В годишния си доклад за напредъка на Сърбия Европейската комисия (EК) оцени, че е налице застой и връщане назад в областта на върховенството на закона в страната, предаде националната телевизия РТС.
В доклада комисията потвърди оценката си, направена още през 2021 г., че Сърбия отговаря на техническите критерии за отваряне на Клъстер 3.
В документа се посочва, че сръбските власти продължават да провъзгласяват членството в ЕС за стратегическа цел, но въпреки известен напредък напоследък, са необходими надеждни реформи във всички области .„Очакваме Сърбия да преодолее застоя в областта на правосъдието и основните права и спешно да възстанови условията за свобода на словото и да преодолее ерозията на академичните свободи, както и да подобри изборното законодателство. Това е, което гражданите на Сърбия също изискват", се казва в доклад, представен днес от комисаря по разширяването Марта Кос.
Комисията оценява, че поляризацията в сръбското общество се е задълбочила в контекста на масовите протести, които се провеждат в цялата страна от ноември 2024 г. насам, което според Брюксел „отразява разочарованието на гражданите, наред с други неща, от корупцията и възприеманата липса на отчетност и прозрачност, наред със случаи на прекомерна употреба на сила срещу протестиращите и натиск върху гражданското общество".
В документа се посочва, че тази ситуация е довела до все по-утежнена обстановка, в която „разделящата реторика" е причинила сериозно подкопаване на доверието сред обществените участници и вследствие на това значително забавяне на реформите и процеса на присъединяване.
Отбелязвайки някои скорошни развития, като например рестартирането на процеса на избор за новия Съвет на Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ) и напредъка в законодателния процес по Закона за единния избирателен списък, Комисията отбелязва, че е необходимо да се направи повече.
В своя доклад Европейската комисия призовава Сърбия да направи повече, за да приведе в съответствие външната си политиката с тази на ЕС, като в документа се оценява, че в това отношение Сърбия е на последно място в региона.
„Всички страни в региона са напълно съгласувани с ЕС, докато нивото на Сърбия, макар и по-добро от преди, е достигнало до 62 процента съгласуваност", обяви днес в Брюксел комисарят по разширяването Марта Кос.
Докладът посочва и проблема с антиевропейските наративи в Сърбия, не само в медиите, но и сред „политически длъжностни лица, включително на най-високо ниво".
„Сръбските власти трябва спешно да поемат отговорност за по-обективна и проактивна комуникация относно процеса на присъединяване на Сърбия и да противодействат на дезинформацията и манипулациите", се казва в доклада.
Диалогът за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина продължи, но вътрешнополитически проблеми и от двете страни попречиха на решителните стъпки към прилагането на Споразумението за пътната карта за нормализиране и Анекса за прилагане от 2023 г., заявява Европейската комисия в годишния си доклад.
