Всички очакват “Офшорлийкс” да залее България в идните дни. Международният консорциум от разследващи журналисти, който направи най-мащабното разследване на офшорни сметки, вложени в държави - данъчен рай, обяви, че първите имена, които ще разкрие, са на притежатели на сметки на Британските Вирджински острови. Справка на БНБ показва, че от 1989 г. до днес фирми от Вирджинските острови са инвестирали в България 721,5 млн. евро.
Това гласят официалните данни за преки чужди инвестиции и представляват 2% от всички влезли пари в страната. Много повече инвестиции са дошли от Кипър, също офшорна зона – 2,173 млрд. евро. Общо за целия преход почти 13% от всички инвестиции са от такива зони. 28% от всички инвестиции на български фирми в чужбина пък са ориентирани към офшорни зони, показва още справката на БНБ. Общо 397,5 милиона евро са били българските инвестиции в офшорки до края на 2012 г.
Според някои източници 382 български фирми са регистрирани на Вирджинските острови. Не е ясно обаче кои острови още са попаднали в разследването на журналистите.
Разкритието на имената и фирмите обаче може и да не окаже чак такъв разтърсващ ефект върху повечето държави, тъй като офшорната регистрация позволява не само избягване на плащането на данъци, но и скриване на реалния собственик. Т.е. трябва да се разбере и кой стои реално зад тези сметки. В някои случаи обаче това са известни лица – политици, богаташи, шоузвезди.
Главната дестинация сред офшорките за българските капитали са Маршаловите острови, Белиз, Малта и Кипър. Там са вложени съответно 156,3 млн. евро, 135,5 млн. евро и 32,3 млн. евро.
Според статистиката България инвестира най-много в Италия, на второ място са Маршаловите острови и Малта, следвани от Сърбия и Румъния.
Първите имена и фирми започнаха да излизат в 38-те медии, участвали в разследването, в четвъртък. Българите ще бъдат публикувани след около седмица.
Международният консорциум за разследваща журналистика (ICIJ), който разпространи данните, планира да публикува изобличителни репортажи в течение на цялата 2013 г., съобщи директорът на организацията Джерард Райл. “Ние възнамеряваме да продължим с подобни репортажи през цялата година и по възможност- догодина. Част от времето ще отиде, за да доведем докрай получените данни”, поясни Райл. Журналистите отказаха да предоставят данни на власти и държавни институции. “Не сме полицаи, това не е наша работа”, заявиха те.
Последното сензационно име, което изплува, бе това на члена на династията Ротшилд – барон Ели фон Ротшилд. Той почина на 90 г. и между 1996 г. и 2003 г. е построил истинска офшорна империя на островите Кук. Той участва с 25% в банка “Ротшилд”.
В Италия има около 200 икономически съветници, индустриалци и предприемачи, които са подозирани, че са укрили данъци, влагайки парите си в офшорни зони. Сред тях е Гаетано Терин – член на надзорния съвет на застрахователната компания “Дженерали”. Той ръководи до 1998 г. кантората за икономически съвети на Джулио Тремонти – министър на икономиката при Берлускони. Според немската преса Дойче банк също е помогнала на Терин да разкрие офшорна фирма в Сингапур. Банката е на мушката в Германия заради разкритие, че е подпомагала свои клиенти да укриват пари в офшорни зони. Най-вероятно тя ще бъде щателно проверена от властите.
В Швейцария на мушка са десетки адвокати, помогнали на свои клиенти да избегнат данъчните власти в родината си. Люксембург пък най-сетне се поддаде на натиска и най-вероятно ще разхлаби банковата си тайна. Покрай “Офшорлийкс” изникна и въпросът защо предимно острови стават данъчен рай. Това не е случайно. И не случайно съществува названието офшорна зона (далеч от сушата). Решаващо за възникването на данъчния рай на островите е изгодното географско положение – те са отдалечени от процъфтяващите центрове на индустрия и търговия на континента, обяснява пред “Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг” специалистът по история на икономиката Паул Томес от Висшето техническо училище в Аахен.
Това означава, от една страна, че в историческото си развитие тези отдалечени острови са успели да се преборят за сравнителна независимост от големите държави, тъй като за тях администрацията и управлението на толкова отдалечени и незначителни по богатства и размер територии е било твърде скъпо удоволствие. Това важи и за отвъдморските територии на британската империя, които след обявяването на независимостта им изобщо не са контролирани от нея.
Но на тези малки острови индустрия почти не съществува, а заради отдалечеността им е трудна и търговията. “Тези държави е трябвало да си намерят пасващ им икономически модел, който може да се базира единствено на сектора на услугите”, обяснява Томес. Финансовите услуги са най-изгодни, те не изискват и кой знае колко място. Ниските данъци са единият начин да се привлече чужд капитал. Супербогатите вкарват с удоволствие парите си в банки на островите, защото се измъкват от данъка върху тях. Любим на източноевропейците е Кипър. Той географски е най-близо до тях, затова след падането на Берлинската стена доста пари потъват в сметки на острова. Разцветът му обаче е през 1998 г. след финансовата криза в Русия.
Няма обаче природен закон, който да задължава клиентите да укриват пари непременно на острови. Не по-малко предпочитани са Швейцария, Люксембург и Лихтенщайн. А напоследък България е давана също като таен съвет за търсещи ниски данъци върху парите си. “Там облагат само с 10% и ако не беше корупцията, страната щеше да е като магнит за чуждите пари”, писа преди седмици “Шпигел онлайн”, позовавайки се на експерти.
