
Бащата на крайнодясното движение във Франция Жан-Мари льо Пен, който създаде основната опозиционна партия в страната преди повече от половин век, почина на 96 г. във вторник. Той е бил настанен в хоспис през последните седмици, а вчера по обяд си е отишъл, заобиколен от близките си, съобщи семейството.
Едва на 27 г. Льо Пен влиза във властта, ставайки най-младият политик във френската история. Създава партията “Национален фронт” през 1972 г., а през 2015 г. е изключен от нея, защото натрапчиво определя Холокоста като детайл от миналото. Фигурата му е основополагаща за крайнодясната алтернатива във Франция.
Известен с екстремистките си позиции по отношение на раса, пол и миграционна политика, той присъства във всеки етап от следвоенната история на френската крайна десница. Стигна дори до балотаж на президентските избори срещу Жак Ширак през 2002 г. А през 2007 г. става най-възрастният кандидат за президент, но губи от Никола Саркози. Това е петият му неуспешен опит за лидерския пост.
Критиците му го заклеймиха неведнъж като крайнодесен фанатик. Изправян е да отговаря пред съда за някои от спорните си изказвания.
Дъщеря му Марин льо Пен, също застъпник на крайнодесни политики, е определяна като по-балансиран политик от баща си. Тя пое ръководството на семейната партия през 2011 г., преименува я на “Национален сбор” и я превърна в една от основните политически сили във Франция. През 2015 г., когато Жан-Мари е изключен от собствената си партия, той публично влиза в спор с дъщеря си, която го обвинява, че повтаря тезата за отричането на Холокоста, за да се опита “да се спаси от неизвестност”. Отбелязва 90-ия си рожден ден като член на Европейския парламент - пост, който запази до 2019 г.
Джордан Бардела, който наследи Марин льо Пен като партиен председател през 2022 г., заяви, че Жан-Мари “винаги е служил на Франция и е защитавал нейната идентичност и суверенитет”. Крайнодесният националист Ерик Земмур коментира, че “отвъд противоречията и скандалите” льо Пен ще бъде запомнен с това, че е “сред първите, които предупредиха Франция за дебнещите екзистенциални заплахи”.