Преди 2 г. - на 5 октомври 2011 г., в. “24 часа” разказа историята на българина с американски паспорт Иван Тодоров/Виктор Рос. Той е осъден на 20 г. затвор през далечната 1987 г. Лежи до 1991 г., когато Върховният съд спира излежаването на наказанието.
Година по-късно Тодоров заминава за САЩ с редовен задграничен паспорт. Зад океана живее и работи цели 15 г., там получава и американско гражданство. През 2008 г. решава да се върне в родината, повод за което му дава писмо от комисията по помилванията към президента. В него му съобщават, че давността на присъдата му е изтекла.
На летище София Иван/Виктор подава не американския, а българския си паспорт. И с ужас разбира, че е обявен за издирване. Задържат го на място и на другия ден го пращат в Централния софийски затвор да си доизлежи присъдата.
Иван Тодоров е в затвора и днес - вече на 67 г. Той е единственият затворник в България, който излежава присъда отпреди 1989 г. Друг като него няма, и отгоре на всичко е с валиден паспорт на гражданин на САЩ, твърди адвокат Лъчезар Попов.
За последните 5 г. Иван Тодоров е подал 2 молби за помилване - първата до президента Първанов, втората - до сегашния държавен глава Росен Плевнелиев. Според адвоката и двете са отхвърлени без мотиви.
Тази година за първи път комисията по помилванията проговаря след питане от електронния сайт “ЕвроЧикаго”. В отговор до медията юристите от комисията твърдят, че осъденият не се бил превъзпитал, че престъплението му било с висока обществена опасност, която и до днес била валидна. Нито дума защо в писмото до Тодоров от 2007 г. де факто са го излъгали, че давността на присъдата му е изтекла.
Какви са фактите?
През 80-те години на миналия век старшина Иван Тодоров служел в поделение на ВВС в Щръклево край Русе. През 1986 г. внезапно го арестуват и заедно с Маринка Малакова го обвиняват в присвояване на 100 000 лв. от бензиностанция край града. Въпреки че не той, а Малакова е работела на бензиностанцията, първо задържат него. По време на процеса жената заявила, че именно Иван я подучил как да краде пари от бензиностанцията. Всички обвинения се крепяли единствено на признанията на Малакова. “Поне да бяха намерили част от парите с мои отпечатъци или да ме бяха заловили в момент, когато тя ми ги предава. Малакова твърдеше, че съм я съветвал винаги без свидетели, на 4 очи”, разказа затворникът преди 2 г.
За да установи дали пък наистина няма някакви доказателства, уличаващи Тодоров, адвокат Попов изисква материалите по делото от Държавния архив във В. Търново. Оттам му пратили само решението на съда и присъдата от 8 април 1987 г.
Всички други материали били изчезнали?!
По-късно става ясно, че прокурорското дело е било унищожено още през 1994 г., а съдебното - през 1998 г. Въпреки че по това време той вече е бил обявен за общодържавно издирване.
Следовател по делото на Тодоров през пролетта на 1986 г. бил старши лейтенант Никола Ганчев. “На един от разпитите Ганчев изненадващо ми заяви: “Вадиш 30 бона и забравяме за случилото се”, разказва Иван Тодоров. Съдебният процес продължил около час.
Преди 2 г. “24 часа” се свърза с прокурора от Апелативна прокуратура Николай Ганчев (вече покойник) и го помоли за коментар. Той си спомни за делото от далечната 1987 г. и заяви: “Иван Тодоров бе старшина от армията. Но моля ви се, с идиоти и мошеници като него не ме занимавайте.”
Защо материалите по делото са унищожени преди да са изтекли законните срокове, пита адвокат Попов. Но не получава отговор. Затова изказва логично предположение - защото някой иска да прикрие следите на неправилно заведеното срещу Тодоров дело. Именно подобен мотив вероятно е изтъкнала надзорната комисия към Върховния съд, когато през 1991 г. е спряла изтърпяването на наказанието до произнасянето на Върховния съд.
Забележете - пускат го на свобода след негова жалба не поради обявена амнистия, без каквато и да е гаранция, дори подписка. Което според адвоката е възможно само при изключителни случаи - примерно при съществени процесуални нарушения. Вероятно е бил отчетен и фактът, че по това време Тодоров е бил сериозно болен от хепатит.
