унгария. Дания, позовавайки се на заплахи, свързани с войната в Газа и рисковете от руски шпионаж, прави проверки на транзита по суша и море от Германия, а Франция проверява пристигащите в Шенген заради повишена терористична заплаха. Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също правят проверки заради потенциална терористична дейност, войните в Украйна и Близкия изток, руското разузнаване, увеличените миграционни потоци и организираната престъпност на Балканите.
Засиленият контрол на Германия обаче може да накара и други страни, в които крайната десница е в разцвет, да последват примера ѝ, предупреждават експерти. Според Алберто Нейдхард от мозъчния тръст European Policy Center подобна “верижна реакция” е възможна във Франция и Нидерландия. Нейдхард предупреди, че намерението на германската власт да отблъсква хора по границите може да доведе до
натрупване на блокирани мигранти,
тъй като Германия ще отказва да ги приеме, а съседките ѝ вероятно ще отказват да ги вземат обратно. “Хаотични сцени в лагерите може да се появят на някои от най-натоварените пунктове”, обясни той пред DW.
“Всички демократични сили се опасяват от възхода на десния популизъм. Ще станем свидетели на различни подходи, за да попречим на бежанците да стигнат до Германия”, смята проф. Ханес Шаман, анализатор на миграционната политика към университета в Хилдесхайм. Той обясни пред “Ал Джазира”, че антиимиграционните ходове ще предизвикат “сериозни правни предизвикателства”, като е възможно те дори да кулминират в
премахването на член от германската конституция,
който гарантира правото на убежище. “Това може да бъде повратна точка на представата за постнацистка Германия като дом на човешките права. Това няма да спре с миграционната политика”, предупреди професорът. ЕС е получил повече от 1,1 млн. молби за убежище през 2023 г. - най-високият брой от мигрантската криза през 2016 г. според Агенцията на ЕС за убежищата. Германия продължава да получава най-много молби - около 22% от общия брой, като за м.г. кандидатите са били над 350 хил. Най-много са търсещите убежище от Сирия, Турция и Афганистан.
Някои съседни страни определиха решението на Берлин за неприемливо. Полският премиер Доналд Туск разкритикува въвеждането на контрола и призова за спешни консултации с други засегнати държави. Туск обясни, Полша не се нуждае от по-строг контрол по границата ѝ с Германия, а от повече ангажираност в осигуряването на сигурността по външните граници на блока.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис посочи, че би било погрешно “да се премине към логиката на изключения от шенгенското споразумение”, тъй като това “вреди на едно от основните постижения на ЕС”. Други обаче са оптимисти. Чешкият вътрешен министър Вит Ракушан заяви например, че не очаква съществена промяна в контрола, тъй като проверките ще бъдат на случаен принцип. А унгарският премиер Виктор Орбан, който отдавна призовава да се направи повече в Европа за спиране на незаконната миграция, приветства хода на Берлин: “Шолц, добре дошъл в клуба! #СпретеМиграцията”, написа той в X.
