Президентът на Сърбия Александър Вучич благодари на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на председателя на Европейския съвет Антонио Коща за подкрепата им към Белград за отваряне на Клъстър 3 от преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
В интервю за сръбската обществена телевизия РТС Вучич заяви, че Сърбия е разбрала посланието на Брюксел след като на заседание на Комитета на постоянните представители на държавите членки (КОРЕПЕР) не бе постигнат консенсус за следващата стъпка в европейската интеграция на страната.
„Не сме ядосани, това са нашите партньори. Благодарен съм на Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, те положиха усилия и дори се бориха за Сърбия", заяви Вучич.
По-рано Европейската комисия препоръча на страните членки да одобрят отварянето на Клъстър 3 за Сърбия. От Брюксел посочиха, че макар Белград да не е изпълнил изцяло всички ключови политически приоритети, е постигнал достатъчен напредък, за да премине към следващ етап от преговорите.
По време на дебат в Европейския парламент еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че последните реформи в Сърбия са сред причините Европейската комисия да подкрепи отварянето на клъстера. Тя посочи напредък по изпълнението на препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), както и положителните стъпки при създаването на Регулаторния орган за електронните медии.
Докладчикът за Сърбия в Европейския парламент Тонино Пицула обаче изрази различна позиция, като призова за спиране на финансирането за страната по Плана за растеж на Западните Балкани. Според него Сърбия се намира в продължителна политическа криза и не показва достатъчен напредък в реформите, пише БТА.
Вучич заяви още, че две или три държави членки са се противопоставили категорично на отварянето на Клъстър 3. По думите му страната трябва да се съсредоточи и върху практически въпроси като изграждането на магистрали и железопътни линии, макар че напредъкът в преговорния процес остава важен.
Клъстър 3 „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж" включва осем преговорни глави. За последен път Сърбия отвори нов клъстер през декември 2021 г., когато започна работа по Клъстър 4 „Зелена програма и устойчива свързаност".
От края на 2021 г. преговорният процес на Белград с ЕС е в застой. Макар техническата подготовка за Клъстър 3 да е налична от години, неговото отваряне беше блокирано заради различия между държавите членки, свързани основно с върховенството на закона, реформите и външнополитическата ориентация на Сърбия.
Посланиците на държавите членки на Европейския съюз в Комитета на постоянните представители (COREPER) не одобриха отварянето на Клъстер 3 от преговорите за членство на Сърбия. Решението е взето на заседание в Брюксел.
Осем държави членки са се обявили против даването на зелена светлина за следващ етап от присъединителния процес. Сред тях са България, Нидерландия, Белгия, Хърватия, Швеция, както и трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва.
Според дипломатическите източници основните възражения са свързани с недостатъчния напредък на Сърбия в областта на върховенството на закона и ограниченото ѝ съгласуване с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително отказа на Белград да се присъедини към санкциите срещу Русия.
Очаква се въпросът да бъде разгледан отново на следващото заседание на COREPER идната седмица, както и на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси на 14 юли. По данни на Savremena politika обаче към момента няма индикации, че държавите, които се противопоставят на решението, ще променят позицията си.
По-рано този месец Европейската комисия препоръча отварянето на Клъстер 3, като аргументира позицията си с постигнатия от Белград напредък по част от реформите, въпреки че ключови политически критерии все още не са изпълнени изцяло. Основание за препоръката са информационна бележка на Комисията и документ, изпратен от сръбското правителство до държавите членки на 3 юли.
По време на дебат в Европейския парламент еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че последните реформи на сръбското правителство са мотивирали Европейската комисия да препоръча отварянето на клъстера. Тя посочи напредък в изпълнението на препоръките на ОССЕ/СДИПЧ (ODIHR) и определи предприетите стъпки за сформиране на нов състав на Регулаторния орган за електронни медии (REM) като окуражаващи.
Част от европейските дипломати виждат в действията на Сърбия доказателство за готовност да изпълнява препоръките на Брюксел и настояват постигнатият напредък да бъде насърчен. Други обаче подчертават, че отмяната на законите не решава основните проблеми, свързани с върховенството на закона, независимостта на съдебната система, корупцията и демократичните институции.
Допълнителна несигурност внася и намерението на президента Александър Вучич да се оттегли след края на мандата си, като анализатори предупреждават, че това може да се окаже политически ход за запазване на влиянието му чрез премиерския пост. Междувременно отказът на Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия и близките ѝ отношения с Москва и Китай продължават да пораждат резерви сред редица европейски столици.
Самият Вучич заяви, че не очаква Сърбия да стане член на ЕС през следващите пет години, като подчерта, че разширяване на Съюза в близко бъдеще е малко вероятно. Въпреки това той заяви, че Белград ще продължи реформите и европейския си курс, като едновременно с това постави акцент върху необходимостта от по-тясно сътрудничество между страните от Западните Балкани.
