Европейската комисия настоява България да разшири обхвата и да въведе по-строги изисквания при изготвянето на оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), екологични оценки и оценки за съвместимост със защитените зони по „Натура 2000". Препоръките са насочени към инфраструктурни проекти с потенциално значително въздействие върху околната среда, сред които автомагистрали, тунели и енергийни съоръжения.
Искането е свързано с прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата.
Според експертни оценки въвеждането на допълнителни критерии при изготвянето на оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), екологични оценки и оценки за съвместимост със зоните по „Натура 2000" може да удължи подготовката на бъдещи инфраструктурни проекти, сред които автомагистралите „Струма" в участъка към Кулата, „Черно море" и „Рила". Допълнително забавяне е възможно и при евентуални съдебни обжалвания на процедурите, което според критиците на промените би могло значително да отложи началото на строителството на тези обекти.
Досега редица ключови инфраструктурни проекти, сред които довършването на автомагистрала „Струма" през Кресненското дефиле, изграждането на тунелите „Шипка" и „Петрохан", както и проекти от железопътната инфраструктура, бяха забавени с години заради продължителни екологични процедури и свързаните с тях административни и съдебни процеси, съобщава "Еко новини".
Три са новите изисквания на ЕС.
Изисквания към климата: Европейската комисия актуализира насоки, които изискват проектите, засягащи „Натура 2000", да бъдат съобразени с промените в климата, за да се осигури по-голяма устойчивост на природата.
Оценки спрямо нови регулации: Екологичните оценки и ОВОС вече трябва да отчитат целите за възстановяване на екосистемите съгласно Регламент 2024/1991.
Кумулативният ефект: Въвеждат се по-високи критерии при анализ и изчисляване на кумулативния ефект на новите проекти, т.е. какво би било въздействието в бъдеще време - след 20 или 30 години - върху околната среда от реализацията на даден проект.
поред представители на пътния сектор въвеждането на новите изисквания по Регламент (ЕС) 2024/1991 ще усложни процедурите по изготвяне на оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), екологични оценки и оценки за съвместимост със зоните по „Натура 2000" при реализацията на инфраструктурни проекти.
По тяхна оценка това ще доведе до по-продължителни срокове за подготовка, съгласуване и одобрение на проектите, което може да затрудни както държавата, така и потенциалните концесионери. Според тях удължаването на процедурите би могло да намали интереса на частни инвеститори към бъдещи концесии за изграждането на магистрали и тунели.
Според представители на пътния сектор досегашното прилагане на европейските екологични изисквания и ангажиментите по Бернската конвенция е довело до сериозни забавяния при реализацията на редица ключови инфраструктурни проекти. По думите им това се отразява негативно върху развитието на пътната инфраструктура и е сред причините част от планираните обекти все още да не са завършени.
Те предупреждават, че въвеждането на допълнителни екологични изисквания съгласно Регламент (ЕС) 2024/1991 може да удължи още повече сроковете за подготовка и изпълнение на бъдещи инфраструктурни проекти. Според тях това създава риск изграждането и завършването на нови автомагистрали да се забави значително.
Макар Европейската комисия да определя общата рамка на екологичните изисквания, прилагането на процедурите остава в правомощията на държавите членки. В България начинът и обхватът на прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата ще зависят от решенията на Министерството на околната среда и водите, при спазване на изискванията на чл. 6 от Директивата за местообитанията.
Според представители на пътния сектор прекалено стриктното транспониране на новите изисквания би могло да затрудни реализацията на големи инфраструктурни проекти. По думите им е необходим балансиран подход, който едновременно да гарантира опазването на природата и да позволи изпълнението на стратегически транспортни обекти.
Те посочват още, че България се различава от редица държави в Западна Европа по степента на урбанизация и състоянието на природните територии. Според тях демографските процеси и обезлюдяването в отделни региони са довели до разширяване на естествените местообитания, поради което част от мерките, разработени на европейско ниво, могат да имат различен ефект в национален контекст.
По тяхна оценка следва да се отчете и различният етап на развитие на транспортната инфраструктура в отделните държави членки. Докато в голяма част от Западна Европа основните автомагистрални и железопътни мрежи вече са изградени, в България предстои реализирането на редица ключови проекти. Затова, според тях, прилагането на европейските екологични изисквания следва да отчита националните особености и необходимостта от развитие на транспортната инфраструктура.
