Активистката, която стана световноизвестна с филма, донесъл "Оскар" на Джулия Робъртс, днес е лице на движението срещу гигантските центрове за данни
През 1996 г. с наръч медицински досиета и безкрайна решителност тя помогна да бъде спечелено дело, което дори най-печените адвокати в САЩ смятаха за обречено. И успя да принуди гигантска мултинационална газова и електрическа компания да плати 333 млн. долара – най-голямото обезщетение до момента – на жертвите, пили години наред замърсена от нея токсична вода. После, през 2000 г., биографичният филм на Стивън Содърбърг, който носеше името ѝ и донесе “Оскар” за главна женска роля на Джулия Робъртс, я превърна в една от най-известните екоактивистки и защитнички на потребителите в света, в съвременна Жана Д'Арк.
Повече от четвърт век по-късно Ерин Брокович не е свила знамената. Но днес тя има нова кауза и нов силен противник – изкуствения интелект. И по-специално огромните центрове за данни, свързани с него, които никнат като гъби след дъжд в САЩ и навсякъде по света. В края на юни те вече са били над 11 600 по цялата планета, като повече от 5400 са в САЩ. Бразилия също се очертава като една от горещите точки за изграждане на хъбове, така че и там в северната част на страната започва да се оформя съпротива.
Недоволството от начина, по който се развива изкуственият интелект, започна да се надига първо интуитивно, но с всеки изминал месец
придобива формата на организирано масово гражданско движение
И техномагнатите – новите пълновластни господари на света – вероятно няма как да го игнорират. Кой друг, ако не Ерин, би могъл да даде човешки образ на този надигащ се гняв?
От всички краища на САЩ до нея пристигат множество оплаквания. На някои места от чешмите едва капе кафеникава вода, която е негодна за пиене. На други връзката с интернет прекъсва периодично, а електрозахранването спира внезапно. Твърде често сметките за ток скачат шесткратно – от 50 на 300 долара месечно. Непрестанният нискочестотен тътен, който не заглъхва денонощно и достига нива на шума, съпоставими с тези на двигател на пътнически самолет – е описан като “изтезание”. Постоянното светлинно замърсяване смущава както хората, така и дивата природа. Живеещите около центровете страдат от упорито главоболие и тревожни кожни и дихателни алергии. Същевременно в радиус от няколко мили почвата деградира, а местната растителност понася непоправими щети.
Каква е причината за тези проблеми
Масовото изграждане на центрове за данни за изкуствен интелект в селските райони на Америка, сочат свидетелства, събрани на уебсайта, създаден от Ерин Брокович (brockovichdatacenter.com).
“Всичко започна с една обикновена молба, която отправих миналия април: Ако имате някакви опасения относно център за данни за изкуствен интелект близо до вас, споделете ги - разказва самата Брокович, описвайки началото на своята гражданска инициатива за обществен контрол. - Очаквах няколко отговора. Вместо това бях буквално залята.”
И това кара 66-годишната непримирима активистка отново да се включи в битката. “Надпреварата за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект се разгръща град по град из цяла Америка – пише тя във встъпителното послание на сайта. - На някои места центровете за данни се посрещат радушно. На други реализацията им се забавя, среща съпротива или проектите биват напълно изоставени. Kартата, която съставихме, показва реалните измерения на тази надпревара, разкривайки тенденциите на растеж, конфликтите и несигурността. Наблюдавам как вие – местните общности – се включвате активно и изразявате мнението си. Както е казал Марк Твен: “Тайната на успеха е в това да започнеш” – така че нека действаме!”
Нейната гражданска група за обществен контрол получава близо 4000 сигнала още през първия месец, като до юни броят им достига 10 000. На картата ѝ са отбелязани над 2000 точки в четиридесет и девет щата, всяка от които показва статуса на даден проект за център за данни: подписано разрешение за строеж, в процес на изграждане или вече действащ обект.
Бързо се оформя ясен извод: “Повече от шумовото замърсяване от охладителните системи, влошаването на качеството на водата или рязко растящите разходи за електроенергия основният мотив в оплакванията на американците е липсата на прозрачност относно разполагането на тези огромни комплекси в непосредствена близост до домовете им”, отбелязва тя. Целта ѝ е да даде глас на американските граждани и да им помогне да добият представа къде са разположени центровете за данни за изкуствен интелект, тъй като “обществото не бива да научава последно”. В един от имейлите до нея неслучайно е поставен въпросът: “Ако тези центрове са нещо хубаво, защо се изграждат тайно?”.
