Военните разходи може да бъдат увеличени още тази година, за да се покрие дефицитът от 3 трилиона рубли
Руският президент Владимир Путин понесе нова вълна от унижения във войната на фона на предупреждения, че все по-непосилният конфликт с Украйна тласка руската икономика към ръба на колапса.
Според информация на Bloomberg руското Министерство на финансите и Централната банка са прогнозирали опасно разширяване на бюджетния дефицит, ако Кремъл продължи да поддържа сегашното ниво на разходи за отбрана.
Това предупреждение идва в момент, когато Путин търпи нови неуспехи на фронта, където ходът на войната все повече се обръща в полза на Украйна. Междувременно властите в Крим призовават гражданите да запазят спокойствие на фона на продължаващия недостиг на горива, а снимки показват дълги опашки от автомобили пред бензиностанции, пише "Дейли мейл".
Руските войски губят територия за втори пореден месец. Анализ на данни от Института за изследване на войната (ISW) показва, че през май Украйна е възстановила контрола над повече земя, отколкото е загубила от силите на Путин.
Според данните украинската армия е постигнала нетен териториален напредък от 282 квадратни километра през месеца, а Киев отчита подобряване на позициите си на обширните бойни полета в южната и източната част на страната.
Това обаче не е спряло непрестанните руски атаки. При мащабен нощен обстрел с ракети и дронове са загинали най-малко 11 души, десетки са ранени, а други са останали затрупани.
В самата Русия се обсъждат съкращения на военните разходи, като служители предупреждават, че ще бъде трудно да се стабилизират държавните финанси без намиране на решение на проблема.
Сред управляващите обаче има разногласия
Висши представители на Министерството на отбраната и някои кремълски чиновници настояват военните разходи да бъдат защитени от съкращения, за да могат да бъдат изпълнени военните цели на Путин. Според тях намаляването на отбранителните разходи би нанесло сериозен удар върху икономиката, тъй като много предприятия зависят от военни поръчки.
По данни на източници, запознати с дискусиите, Путин е наредил на Министерството на финансите първо да търси икономии в други бюджетни сфери, преди да се пристъпи към орязване на военните разходи. Същите източници твърдят, че мащабът на тези притеснения досега не е бил публично известен.
Двама души, близки до руското правителство, разкриват, че Министерството на отбраната настоява за допълнително финансиране.
Според официални представители военните разходи може да се наложи да бъдат увеличени още тази година, за да бъде покрит бюджетен недостиг, който може да достигне 3 трилиона рубли.
Путин е бил информиран за нарастващия финансов натиск още от миналата година, така че сегашните затруднения не са изненада за него.
Източниците подчертават, че окончателното решение за размера на евентуалните съкращения остава в ръцете на президента, който има последната дума по всички важни бюджетни въпроси.
Още с изготвянето на бюджета е било ясно, че може да се появи недостиг между 1,2 и 1,5 трилиона рубли
Тези средства е трябвало да покрият евентуално увеличение на военните разходи. Източници, близки до руското правителство, посочват, че първоначално финансовите плановици са предполагали, че войната в Украйна може да е към края си след срещата между Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска през август миналата година.
При такъв сценарий намаляването на военните разходи през втората половина на 2026 г. е изглеждало напълно реалистично.
Дебатът за бюджетните приоритети е започнал още преди избухването на конфликта между САЩ и Иран и продължава и до днес, като остава във фокуса на Путин и висшите държавни ръководители.
Тези дискусии отразяват нарастващата тревога в правителството, докато руската икономика изпитва все по-силен натиск през петата година от пълномащабната война, принуждавайки Кремъл да прави трудни финансови и политически избори.
Според запознатите лица по-високите цени на петрола вследствие на конфликта с Иран едва ли ще осигурят трайно решение.
Суровият петрол трябва да остане над 100 долара за барел поне една година, за да донесе осезаемо облекчение за икономиката
Дори тогава обаче структурните проблеми, свързани с икономическия растеж, инфлацията и банковия сектор, ще останат нерешени. Според тригодишната бюджетна рамка на Министерството на икономиката до 2028 г. разходите за отбрана трябваше да останат относително стабилни.
