Юлският метеж от 1830 г. ражда "Свободата" на Дьолакроа

Красивият български модел Таня Илиева разголи гръд насред София в 30-ия ден на протестите и всички си спомниха за една забележителна картина, свързана с драматични събития от историята на Франция. С епичното платно "Свободата, която води народа" художникът Йожен Дьолакроа отразява в началото на XIX в. революционния порив на масите срещу тиранията на реставрацията.

Картината оживя на софийските улици в навечерието на 14 юли - националния празник на Франция, чийто посланик съвместно с германския си колега само дни по-рано без дипломатически заобикалки се изказаха за положението в България.

Така инсценировката на платното от Лувъра хем показа, че въображението на протестиращите търси нови форми "да поддържа огъня", хем бе направен реверанс към френската позиция. А образът на Свободата на Дьолакроа погрешно се прикачи към историческите събития, които Франция отбелязва като свой национален празник.

Вярно е, че редица детайли в картината отвеждат към епохата на Великата френска революция и превземането на Бастилията - да вземем дори само фригийското революционно боне, под което са разпилени къдриците на централната фигура на платното. Алегоричната фигура на младата жена с гола гръд, носеща пушка в едната ръка и трибагреник в другата, е толкова изразителна в символиката си, че отдавна се възприема като емблематична за френската република и за демокрацията изобщо. И все пак фактите са факти. Конкретните събития, които го вдъхновяват, се случват не през 1789 г., когато художникът е на 9 г., а 4 десетилетия по-късно.

Това е метежът на населението на Париж на 27, 28 и 29 юли 1830 г., станал известен като трите славни дни, а също и като Юлската революция. Огромното платно с размери 325 на 260 см е създадено няколко месеца по-късно - между октомври и декември 1830 г. Между другото, неговото име освен "Свободата, която води народа" е също и "28 юли".

На 25 юли крал Шарл X издава четири разпоредби, чиято цел е да бъде смазана либералната опозиция в страната и да бъде възстановена монархията във вида си отпреди Великата френска революция. Нарежданията засягат ликвидирането на свободата на пресата (изисква се предварително одобрение за всяка публикация), разпускането на Камарата на депутатите на департаментите и реформа на избирателната система в полза на аристокрацията.

Опозицията призовава към неподчинение, а средната класа и народът на Париж излизат на бунт. Столицата е покрита с барикади и трицветни знамена. На 28 юли бунтовниците превземат кметството на столицата, а след трите дни на размирици Шарл X e принуден да абдикира.

На негово място на престола се възкачва херцогът на Орлеан Луи Филип. Той става не крал на Франция, а "крал на французите" под името Луи Филип Първи, като по този начин се слага началото на Юлската монархия. През следващите 18 г. дядото на българския цар Фердинанд управлява една разединена и разтърсвана от икономически, политически и социални брожения Франция. Впрочем, той също е свален с въстание - това от 1848 г., и е принуден да бяга от Париж, дегизиран, през нощта, от страх да не го споходи съдбата на гилотинирания Луи XVI.

По ирония на съдбата след юлските метежи от 1830 г. либералните монархисти вземат връх над дезорганизираните републиканци и очакваните реформи не се оказват нищо повече от династична промяна. Затова и някои френски историци наричат юлската революция "конфискувана".
Тя завършва с около 1000 жертви от страна на бунтовниците и около 200 от страна на изпратените срещу тях войници.

В чисто естетически план "Свободата води народа" поставя Йожен Дьолакроа начело на школата на романтиците и отхвърля академичните канони, властвали в изкуството дотогава. Първите щрихи художникът прави през септември 1830 г. На 18 октомври той пише на брат си: "Започнах модерен сюжет - една барикада, и след като не успях да победя заради родината, поне ще рисувам заради нея."

Самият Дьолакроа не е революционер от улицата. Неговата кауза е в ателието. Въпреки легендата, че се е изобразил на платното като мъжа с цилиндъра, той не взема участие в събитията от юли 1830 г., тъй като му е трудно да се изправи директно срещу властта, от чиито поръчки живее. Насилието срещу народа и възпламенилият се патриотизъм обаче развихрят въображението му.

Когато е изложена през май 1831 г., картината първо изненадва публиката, а критиката е скандализирана. Натурализмът на някои детайли шокира привържениците на новия режим, които искат да успокоят низините и предпочитат идеализирания образ на битките. Изображението плаши - то извежда на преден план народа, воден от идея, а не от лидери.

Луи Филип купува картината през октомври 1830 г. за 3000 франка и известно време я излага в кралския музей в двореца "Люксембург". Малко по-късно я връща на художника, който получава разрешение да я покаже на Световното изложение през 1855 г., след близо 25 г. цензура. В крайна сметка през 1874 г. тя влиза в колекциите на Лувъра.

Известно е също, че картината вдъхновява Виктор Юго при описанието на сцените на барикадите в "Клетниците" и най-вече за създаването на образа на Гаврош.
Неговият прототип в голяма степен е момчето с черна барета, което държи револвери и в двете си ръце. "Свободата, която води народа" става толкова популярна, че фигурира на банкнотите от 100 франка между 1978 и 1995 г.

Платното на Дьолакроа се появява в много преображения през годините. Френският фотограф Жерар Рансинан прави съвременна провокативна възстановка през 2008 г., в която образът на Свободата е изобразен с бурка, а самата тя е заобиколена от рапър и африканско дете войник.

През 2009 г. афишът за празника на органа на френската комунистическа партия "Юманите" показва чернокожата Свобода, която носи червено знаме и електрическа китара и е напълно облечена. В разгара на финансовата криза сп. "Икономист" също я постави на корицата си, като я превърна в символ на борбата срещу алчността на богатите.

Два пъти творбата на Дьолакроа излиза от залите на Лувъра, за да бъде заета за временни изложби - веднъж през 1999 г., когато заминава за Токио, и втори път през 2004 г., когато отива в Страсбург. През 1956 г. има проект тя да обиколи държавите от източния блок, главно СССР и Полша, но той се проваля.

Подобно на много велики картини и тя преживява вандалско нападение. Преместена във филиала на Лувъра в Ланс, "Свободата" на Дьолакроа е нападната на 7 февруари 2013 г. от посетителка, която я надрасква с флумастер, но за щастие щетите са леки и след реставращията следите от атаката са напълно заличени.