По материали на EUalive
Европейският съюз рискува да изпусне стратегически важни суровини заради бавещи се с десетилетия разрешителни процедури, административна инертност и липса на реална политическа воля – и то в момент, когато глобалната конкуренция за ресурси се изостря драматично. Това показва разследване на EUalive, обхващащо както общоевропейската картина, така и конкретния случай с България.
Петнайсет до двайсет години чакане - несъвместимо с реалността
Новите минни проекти в ЕС отнемат между 15 и 20 години от откритието до реалната експлоатация. За сравнение, в Канада и Австралия подобни процедури приключват за 2-3 години. Според данни, цитирани от EUalive, 74% от проектите за критични минерали в Европа търпят забавяния – най-високият дял в света. Разрешителните процедури са причина за почти половината от тях.
„Процедурите по разрешаване могат да отнемат повече време от самото строителство", предупреди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през февруари 2026 г. Резултатът: инвестициите се изтласкват към други региони, а Европа задълбочава зависимостта си от внос.
България - богата на ресурси, бедна на политики
България е на трето място в Европа по производство на мед, сред водещите производители на злато, притежава третите по големина запаси от волфрам на континента и значителни находища на манган. И въпреки това - нито един от 47-те стратегически проекта, одобрени досега от Европейската комисия за осигуряване на достъп до критични суровини, не се намира на българска територия.
„Липсата на български проекти е сигнал, че страната не участва активно в този процес", заяви пред EUalive Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Според него геоложката информация, на която се базират наличните оценки, е събирана предимно през 70-те и 80-те години на миналия век и не отговаря на днешните технологични и икономически изисквания.
Две години закъснение по европейски регламент
Регламентът на ЕС за критичните суровини, в сила от 2024 г., изисква всяка държава членка да определи единна контактна точка за улесняване на разрешителните процедури. Две години по-късно България все още не е направила това, потвърди пред EUalive говорител на Европейската комисия.
Министерството на енергетиката (преди встъпването в длъжност на служебното правителство на 19 февруари) съобщи, че подготвя нова национална стратегия за добивния сектор, която се очаква да бъде приета тази година, и работи по оценка на потенциала за критични суровини в лигнитните въглища от комплекса „Марица-изток" – в партньорство с Университета на Северна Дакота. На въпрос как България ще изпълни европейските цели за 2030 г., отговорът е показателен: „Тези цели се прилагат на равнище Съюз, а не за всяка отделна държава."
Размита отговорност, реални загуби
Митев критикува европейския регламент, че поставя колективни цели – 10% добив, 40% преработка и 25% рециклиране до 2030 г. – без конкретни национални ангажименти. „Без национална рамка, която да конкретизира европейските цели, приносът на България остава по-скоро резултат от усилията на самия сектор, отколкото от ясно дефинирана държавна политика", посочи той.
Времето не е на страната на страната: много от действащите мини ще бъдат затворени до 2040 г. – след едва 14 години. А за да се открие нова мина в България, са необходими приблизително 15–17 години.
Хибридна война срещу мините
Към бюрократичните пречки се добавя и друг фактор. Разследването на EUalive установява, че в някои източноевропейски страни пропагандни операции, свързани с руската държава, умело експлоатират местната опозиция срещу минни проекти. Стратегията е да се използват екологични опасения и икономически страхове, за да се забавят стратегически инфраструктурни проекти и да се подкопаят европейските приоритети за енергийна независимост.
Какво трябва да се промени
Осемнайсет европейски организации, обединени в Неформалната коалиция за разрешителни режими (ICP), настояват за спешни реформи: изпълними срокове, дигитално проследяване на процедурите и укрепване на капацитета на администрациите. Докладът на Европейската сметна палата предупреждава за „опасни зависимости" и заключава, че само методологични корекции няма да са достатъчни.
Залогът е висок: Китай вече контролира 81% от веригите за доставки в сектора на чистата енергия. Ако Европа не реформира спешно разрешителните режими, рискува да изпусне и последния си шанс за суровинна автономност.