След ръст от около 30% през последните години, свързан с увеличеното производство на оръжия, индустриите, зависими от държавни военни поръчки, са очаквали растеж от едва 4-5% през 2026 г.
След като през декември понижи прогнозата си за растеж, Русия все повече се доближава до рецесия.
Министерството на икономиката очаква БВП да нарасне с едва 0,4% тази година, спрямо предишна прогноза от 1,3%.
Влошената прогноза идва, след като през април Путин е поискал обяснение от своите министри защо икономиката се представя толкова слабо. Самото признание за проблемите в икономиката беше възприето като знак за недоволството му от факта, че властите не са успели да предотвратят забавянето на растежа.
Руският бюджетен дефицит е достигнал безпрецедентни нива въпреки увеличените приходи от петрол, свързани с напрежението в Близкия изток.
Официалните данни показват, че през първите четири месеца на годината дефицитът е достигнал 5,9 трилиона рубли, или 2,5% от БВП — около 50% повече от заложената цел за цялата година.
Бюджетът е на дефицит през всяка от последните четири години, включително при недостиг от 5,6 трилиона рубли през 2025 г.
Макар сегашният дефицит да е по-нисък от рекордните 3,8% от БВП по време на пандемията през 2020 г., руската икономика сега е подложена на далеч по-силен натиск заради санкциите, а ликвидните резерви във Фонда за национално благосъстояние са намалели с около 60% спрямо нивата отпреди инвазията в Украйна.
Властите са изградили бюджета върху предположения за леко свиване на дефицита и постепенно намаляване на военните разходи. За да поддържа финансова дисциплина и да спазва бюджетните правила, правителството въведе данъчни увеличения като част от по-широките усилия за охлаждане на икономика, прегряла от военните разходи.
Очакванията, че евентуално мирно споразумение ще намали финансовия натиск, не са се оправдали
Затова сега властите са изправени пред избора да запълнят бюджетната дупка или чрез намаляване на разходите, или чрез намиране на нови източници на приходи.
„Резервите не са безкрайни. Финансовата слабост е недопустима в условията на толкова мащабни промени в света", заяви финансовият министър на страната Антон Силуанов.
„Трябва да повишим ефективността на бюджетните разходи", допълни той.
Междувременно назначеният от Москва ръководител на Крим Сергей Аксьонов призова жителите да запазят спокойствие заради недостига на бензин на полуострова.
Крим изпитва затруднения с доставките на гориво след украински удари с дронове по логистични маршрути от контролираните от Русия територии.
Повече от четири години след началото на инвазията през 2022 г. Русия е подложена на почти ежедневни украински атаки срещу нефтената си инфраструктура, а западните санкции правят износа на петрол по-скъп и по-труден.
Аксьонов съобщи, че са въведени ограничения върху продажбите на най-масово използвания бензин АИ-95, като горивото временно ще се продава чрез купонна система.
В Севастопол, най-големия град в Крим и традиционна база на руския Черноморски флот, бяха наблюдавани дълги опашки пред бензиностанциите.
„Вече два дни не мога да заредя. Вчера нямаше бензин, а днес обикалям из града и няма нито АИ-92, нито АИ-95", разказва местната Оксана Сенченко.
Властите в Севастопол уверяват, че запасите ще бъдат възстановени и от сряда продажбите ще се нормализират.
Украинският президент Volodymyr Zelenskyy отново заяви, че Украйна няма да се откаже от окупираните територии и че украинският суверенитет над Крим трябва да бъде възстановен.
Според ISW темпото на руското настъпление се забавя от края на 2025 г., а все по-ефективните украински удари с дронове по фронтовата линия и в дълбочина на руската територия ограничават способността на Москва да снабдява и подсилва войските си.
През април Русия е загубила контрол над около 120 квадратни километра
Това е първият месец от две години и половина насам, в който е загубила повече територия, отколкото е завладяла. Общо през април и май Украйна е възстановила около 403 квадратни километра територия.
Макар това да представлява едва около 0,4% от териториите, контролирани от Русия, тенденцията се разглежда като положителен сигнал за Киев. По-голямата част от украинските успехи са отчетени в Донецка и Запорожка област, където продължават ожесточени боеве.