Активистката потвърждава за надигащо се недоволство, споделяно от стотици хора, сигнализиращи за нередности, които умишлено са били изключени от каквито и да било консултации от страна на местните власти. Самите власти пък са обвързани със споразумения за поверителност, наложени от предприемачите и компаниите, възложили проектите.
“Това е шокиращо мълчание
- възмущава се Брокович. - Жителите не могат да приемат тази – неизбежно пораждаща подозрения – липса на прозрачност по отношение на енергийното и екологичното въздействие на тези центрове и най-вече факта, че са били оставени извън процеса на преговори.”
Макар икономическите ползи за местните общности – като по-ниски данъци върху имотите и реинвестиране на приходите в училища и болници – да са привлекателни, те вече не са достатъчни, за да заглушат гнева на хората, водени от принципа NIMBY (Not In My Backyard – “Не и в моя заден двор”). Завръщането на Ерин Брокович в центъра на медийното внимание идва в ключов момент, позволявайки ѝ да оглави вълната на протеста, която набира безпрецедентна сила. “Навсякъде местните жители настояват преди всичко за основното си право да имат място на масата за преговори”, заявява тя.
През 2026 г. гражданските сдружения се множат. Организацията Data Center Watch е идентифицирала не по-малко от 282 групи, обявяващи се против тези съоръжения, в повече от четиридесет и два щата. Какви са техните стратегии? Нахлуват на заседания на градските съвети, привличат учени за изготвяне на анализи за въздействието и наемат адвокати, за да оспорят клаузите за поверителност, налагани от инвеститорите. В крайна сметка тези правни действия принуждават местните законодателни органи да наложат мораториум или направо да отменят проектите. От консервативните щати в сърцето на MAGA Америка до по-либералните крайбрежни райони през първото тримесечие на 2026 г. общественото недоволство е забавило или
блокирало поне 75 проекта за центрове
за данни на обща стойност 130 милиарда долара. Тази цифра – съпоставима със загубите, понесени от компаниите заради блокирани проекти през цялата 2025 г. – разкрива мащаба на недоволството. Според скорошно проучване на Gallup 70% от американците не желаят да живеят в близост до център за данни за изкуствен интелект. Те дори биха предпочели за съсед атомна електроцентрала! Въпреки това недоволните си дават сметка, че нито могат, нито (засега) искат да спрат влака, който вече се движи с пълна скорост – особено когато този локомотив стимулира растежа. Но целта е поне да се забави темпото на това стремително разрастване.
През април щатът Мейн гласува за едногодишен мораториум върху изграждането на центрове за данни с електрическа мощност над 20 мегавата – мярка, провокирана от рязкото покачване на цените на електроенергията. По-късно обаче губернаторката на щата Джанет Милс наложи вето над допитването, за да попречи то да се превърне в закон.
Монтерей Парк, Калифорния, стана първият град в САЩ, забранил центровете за данни на своята територия чрез референдум, приет с убедителните 86% от гласовете. В Мичиган и Айова се подготвят законопроекти, изискващи от операторите да представят редовни отчети за потреблението на вода. Други щати, като Южна Каролина и Канзас, може да въведат задължително използване на охладителни системи със затворен цикъл, които изискват по-малко природни ресурси.
Нарастващият обществен бунт вещае края на пиршеството без ограничения за акционерите в сферата на ИИ – и то за сметка на гражданите в държавите, на чиято територия е разположена тази инфраструктура. Става дума за колективно пробуждане, което призовава да поемем лична отговорност за навиците си при използването на технологиите.
Заради новата си инициатива Ерин Брокович е включена в списъка на 100-те най-влиятелни личности, свързани с проблемите на изкуствения интелект. В нейния нов сайт всеки заинтересуван може да намери много статистическа и правна информация, както и редица митове за центровете за данни, които са оборени с факти.
Новата ѝ битка надхвърля границите на САЩ. С нея са се свързвали хора от Австралия, Индия, Шотландия и Ирландия.
В Дъблин вече е наложен мораториум
върху изграждането на нови центрове за данни - още през 2023 г. те са консумирали една пета от електроенергията в Ирландия. “Това е проблем от световна величина - казва легендарната активистка. - Мащабът е огромен. Нужна е смелост, за да се изправиш срещу това, а е трудно да го направиш, когато се бориш със сили, разполагащи с всичките пари, целия интелектуален ресурс и всички възможности на света.”