Иван излязъл на свобода, започнал работа, създал ново семейство. Чак след 2 г. - на 3 декември 1992 г., Върховният съд изненадващо потвърдил присъдата му. Тодоров си обяснява протакането с това, че са търсили подходящ състав на съда, който да не уважи жалбата му. Узнал за делото от 3 декември постфактум, защото никой не го бил призовал.
И тогава решил, че правосъдие в България няма. Извадил си напълно законно задграничен паспорт и редовна американска виза и на 3 януари 1993 г. отлетял за САЩ.
В Лос Анджелис подал молба за политическо убежище, след 9 месеца пристигнала и съпругата му. През 2003 г. и двамата получили американски паспорти. Използвали момента да сменят имената си за по-бързата интеграция в американското общество - той станал Виктор, а жена му - Дона. Българските паспорти обаче запазили.
През последните 5 г. адвокат Попов атакува непрекъснато различни фактори от съдебната ни система, за да установи истината. Първо пише до главния прокурор - мълчание, след това до неговия заместник - пак мълчание. Отговорил му прокурор от Върховна прокуратура, който цитирал отговор на Софийския градски съд на друга молба на адвоката и го препратил към варненските си колеги. Именно във Варна през 1987 г. бил осъден Тодоров. От варненската военно-окръжна прокуратура отговарят, че присъдата на Тодоров изтича през декември 2014 г., тоест след малко повече от година.
Адвокатът обаче не е съгласен. Според него Иван вече лежи 4 г. отгоре. Изчисленията му се основават на т.нар. абсолютна давност. Нормативният документ на Наказателния кодекс сочи, че независимо от прекъсването на излежаването абсолютната давност е 22 г. и 6 месеца - тя се образува като към обикновената давност от 15 г. се добавя още 1/2, или в случая 7 г. и половина. Считано от 1987 г., абсолютната давност за Тодоров би трябвало да изтече през 2009 г., което обяснява твърдението на адвоката за излежани 4 г. отгоре.
Имало и трета версия на правораздаване: Тодоров да излежи всичките 20 г., без да се брои прекъсването. Според тази теза досега той е излежал само половината от присъдата си. Според адвокат Попов този начин на тълкуване е в пълно противоречие със закона.
Затова взема решение да заведе дело срещу държавата в Страсбург.
Междувременно стана ясно, че Иван Тодоров е отказал предложението на представител на посолството на САЩ да излежи остатъка от присъдата си във втората си родина. И второ - че докато е в затвора, Иван Тодоров си е извадил българска лична карта, дори е успял с помощта на адвоката си да се пенсионира.
Съвсем закономерно следва въпросът: Заплаха ли е за държавата 67-годишният Иван Тодоров?
Той е осъден за стопанско престъпление, а не за убийство. При това не е духнал с парите, както направи легендарният днес Жоро Милионера, за да изчаква времето, когато ще си ги харчи на спокойствие. Констатираните липси от 100 000 лв. още тогава са били компенсирани на държавата с конфискацията на вилата на Иван, която струвала многократно повече.
Преди 2 г. представители на администрацията в Софийския затвор не скриха удовлетворението си от неговото поведение. Наричаха го уважително “бай Иван” и единствено на него бяха разрешили да си носи униформата от охранителната фирма в калифорнийския град Бомон.
Полицай Митко Борисов Георгиев пък собственоръчно написа в трудовата характеристика на Иван/Виктор:“Лишеният от свобода Иван Тодород работи под мое ръководство като гледач на питомци от 27.10.2009 г. През цялото това време той се доказа като съвестен, трудолюбив и честен работник, който стриктно изпълнява своите служебни задължения. Затова многократно е награждаван. Доволен съм от работата и поведението му.”
В същото време основната обвиняема по делото - Маринка Малакова, е освободена предсрочно от затвора през 1997 г., след като е излежала половината от присъдата си. Към този момент Иван Тодоров, квалифициран като помагач на Малакова, също е излежал повече от половината - 10 абсолютни години. За него обаче опрощение няма.
Иван Тодоров и адвокатът му все още чакат органите на българското правораздаване да отговорят на молбите им за помилване. Другият вариант е държавата ни отново да плаща с парите на данъкоплатците солени глоби, наложени от Страсбург.
Адвокат Попов ще иска по 60 евро за всеки ден, който Тодоров е излежал над действителния срок на присъдата си.
