Данните за незаконната търговия с цигари от доклада на KPMG за 2025 г. алармират за обща годишна загуба от 16.7 милиарда евро в ЕС
На специално събитие в Брюксел в началото на юни KPMG представиха аналитичен доклад за разпространението и потреблението на контрабандни и фалшиви цигари в страните от ЕС и в Европа като цяло (38 страни). Докладът се представя за 20-та поредна година и за първи път включва първоначални данни за нагреваеми тютюневи стикове в 22 страни и за продукти за орална употреба (снус, тютюн за дъвчене и никотинови паучове) 15 страни.
За ЕС анализът на KPMG показва едновремeнно средно намаление на тютюнопушенето с 3.7%, но незаконните цигари, изпушени в Съюза са нарастнали с 3.1% за година, достигайки до 10.3% от общата консумация.
За Европа (38 страни) –общото средно намаление на тютюнопушенето е с 1.4%, а незаконните цигари – 11.1%.
Данните от годишния доклад на KPMG за нелегалната търговия с тютюневи изделия показват, че с около 55.3 милиарда незаконни цигари загубата за бюджетите на страните в Европа достига до 22.4 милиарда евро годишно.
Един от най-сериозните изводи в доклада на KPMG е, че пазарът се променя в дълбочина.Фалшивите цигари вече са водещият сегмент - с около 44% дял от нелегалната търговия.
За разлика от миналото, когато доминираше трансграничната контрабанда, днес все повече от тези продукти се произвеждат в рамките на ЕС или в непосредствена близост до засегнатите пазари, повечето от които са от групата на т.нар. „богати страни“.
Франция е най-големият нелегален пазар, където 41% от консумираните цигари са без платени данъци и нерегламентирани. Подобни тенденции се наблюдават и в държави, като Ирландия (35%), Великобритания (32%), Белгия (25%), Нидерландия (22%), Литва21%. За сравнение на Балканите, включително в България контрабандата на цигари е около 1-2%.
Анализите свързват екстремният и нарастващ дял на нелегалните продукти с високите акцизни ставки, съответно цени, и с твърде строгите регулации на тези пазари, което директно стимулира предлагането и търсенето на незаконни продукти.
Експертите, участвали на събитието от RUSI-Royal United Services Institute & TRACIT- Transnational Alliance to Combat Illicit Trade (TRACIT) подчертават, че способността на организираната престъпност да се адаптира бързо към променящите се потребителски навици и регулаторна среда е ключов фактор за разрастването на контрабандата и фалшивите продукти. Освен ситуцията с цигарите, KPMG за първи път анализира и алтернативнитe никотинови продукти. Данните показват, че въпреки тежките ограничения на пазари като Белгия, Германия и Нидерландия, продукти като никотиновите паучове например са широко достъпни там, благодарение именно на незаконната търговия.
Потреблението на законни нагреваеми тютюневи изделия нараства, като средното увеличение в 22 анализирани страни е с 6.9%. Потреблението на нагреваем тютюн с платени данъци в една страна, но употребени в други , е 1.2% от общото потребление на тютюн, като не са идентифицирани фалшиви продукти от тази категория, за разлика от растежа на фалшиви цигари(44% от общото незаконно потребление). Най-високи обеми нагреваеми тютюневи изделия без платени данъци в страната, в която са употребени, са идентифицирани в Нидерландия, Австрия и Германия, където делът им достига зо 30.9% от общата консумация.
Данните идват в ключов момент, когато ЕС страните преговарят за по-високи минимални изисквания за облагането на продуктите и ЕК подготвя нови регулации за тютюневия сектор.
Актуализирането на правилата за тютюневите и никотиновите изделия се планира в контекста на сериозни пазарни промени - включително преминаването на част от пушачите към нагреваеми продукти, електронни цигари и никотинови паучове.
Затова данъчните и регулаторни реформи ще трябва да отговорят на две паралелни реалности - намаляващо общо потребление на цигари, но нарастващ нелегален сегмент, който се адаптира по-бързо от регулацията и навлизането на нови изделия с по-ниско рисков профил от цигарите. В този контекст все повече европейски политици осъзнават необходимост от диференциран данъчен и регулаторен подход, който отчита различния рисков профил на различните категории продукти, за да се намалява стимулите за изместване към нерегулирани канали и за новите продукти и да не се подкопават целите на общественото здраве.
В търсене на баланс
Опитът на отделни държави показва, че нелегалната търговия може да бъде ограничена, но не с единична мярка. По-успешните примери в Европа залагат на комбинация от предвидима данъчна политика,ефективен контрол икоординация между институциите.
Но докато законодателството се опитва да настигне пазарните промени, нелегалната търговия вече е крачка напред. Фалшивите продукти и новите канали за разпространение показват, че проблемът остава комплексен.
Именно затова предстоящите реформи ще трябва да постигнат деликатен баланс между здравни цели, икономическа реалност и пазарна сигурност. Защото, както показват данните, когато този баланс се наруши, сивият пазар не просто расте, а се развива мълниеносно.