Хипермащабните кампуси - ненаситни на вода и ток
Развитието на изкуствения интелект (ИИ) е област, обявена от президента на САЩ Доналд Тръмп за “абсолютен приоритет за националната сигурност”. Администрацията му, известна със скептицизма си по отношение на климатичните промени, изглежда не се тревожи от факта, че популярността и бурният растеж на тази технология са прикрили огромния ѝ апетит за ресурси - редки метали, вода и електроенергия. Изграждането на центрове за данни за ИИ – ключово геополитическо и икономическо оръжие срещу китайската конкуренция – изисква задоволяване на експоненциално нарастващи енергийни нужди. Инфраструктурата за изкуствения интелект консумира милиони ватчасове (Wh) електроенергия за обработка на заявки, обучение на генеративни модели и съхранение на данни. За да се гарантира непрекъсната работа, тези центрове трябва да разполагат със сървъри, мрежово оборудване, охладителни системи и резервни източници на захранване. Господстващата максима е “Колкото по-голямо, толкова по-добре”.
Индустриални гиганти като Amazon, Google, Meta, Microsoft и Oracle са насочили 750 милиарда долара към изграждането на т.нар. хипермащабни кампуси за изкуствен интелект. Тези съоръжения, помещаващи 5000 или повече сървъри, се простират върху площ, съизмерима с тази на летищен терминал, и консумират до един гигават (GW) електроенергия – количество, равно на потреблението на град с двумилионно население или на мощността на ядрена електроцентрала.
“Това не е история за изкуствения интелект - обяснява Брокович. - Този дух вече е излязъл от бутилката: технологията е тук, тя е ефективен инструмент и можеш да я използваш или не. Става въпрос за мащабните съоръжения, които се изграждат, за да поберат огромните изчислителни мощности, необходими на изкуствения интелект. Те се простират върху стотици и стотици акри площ.”
В Невада най-големият такъв обект в света – Citadel на компанията Switch – вече консумира енергия, еквивалентна на 2 GW, докато бъдещият гигант на OpenAI, наречен Stargate, в Тексас се очаква да изисква цели 10 GW! Според данни на Pew Research Center към момента се разглеждат или разработват над 1500 нови проекта с хоризонт до 2030 г. предимно в селски райони. Предприемачите предпочитат тези локации заради по-евтината земя и възможността за значителни данъчни облекчения. През май щатът Юта одобри изграждането на център с площ, два пъти по-голяма от Манхатън.
Едва ли е изненадващо, че животът в близост до тези съоръжения се превръща в кошмар за местните, когато електропреносните мрежи се окажат остарели или недостатъчни за такива технологични гиганти, или когато самите центрове, изискващи огромни количества вода за охлаждане, в крайна сметка изчерпват водни ресурси, и без това силно намалели заради суши.
Запасите от подземни води вече са сериозно изчерпани, особено в застрашените от суша региони на южните и западните щати на САЩ, където се изграждат много от тези нови комплекси. Освен това средният прогнозен разход на вода за охлаждане на един-единствен хипермащабен център за данни – 1,6 милиарда литра годишно – е достатъчен, за да запълни 630 плувни басейна с олимпийски размери. Разрастването на центровете, обслужващи изкуствения интелект, подлага този жизненоважен ресурс на огромно напрежение, отбелязва френската пресгрупа “Фигаро”.
Ерин Брокович е родена и израснала в Средния запад
Баща ѝ е бил инженер, а майка ѝ – журналистка. “Вероятно оттам съм наследила любопитството си. Баща ми изграждаше и управляваше тръбопроводи за големи компании и бе убеден, че водата ще стане по-ценна от златото. Казваше ми: “Искам да разбереш, че отговорното стопанисване е твой дълг, защото най-важни са земята, която дава храната ти, и водата, която поддържа живота, здравето и благополучието на семейството ти. Това са твоите дарове и твоите ресурси”, спомня си активистката в интервю за британския в. “Гардиън”.
Тезата, че богатството и икономическата активност се генерират пропорционално на използваната земя, енергия и вода, не издържа на критиката на експерти като Шейн Грийнстийн – професор в Харвардското бизнес училище, специалист в областта на дигиталната икономика. “Любимата ми шега за центровете за данни е, че те представляват огромни сгради с миниатюрни паркинги. В тях не работят достатъчно хора. Простират се върху десетки хиляди квадратни метри, но осигуряват заетост на едва няколко десетки служители на място.”
“Големият парадокс на ИИ – инструмент, за който се твърдеше, че ще ни помогне в борбата с климатичните промени – е, че за съжаление, той започва с тяхното задълбочаване - отбелязва френската хидроложка Ема Хазиза. - Делът на ресурсите, отделяни за медицински или екологични изследвания, остава пренебрежимо малък в сравнение с неконтролираното и неуправляемо разрастване на генеративния ИИ и милиардите литри вода, които той консумира ежедневно в световен мащаб.”
