Нов договор урежда как държавите ще споделят ДНК-то на морските организми, използвано в лекарства, козметика и научни разработки
Доскоро съществуваше едно огромно пространство, където закони, права и правила почти не важаха. Това бе една мащабна
нерегулирана “страна” на анархията, където сам човек може да си бъде господар и до голяма степен да прави каквото си поиска. За да го постигне, биха му били нужни само една достатъчно здрава лодка, моряшка шапка и голяма доза луд авантюризъм. На 370 км от най-близкия морски или океански бряг според международните конвенции започват т.нар. открити води – необятната водна шир, където държавни граници няма, а
лимитът на възможностите е само небето
или дължината на палубата поне. Е, да, но тази свобода приключва, защото от 17 януари догодина световният океан получава своята конституция.
След 21 години на тежки преговори и дебати Споразумението за биологично разнообразие извън националната юрисдикция (BBNJ), познато още като Договора за открито море, е напът да стане част от международното право. Чрез него ще се положат основите за защита на живота и чистотата на водите в почти 2/3 от световния океан (съвкупността от всички океани и морета на планетата). Тази изключително важна за бъдещето на Земята правна рамка ще спомогне и за осигуряването на устойчиво използване на ресурсите, които човечеството може да извлече от открити води, предотвратяването на свръхулова на морски деликатеси и за предоставянето на равен достъп на всички държави до генетичните материали на организмите, живеещи под водата.
“Това е изключително важно за опазването на океаните. To e доказателство, че все още има надежда в международните отношения. Вижда се, че страните могат да се обединят и да постигнат големи неща, дори в тези времена, когато по света цари толкова много раздор”, заяви представителят на американския клон на неправителствената екологична организация “Грийнпийс” Арло Хемфил.
Конституцията на океана се роди през юни 2023 г., когато Договорът за открито море беше приет с консенсус от ООН. Това ознаменува края на споровете, които от 2004 г. насам нациите водеха за това как би могъл да изглежда той. Сред основните линии на разделение бяха въпроси като това как биха могли морските генетични ресурси да бъдат споделяни справедливо и равноправно и как биха могли да бъдат определяни и управлявани защитени зони в открити води. Независимо от това общ език бе намерен, което спомогна за изготвянето на всеобхватна международна правна рамка, способна да защити и опазва по-добре богатото разнообразие от живот, обитаващо световните води.
Това бе само началото. За да стане част от международното право, всеки закон на ООН трябва да бъде ратифициран от поне 60 страни. Това обикновено е дълга процедура, която се проточва с години и дори десетилетия поради различните приоритети на всяка една държава.
Всичко обаче се промени тази година
на конференцията на ООН за океана, която се проведе във френския град Ница през май, където десетки държави наведнъж ратифицираха Договора за открито море. Към тях се присъедини и Европейският съюз, което означава, че и България ще стане страна по договора.
“Океанът ни храни, охлажда ни и ни свързва със света. Новият Договор за открито море означава, че нашите усилия да направим световния океан по-здрав няма да се ограничават до индивидуалните териториални води”, каза тогава шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Обаче решаващата 60-та ратификация се случи през септември, когато и Мароко положи подписа си под важното споразумение, което отвори пътя към влизането му в сила на 17 януари 2026 г. Мисията на северноафриканската държава в ООН нарече договора “крайъгълен камък за защитата на океана, укрепването на международното сътрудничество и колективния ангажимент на човечеството за опазване на морското биоразнообразие отвъд националната юрисдикция”.
Важно е океанът да има своя конституция, защото той играе изключително голяма роля за природния баланс на Земята поради своето влияние над климата и всички метеорологични цикли, от които зависят живота, поминъкът и хранителните ни ресурси. Освен това в неговите води съществува богато биоразнообразие от екосистеми, като коралови рифове, подводни планини и падини, където живеят важни и редки животински видове.
Договорът за открито море има четири основни компонента. Първо, той определя стандарти за оценка на въздействието върху околната среда при добив на ресурси и провеждането на офшорни вятърни и други проекти. Второ, установява правила за проучване и експлоатация на морски генетични ресурси, които могат да се използват в лекарства и козметика. Те представляват ДНК от морски животни, водорасли и микроорганизми, които са от съществен интерес за учените. Договорът ги разглежда като общо наследство на човечеството, което означава, че информацията от тях трябва да бъде споделяна между развити и развиващи се страни, за да има равен достъп до нови технологии и лекарства.
На трето място се създава система за разработване на морски защитени зони (МЗЗ) в открито море, което е дългогодишна цел на природозащитниците. Точно както го правят на сушата националните паркове и резерватите, МЗЗ има за цел да опази важни екологични региони в океана. Това помага за спасяването от изчезване на застрашени видове, укрепването на екосистемите и позволява на
морските организми да процъфтяват естествено
В международното споразумение от 2022 г., наречено “Глобална рамка за биоразнообразието Кунмин-Монреал”, страните по света се съгласиха да защитят 30% от сушата и моретата до 2030 г. - инициативата е известна като 30/30. Новият договор не споменава тази концепция, но според експерти той я прави постижима.
“Няма как да защитим океана, без да използваме МЗЗ. Този инструмент ни е нужен, за да можем да постигнем концепцията 30/30”, заяви професорът по морска консервация от британския Университет в Естър Калъм Робъртс.
По-малко от 1,5% от открито море е защитено в момента. Първите ММЗ може да бъдат създадени по силата на споразумението в края на 2028 или 2029 г., предполагат експерти, запознати с Договора за открито море. High Seas Alliance, обединение на неправителствени организации, вече е идентифицирало осем възможни МЗЗ, включително една, която защитава подводните планини Салас и Гомес и Наска, разположени близо до бреговете на Чили и Перу.
Четвъртият компонент на конституцията на океана е оценката на въздействието върху околната среда. Тя изследва как дадена дейност в международни води може да повлияе на океаните. Ако тя носи голям риск от замърсяване или друг вид негативно изменение на морето, страните, ратифицирали договора, трябва внимателно да оценят риска, преди да дадат съгласието си тя да бъде изпълнена. Тази точка гарантира, че се предприемат превантивни стъпки, преди да се случат необратими последици за световния океан.
