Около 50 европейски лидери, сред които украинският президент Володимир Зеленски и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, участват днес в среща на върха, на която правят оценка на трансатлантическите отношения, след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, предаде Асошиейтед прес.
Европейските ръководители също се опитват да постигнат категорична обща позиция по отношение на Русия, отбелязва АП.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва да "запази курса си" към преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправен, и да продължи да работи за по-голяма самостоятелност в областта на сигурността и икономиката, предаде ДПА.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се съгласи с нуждата Старият континент да стане по-независим от САЩ. "Трябва в по-голяма степен да станем господари на собствената си съдба. Не заради Доналд Тръмп или Камала Харис, а заради собствените ни деца", заяви Мишел, цитиран от АП.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който е домакин на днешната среща върха и е страстен почитател на Тръмп, заяви, че е разговарял с американския лидер по телефона в изборната нощ. "Имаме големи планове за бъдещето", увери Орбан, цитиран от БТА.
Рюте, който оглавяваше нидерландското правителство по време на първия мандат на Тръмп в периода 2017-2021 г., заяви: "С него работихме много добре в продължение на четири години. Той изключително ясно заявява какво иска. Той разбира, че трябва да си взаимодействате, за да постигнете общи позиции. Мисля, че сме способни на това". Рюте също така подчерта, че общите предизвикателства, създавани от Русия и Украйна, засягат и двете страни на Атлантическия океан. "Русия предоставя най-новите си технологии на Северна Корея, а в замаяна Северна Корея ѝ помага с войната в Украйна. И това е заплаха не само за европейските страни от НАТО, но също и за континенталната част на САЩ", каза още Рюте на срещата на върха.
През първия си мандат начело на Белия дом Тръмп твърдо настоя европейските съюзници от НАТО да отделят над 2% от своя БВП за отбрана и да станат по-малко зависими от САЩ във военно отношение.
"Когато беше президент, той бе човекът в НАТО, който ни стимулира да надхвърлим двата процента", подчерта Рюте.
По думите на шведския министър-председател Улф Кристершон ЕС трябва да подчертае колко добре е функционирало трансатлантическото сътрудничество при управлението на президента Джо Байдън, що се отнася до подпомагането на Украйна, допълва ДПА. Кристершон също така посочи необходимостта от засилването на развитието на тези отношения. Освен това шведският премиер призна, че Брюксел ще трябва да направи повече в подкрепа на Киев, "понеже в дългосрочен план" САЩ няма да бъдат основен източник на военна помощ за Украйна.
Австралийският канцлер Карл Нехамер стигна още по-далеч, като отбеляза дълбоките икономически връзки между ЕС и САЩ и подчерта, че Брюксел трябва да "направят всичко възможно, за да укрепи отношенията си със САЩ в бъдеще". САЩ и европейските страни ще бъдат в по-добра ситуация, ако си сътрудничат, заяви белгийският премиер Александер де Кро. ЕС не е възложил сигурността си на никого другиго, допълни той.
По време на предизборната си кампания Тръмп отправи редица заплахи – от търговска война с Европа до отмяна на ангажиментите към НАТО и фундаментална промяна в подкрепата за Украйна, припомня АП. Всички тези въпроси могат да имат значими последици за европейските страни. Тръмп беше казал, че за няколко дни ще сложи край на продължаващата вече трета година война в Украйна. Киев и повечето му европейски съюзници се страхуват, че да означава сключването на мир при условия, които са изгодни за Русия и които включват предаването на територии.
През 2018 г. Тръмп наложи мита на европейската стомана и алуминий с аргумента, че чуждестранните продукти са заплаха за националната сигурност на САЩ, дори и ако са произведени от техни съюзници, припомня АП. ЕС и други съюзници отвърнаха на удара с мита върху произведени в САЩ мотоциклети, бърбън, фъстъчено масло и дънки, както и върху други стоки.
Друг фактор, който допълнително усложнява сегашната ситуация, е политическата криза, в която изпадна икономическият двигател на Европа – Германия, след като канцлерът Олаф Шолц уволни финансовия си министър. Това откри перспективата за произвеждането на нови избори до няколко месеца и възникването на поредната патова ситуация, в която един срещу друг се изправят окуражената крайна десница и традиционните партии в Европа.
