Най-великият музикален продуцент едва не си отиде от аневризъм преди 50 г., но напусна света мирно в дома си след години на върха в шоубизнеса
Още приживе той си спечели славата на музикален титан. Печелил е 28 награди “Грами” и е номиниран за над 80. Като автор и продуцент е създал близо 3000 песни, 300 албума и над 1000 оригинални композиции. Едва ли има друг представител на шоубизнеса, в чиято биография да са записани толкова много общи проекти с най-големите световни имена от музикалната сцена - от Франк Синатра, Ела Фицджералд и Арета Франклин през Рей Чарлз до Майкъл Джексън. Години наред беше малко вероятно да се намери меломан, който да не притежава поне един запис с името му.
Ако се съди по спомените на Бъз Олдрин - втория човек, стъпил на Луната през лятото на 1969 г., земният спътник е чул за първи път именно неговата музика, защото екипажът на “Аполо 11” носел миниатюрен касетофон и преди слизането от модула си пуснал хита на Франк Синатра Fly me to the Moon, аранжиран от Куинси Джоунс.
На 91 г. най-великият съвременен музикален продуцент, който бе и изумително талантлив изпълнител, издъхна мирно в дома си сред своите близки. “Въпреки че това е невероятна загуба за нашето семейство, ние празнуваме страхотния живот, който той е живял, и знаем, че никога няма да има друг като него”, написаха в прощално послание най-близките му.
Роден е на 14 март 1933 г. в Чикаго. Химните, които майка му пеела из къщата, са първата музика, която Джоунс помни. Веднъж пред Опра Уинфри той споделя с тъга: “Има два вида хора: тези, които имат родители или попечители, и такива, които нямат”. Майката на Джоунс е психически нестабилна и е настанена в институции, които да се грижат за нея - загуба, която кара всичко да изглежда “безсмислено” за Куинси. Той расте сред банди по улиците на Чикаго, краде и се бие. “Приковаха ръката ми към ограда с нож, човече”, казва пред АП през 2018 г., показвайки белег от детството си.
Искал да стане гангстер, защото около себе си не виждал друго
Спасява го музиката. Баща му се мести в щата Вашингтон, когато Куинси е на 10 г., и светът му се променя в квартален център за отдих. Джоунс и няколко приятели нахлуват един ден в кухнята, за да си отмъкнат лимонов пай, когато момчето забелязва малка зала наблизо със сцена. Имало пиано. “Качих се, спрях и започнах да дрънкам - пише той в автобиографията си. - Там започнах да намирам спокойствие. Бях на 11 г. Знаех, че това е всичко за мен. Завинаги.”
След няколко години свири на тромпет и се сприятелява с млад сляп музикант на име Рей Чарлз, който му става приятел за цял живот. Печели стипендия в музикалния колеж “Бъркли” в Бостън, но се отказва, когато джаз легендата Лайънъл Хемптън го кани на турне с групата си. В средата на 20-те си години вече има собствен оркестър.
“Имахме най-добрата джаз група на планетата и въпреки това буквално гладувахме
- признава по-късно пред сп. “Мюзишън”. - Тогава открих, че има музика и има музикален бизнес. Ако трябваше да оцелея, трябваше да науча каква е разликата между двете.”
В края на 50-те г. се мести в Париж и учи при Надя Буланже, създателка на някои от най-големите композитори на XX век. Преодолява расовите бариери, като става вицепрезидент на Mercury Records в началото на 60-те. През 1971 г. е първият чернокож музикален директор на церемонията по връчването на наградите “Оскар”. Първият филм, който продуцира - “Цветът лилав”, получава 11 номинации през 1986 г., но не взима нито една статуетка. В партньорство с Time Warner създава компанията Quincy Jones Entertainment, продадена за 270 милиона долара през 1999 г.
“Моята философия като бизнесмен винаги е идвала от същите корени като личното ми кредо: приемайте талантливите хора според техните собствени условия и се отнасяйте към тях справедливо и с уважение, без значение кои са те или откъде идват”, пише Джоунс в автобиографията си. Работил е с гиганти на джаза, рапъри, поп певци, звезди на ритъм енд блус. Организира първото тържество по встъпването в длъжност на президента Бил Клинтън и ръководи записа на всички звезди в мегахита “Ние сме светът” от 1985 г., създаден в помощ на гладуващите в Африка. Джоунс е също и човекът, превърнал Майкъл Джексън от дете звезда в Крал на попа. Общият им албум “Трилър” се продава в 20 млн. копия само през 1983 г. и в над 100 млн. общо. Продуцент е и на още два от албумите му - Off the Wall и Bad. През 2013 г. обаче съди тръста, който управлява имуществото на Джексън, твърдейки, че му дължи милиони хонорари и суми от авторски права за някои от най-големите хитове на суперзвездата.
Великият музикант е създател на звезди и в киното.
Открива комедийния талант на Уил Смит
в хитовото телевизионно шоу “Принцът от Бел Еър”, въвежда в средите на Холивуд непознатите по онова време Опра Уинфри и Упи Голдбърг. Композирал е повече от 35 саундтрака за филми.
Джоунс едва не умира от мозъчен аневризъм през 1974 г. Лекарите му дават шанс 1 на сто да оцелее. Той се съвзема, но му забраняват да надува любимия тромпет.
Баща на седем деца от пет майки, музикантът описва себе си като “куче”, което има безброй любовници по целия свят. Женен е три пъти. “За мен да обичаш жена, е едно от най-естествените, блажени, подобряващи живота и смея да кажа, религиозни действия”, пише в автобиографията си.
Продуцентът беше посветен и на филантропията, казвайки, че “най-добрият и единствен полезен аспект на славата е да можеш да помагаш на другите”. Неговите каузи включват осигуряване на средства за лечение на СПИН, обучение на деца и борба с бедността по света. Той основава фондация за свързване на младите хора с музиката, културата и технологиите и твърди, че през целия си живот е бил воден “от дух на приключение и престъпно ниво на оптимизъм”. Според медии продуцентът оставя на наследниците си състояние от 500 млн. долара.
