Съветът за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп, или по-скоро финалният му устав, не успя да събере широка европейска подкрепа. Редица евролидери изразиха безпокойство, че в хартата дори не се споменава пряко Газа, и явно Съветът ще има по-големи правомощия за разрешаване на глобални конфликти - според мнозина това изземва в някакъв смисъл функциите на ООН.
Скептицизъм изрази и дипломатическата служба на блока ЕСВД, чиято позиция гласи: "Хартата на Съвета за мир поражда опасения съгласно конституционните принципи на ЕС". В нея пише още, че "самостоятелността на правния ред на ЕС също се явява препятствие пред концентрацията на власт в ръцете на един председател". Както стана ясно, Тръмп се самообяви за пожизнен председател на Съвета за мир, а ако реши да се оттегли в някакъв момент, има привилегията лично да си избере наследник.
В организацията до момента членуват 26 страни, като само 2 от тях са от ЕС - България и Унгария. Първо покана за присъединяването на държавата ни е получил бившият президент Румен Радев, който обаче я е отклонил, тъй като подаде оставка. Така се стигна до 22 януари, когато в Давос премиерът в оставка Росен Желязков подписа присъединяването ни към новата организация. Засега официалната ратификация на документа е отложена за момента, в който решението ще може да вземе бъдещ редовен кабинет в България. Самото подписване обаче срещна както подкрепа, така и критики у нас.
След недоволство от опозицията за включването ни в организацията на Тръмп външният ни министър в оставка Георг Георгиев обясни, че няма нарушения при вземането на решението, тъй като с мандат на Министерски съвет е било възложено на Росен Желязков да подпише указа по време на икономическия форум в Давос.
Подкрепа за България да е страна учредителка на Съвета за мир изразиха управляващите партии. Зам.-шефката на ГЕРБ Деница Сачева заяви, че смята, че влизането на България в Съвета за мир не противоречи на общите европейски позиции.
Реално, ако хартата от Давос беше в съответствие с първоначалната Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., с която се създаде инициативата, то вероятно тя щеше да срещне по-сериозна общоевропейска подкрепа, дори на фона на напрежението, което Вашингтон създаде около Гренландия. Това обаче остава в сферата на предположенията.
Още в деня на учредяването в Давос "24 часа" писа, че има някои важни факти, които, ако бъдат материализирани в бъдеще, оправдават решението на България. Първо - смята се, че български строителни компании ще извлекат ползи в хода на възстановяването на следвоенна Газа. Според предварителни оценки инвестициите ще бъдат на обща стойност между 70 и 100 млрд. долара, а голяма част от тези пари ще се съсредоточат именно в строителни дейности в анклава. Смята се, че по дипломатически канали е стигнала информация до София, че страните учредителки на Съвета за мир ще бъдат с предимство при тези процеси.
Твърди се още, че друг позитив от това страната ни да е част от инициативата на Тръмп, е потенциалното отпадане на визовия режим на САЩ. Това е процес, с който българските политици се занимават от две десетилетия, а тъй като падането на визите зависи от това какъв е процентът на отказ от посолствата при издаването, по-близките отношения с администрацията в Белия дом са плюс за нас.
Включването ни в Съвета за мир може би има връзка и с това, че българският дипломат Николай Младенов беше избран за върховен представител за Газа. Основно работата му ще бъде да е връзка на място между Съвета за мир, който ще се ръководи от Тръмп, и Националният комитет за администрация на Газа (NCAG), съставен от 15-те независими палестински технократи.
Младенов, заедно с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, емисаря Стив Уиткоф, зетя на Тръмп Джаред Къшнър, бившия британски премиер Тони Блеър и др. са част от Изпълнителния борд - структура към Съвета за мир. Както посочват от Белия дом, всеки от членовете на Изпълнителния борд ще "отговаря за определен портфейл, който е от решаващо значение за стабилизирането и дългосрочния успех на Газа".
Европейският скептицизъм към идеите на Тръмп обаче трудно би се разсеял, колкото и да се повтаря, че главната цел е просперитетът на анклава. Дори и близки евролидери до републиканеца отхвърлиха поканата за членство в Съвета за мир. Италианската премиерка Джорджа Мелони нарече устава, който страната получи, "противоконституционен". Словашкият й колега Роберт Фицо пък бе категоричен, че "не сме привърженици на създаването на паралелни структури (на ООН), за които не знаем подробностите". Той посочи още, че страната "никога няма да похарчи членски вноски, за да влезе в подобни институции".
Арабските държави обаче изразиха различно мнение от европейските. Служител на Арабската лига заяви, че участието е продиктувано от прагматизъм. „Ако този орган ще решава как ще бъде възстановена Газа, не можем да си позволим да бъдем извън него", каза служителят. Според експерти участието, дори в рамките на една несъвършена система, е по-добро, отколкото да се наблюдава как решения се вземат отстрани.
Според други политически анализатори зад Съвета за мир стоят и други цели на Тръмп, например това да привлече средни сили, за да предотврати други прояви на мултилатерализъм, в които той няма да има власт. Може би затова след като канадският премиер Марк Карни заговори именно за подобни съюзи в речта си в Давос, Тръмп побърза да оттегли поканата на Канада за Съвета. Но както доста други неясноти около процеса на вземане на решения на републиканеца, и това остава в сферата на предположенията.
Текстът е част от проекта "Източен фланг", финансиран от ЕС, в който участва "24 часа" в партньорство с медии от 9 държави.
