Руският лидер обяви, че потенциална сделка с Украйна има много въпроси за обсъждане
Русия е съгласна с предложението за прекратяването на огъня в Украйна, но “трябва да има траен мир и да се отстрани коренът на тази криза”. Това заяви в четвъртък руският президент Владимир Путин след среща с беларуския си колега Александър Лукашенко.
Путин припомни посещението си в Курск преди ден и заяви, че “ситуацията е изцяло под наш контрол, а групировката, която нахлу на територията ни, е напълно изолирана”. Той беше категоричен, че украинските войски вече не могат да напускат района и
ще трябва “или да се предадат, или да умрат”
Руският президент допълни, че с оглед на това “би било добре” Украйна да сключи 30-дневно примирие, като уточни: “Подкрепяме това”.
Според Путин обаче сделката с Киев имала “нюанси”: “Ако прекратим военните действия, какво би означавало това?”, попита той във връзка с Курска област. Руският лидер смята, че редица въпроси все още не са решени, като например кой ще дава заповеди за спиране на огъня и кой ще решава дали има нарушения след евентуално бъдещо споразумение. Идеята за прекратяване на огъня е “добра и ние абсолютно я подкрепяме, но има въпроси, които щателно трябва да обсъдим”.
Реално не стана ясно дали “подкрепата” на Путин за сделката всъщност е такава, тъй като голямото наизвестно в думите му е “отстраняването на корена”, виновен за кризата - това може да значи всичко, дори и самия суверенитет на Украйна.
Преди дни Киев обяви, че е готов да се съгласи на 30-дневна пауза на войната, след като украинската делегация се срещна с пратениците на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия. В четвъртък емисарят на републиканеца за Близкия изток Стив Уиткоф кацна в Москва, нагърбен с трудната задача да преговаря с Кремъл.
Оттам цял ден обаче идваха разнопосочни, поне привидно, позиции, които може и да затруднят работата на Уиткоф. Докато самият Путин нарече идеята за 30-дневното примирие “добра”, неговият съветник по външната политика Юрий Ушаков заяви, че Русия дава предимство на дългосрочното споразумение пред временното прекратяване на огъня. По думите му 30-дневното примирие е по-скоро “почивка за украинските военни”. “Вярваме, че нашата цел е дългосрочно мирно споразумение и се стремим към такова, което отчита законните интереси на нашата страна и известните ни опасения”, обясни Ушаков.
Съветникът на Путин уточни, че смята предложението за “прибързано”, но все пак остави отворена вратата за потенциална зелена светлина от Москва, като допълни, че ще трябва да се работи по сделката, за да се “вземе предвид и позицията на Русия”. Той поясни, че е представил руската позиция на съветника на сигурността на САЩ Майк Уолц. По думите му двамата стигнали до съгласие, че потенциалното присъединяване на Украйна към НАТО не може да бъде част от дебата за мир.
Същевременно Ушаков обяви, че Русия и САЩ все още не са постигнали съгласие за евентуален телефонен разговор между Путин и Тръмп, след като по-рано се появиха твърдения, че такъв трябвало да има в четвъртък. Руският президент намекна, че ще трябва да обсъди нерешените въпроси “с нашите американски колеги и партньори”, като спомена за “телефонен разговор с президента Тръмп”, но без да уточни кога ще се състои.
Руски анонимни източници същевременно коментираха пред Ройтерс, че Русия едва ли ще се съгласи на временното примирие в Украйна, тъй като смята, че
има надмощие на бойното поле,
и разглежда прекратяването на огъня като капан. Те обясниха, че всяко споразумение, за да получи “да” от Путин, ще трябва да отчита напредъка на Русия на бойното поле и да предоставя “гаранции” на Москва. Възможна такава е Кремъл да си върне пълния контрол над Курск.
По-рано украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия, че “се стреми да удължи войната”, и призова САЩ да “принудят” Москва да прекрати огъня.
На този фон Тръмп очакваше шефът на НАТО Марк Рюте във Вашингтон за разговор в Белия дом, фокусиран върху стабилността на алианса. През последните седмици републиканецът неведнъж говори за сериозни промени в политиката си за НАТО, включително оказване на подкрепа от САЩ само на страните членки, които харчат поне 3% БВП за отбрана.
