В двете седмици и половина преди Съединените щати да започнат мащабна военна кампания срещу Иран, тесен кръг съветници се събира в Ситуационната зала на Белия дом за серия от решаващи срещи.
Непубликувани досега материали за книгата „Regime Change: Inside the Imperial Presidency of Donald Trump" разкриват как съгласието на Доналд Тръмп с Бенямин Нетаняху и липсата на съпротива от почти всички съветници поставят САЩ на ръба на война.
Ето шест основни извода от това разследване.
Нетаняху представя подробен план за война пред Тръмп и неговия екип
Седейки срещу Тръмп в Ситуационната зала – място, което рядко се използва за лични срещи с чуждестранни лидери – Нетаняху прави едночасова презентация пред президента и най-близките му съветници на 11 февруари, пише "Ню Йорк Таймс".
Той твърди, че Иран е „узрял" за смяна на режима и че съвместна американско-израелска кампания може да доведе до падането на Ислямската република.
В един момент Нетаняху пуска видео, което включва монтаж от фигури, които биха могли да управляват Иран, ако теократичното правителство бъде свалено. Сред тях е и Реза Пахлави – синът на последния ирански шах, живеещ в изгнание.
Израелският лидер и неговите съветници представят сценарий, който според тях почти гарантира победа: иранската ракетна програма да бъде унищожена за няколко седмици, Ормузкият проток да остане отворен и ответните действия срещу американски интереси да бъдат минимални.
Според тях израелската разузнавателна служба Мосад би могла да подпомогне вътрешно въстание в Иран, което да довърши смяната на режима.
Реакцията на Тръмп е бърза и според повечето присъстващи изглежда одобрителна.
„Звучи добре за мен", казва той на премиера.
Американското разузнаване нарича сценариите за смяна на режима „фарс"
Американските анализатори работят през нощта, за да оценят представеното от Нетаняху.
Заключенията им, представени на следващия ден на нова среща в Ситуационната зала, са категорични.
Първите две цели, изложени от израелската страна – убийството на аятолаха и сериозното отслабване на способността на Иран да заплашва съседите си – според американските служби биха могли да бъдат постигнати.
Но другите две цели – вътрешно народно въстание в Иран и замяната на ислямското управление с нов светски лидер – според тях са нереалистични, пише "Ню Йорк Таймс".
Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф използва само една дума, за да опише тези сценарии: „Фарс."
Държавният секретар Марко Рубио превежда още по-просто:
„С други думи – глупости."
Тръмп изслушва оценката – и я подминава.
Смяната на режима, казва той, ще бъде „техен проблем".
Интересът му да бъдат убити висшите ирански лидери и да бъде разгромена военната машина на страната остава непроменен.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс е най-силният противник на войната
От всички в най-близкия кръг на Тръмп именно вицепрезидентът Джей Ди Ванс прави най-сериозен опит да спре курса към война.
Той е изградил политическата си кариера именно върху противопоставяне на подобни военни авантюри и предупреждава колегите си, че война за смяна на режима в Иран ще бъде катастрофа.
Пред президента и останалите съветници Ванс предупреждава, че конфликтът може да доведе до хаос в региона, огромен брой жертви и разпад на политическата коалиция на Тръмп.
Той казва още, че войната би била възприета като предателство от избирателите, които са го подкрепили заради обещанието да не започва нови войни.
Ванс подчертава и други рискове: изчерпването на американските боеприпаси, възможността за непредсказуема и силна ответна реакция от страна на Иран, както и опасността от блокиране на Ормузкия проток и рязко поскъпване на горивата.
Неговото предпочитание е изобщо да няма военни удари.
Но осъзнавайки, че Тръмп вероятно ще действа, той се опитва да го насочи към по-ограничени варианти.
Когато това не успява, Ванс настоява поне за масирана сила, която да приключи конфликта бързо, пише "Ню Йорк Таймс".
На последната среща на 26 февруари той казва на президента:
„Знаеш, че според мен това е лоша идея. Но ако решиш да го направиш – ще те подкрепя."
Някои съветници на Тръмп имат сериозни съмнения, но се съобразяват с президента
Мненията в най-близкия кръг на президента са различни, но имат нещо общо:
никой освен Ванс не прави силен опит да промени мнението на Тръмп.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет е най-ентусиазиран.
„Рано или късно ще трябва да се справим с иранците, така че защо не сега", казва той на групата на 26 февруари – ден преди Тръмп да даде окончателната заповед.
Марко Рубио е по-колеблив – предпочита продължаване на максималния натиск върху Иран, вместо пълномащабна война – но също не се опитва да разубеди президента.
Началникът на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс се тревожи, че САЩ могат да бъдат въвлечени в нов конфликт в Близкия изток точно преди междинните избори, но не смята за своя роля да изразява тези опасения на подобна среща.
Председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Дан Кейн също има сериозни притеснения – за изчерпването на оръжията, затварянето на Ормузкия проток и непредсказуемата реакция на Иран.
Но той е толкова внимателен да не заеме ясна позиция – постоянно повтаря, че не е негова работа да казва на президента какво да прави – че за някои изглежда сякаш аргументира всички позиции едновременно.
А Тръмп често чува само това, което иска да чуе.
Тръмп вярва, че войната ще бъде кратка – както във Венецуела
Увереността на президента, че конфликтът с Иран ще бъде кратък и решителен, е дълбоко вкоренена и почти не се влияе от противоположни аргументи.
Той е окуражен от ограничената реакция на Иран след американските удари по ядрените му съоръжения през юни, както и от зрелищната командоска операция на 3 януари, при която венецуелският лидер Николас Мадуро е заловен от своя комплекс без нито една американска жертва.
Когато съветници предупреждават, че Иран може да затвори Ормузкия проток – ключов маршрут за огромна част от световния петрол и газ – Тръмп отхвърля тази възможност, убеден, че режимът ще капитулира преди да стигне дотам.
Когато му казват, че военната кампания ще изчерпи значително американските запаси от оръжие, включително ракети-прехващачи, които вече са под напрежение заради подкрепата за Украйна и Израел, Тръмп противопоставя друг аргумент:
Съединените щати имат практически неограничени количества евтини високоточни бомби.
Когато коментаторът Тъкър Карлсън го пита насаме как може да бъде толкова сигурен, че всичко ще бъде наред, Тръмп отговаря:
„Защото винаги е така."
Решението на Тръмп е водено от инстинкт – и от среда, която не съществуваше в първия му мандат
Решението на Тръмп да въвлече страната във война не е продиктувано от разузнавателни оценки или от стратегически консенсус сред съветниците му – такъв просто няма.
То е продиктувано от инстинкт.
Инстинктът, който неговият екип е виждал да води до невероятни резултати отново и отново.
За разлика от първия му мандат, когато много съветници го възприемаха като риск, който трябва да бъде ограничаван или контролиран, във втория си мандат Тръмп е заобиколен от хора, които го виждат като велика историческа фигура.
След невероятното му политическо завръщане през 2024 г., след обвиненията и опитите за покушение, както и след успешната операция срещу Мадуро, хората около него развиват почти суеверна вяра в неговата съдба и инстинкти.
Те вярват, че той може да създава нови реалности чрез собствената си воля.
При вземането на това високорисково решение почти всички се съобразяват с интуицията на президента.
Заобиколен от хора, които се стремят да изпълняват желанията му – и след като досега толкова много неща са се развили в негова полза – почти нищо не стои между инстинкта и действието.
