Въпросът за идентичността на украинците неведнъж е бил предмет на спорове. Той излезе отново на дневен ред след избухването на протестите срещу отказа на Киев да подпише споразумение за асоцииране с ЕС.

Много хора в Източна Украйна искат по-тесни връзки с Русия вместо с Евросъюза. Там населението е или руско, или проруски настроено. В столицата Киев и на запад, където живеят много католици, пък предпочитат ЕС.
По всичко изглежда, че какъвто и път да поеме страната, живеещите там украинци и руснаци отново ще се карат и ще си доказват кой кой е.

Безспорно руското население е много важна съставна част от бившата съветска република, обявила независимост през 1991 г. Там има и други малцинства, включително българите в областта Бесарабия.

Така или иначе, в края на 1991 г. на картата се появи Република Украйна. Тя е призната от целия свят и съществуването й като отделна държава не подлежи на съмнение. Нещо повече - със своята площ от 603 000 кв. км тя е втората по големина европейска държава след Русия. По население (46 млн. души) Украйна е на 7-о място след Русия, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания.

Но до 1991 г. много трудно може да се говори за отделна украинска държава.
През IX век е образувана Киевска Рус. Названието е повече от красноречиво - Русия със столица Киев. 7 века по-късно Украйна става част от Короната на Полското кралство. След още едно столетие пък Полша и Русия си поделят Украйна. А в края на XVIII век западната област Галиция е присъдена на Австро-Унгария. Значително по-големите източни територии стават част от Руската империя.

Това продължава до Октомврийската революция през 1917 г. След разпадането на двете империи Украйна става предмет на жестоки конфликти между Русия и новообразувалата се Полша. Само за 4 г. в различни части на територията на Украйна са създадени 4 отделни държави в зависимост от ориентацията и възгледите на създателите им - просъветски, антисъветски, националистически, антируски и т.н.

Названията им са Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република и Украинска съветска република. Тези територии стават арена на едни от най-лютите конфликти по време на гражданската война в Русия.

Казаците са начело на борбата срещу присъединяването към СССР. И до днес много хора в Украйна тачат като национални герои казашкия атаман Симон Петлюра, анархиста Нестор Махно-Бащицата и други.
През 1921 г. в Украйна се повтаря историята отпреди векове. Съгласно Рижкия договор Източна Украйна става част от Съветска Русия, а Галиция - от Полша.

А когато в края на 1922 г. е обявено създаването на СССР, се появява и Украинската съветска социалистическа република (УССР). Тя възприема идеологията на Украинската съветска република и поглъща и останалите три украински държави.
Първи премиер на УССР е българинът Кръстьо Георгиев Станчев (1873-1941), приел по време на дългогодишната си емиграция руското име Христиан Георгиевич Раковски. Известен е у нас като Кръстьо Раковски и е далечен роднина на революционера Георги Раковски.

Изключван на два пъти за марксистка агитация от гимназията в родния си Котел, Кръстьо Раковски емигрира първо в Румъния, а след това - в Швейцария. В Женева учи медицина и там се запознава и сближава с руските социалдемократи.

Раковски се връща по-късно в Румъния, чието гражданство е приел. Много скоро обаче е арестуван за опит да организира социалистическа революция. Освободен, той пристига в Русия през декември 1917 г. - месец и половина след Октомврийската революция.

Участва активно в гражданската война на страната на болшевиките и е доста близък с Лев Троцки. През 1919 г. е повикан от западния фронт и е назначен за първи председател на Съвета на народните комисари, т.е. на правителството на Украинската съветска република. Запазва този пост до 1923 г. Тогава Кръстьо Раковски влиза в  остро противоречие със Сталин,  чиято звезда тепърва изгрява. Свален е от власт и е назначен за посланик във Великобритания. Влиза в Лявата опозиция - оглавяваното от Троцки крило на ВКП(б) - Всесъюзната комунистическа партия (болшевики).

За това своеволие Раковски е изключен от партията през 1927 г. и е изпратен на заточение. То трае общо 8 г. в Казахстан и в Алтайския край.

През 1935 г. българинът обявява, че е скъсал с опозицията срещу Сталин. Партийното му членство е възстановено и е взет на дребна чиновническа длъжност в здравното министерство на РСФСР - Руската съветска федеративна социалистическа република.
Сталин обаче така и не прощава измяната на Раковски. През 1936 г. сънародникът ни отново е изключен от партията, а след година арестуван. Дошло е времето на най-жестоките сталински чистки. Раковски е съден по делото за т. нар. Антисъветски дяснотроцкистки блок заедно с видните революционери Алексей Риков и Николай Бухарин. Признава се за японски и британски шпионин. Разбира се, обвиненията са изфабрикувани. Раковски се отървава с присъда от 10 г. затвор. Само още двама души не получават смъртни присъди.

Но 4 г. по-късно Раковски е разстрелян. Той лежи в затвора в град Орьол, към който настъпват немците. Раковски е изведен от затвора и екзекутиран в близката гора по списък, изготвен по лична заповед на Сталин.

Междувременно територията на оглавяваната някога от него Украйна се е увеличила. През 1939 г. в резултат на пакта Молотов-Рибентроп СССР анексира Западна Украйна от Полша и Бесарабия и Северна Буковина от Румъния. Те стават част от Украинската ССР.
През 1941 г. Румъния заедно с нацистка Германия напада СССР и си връща отнетите райони.

За съжаление, покрай голямата съпротива срещу хитлеристите има и доста украинци, приветствали ги като освободители. В Галиция германците набират местни хора за СС дивизията “Галичина”, известна с жестокостите си. Оцелелите от концлагерите в Полша и до днес сънуват кошмари от украинските надзиратели.

Сред най-знаменитите от онова време фигури в Украйна е националистът Степан Бандера. В СССР той е обвиняван, че е сътрудничил на хитлеристите. Сънародниците му изтъкват, че в действителност е искал да създаде независима държава чрез създадената от него Организация на украинските националисти (ОУН). За дързостта си е изпратен в концлагера “Маутхаузен”.

След войната той създава силно емигрантско движение в Западна Европа, което иска да свали съветската власт. Убит е през 1959 г. пред дома си в Мюнхен, където живее, от съветския агент Богдан Сташински.
И до днес има немалко украински националистически организации както в Западна Европа, така и в САЩ и Канада.

А окупираната от хитлеристите Украинска ССР е възстановена в довоенните си граници след разгрома на Германия през 1945 г. Върнати са  Западна Украйна, Северна Буковина и Бесарабия (част от последната област днес е в Молдова). Допълнително съветската република получава Задкарпатска Украйна - най-източната част от Чехословакия.

През 1958 г. Никита Хрушчов прави невероятен подарък на Украинската ССР - Крим.
Тогава тя получава от СССР полуострова и именно тази област бе източник на първото напрежение след отделянето на Украйна от СССР. Населението там е почти изцяло руско.

Остава да се надяваме, че украинците и руснаците ще бъдат в състояние един ден да се помирят. Не е трудно, след като го сториха немците и французите след Втората световна война.

Областта Рутения е била в 7 държави

Югозападната област Рутения, известна още като Задкарпатска Украйна или Карпаторусия, се е намирала в цели 7 държави между 1918 и 1991 г.

До края на Първата световна война тя е била в Австро-Унгария, след което става част от новообразувалата се Чехословакия. През 1939 г., когато Унгария окупира Южна и Източна Словакия, украински националисти в Рутения обявяват създаването на Задкарпатската украинска република. Тя съществува само 6 дни - от 15 до 21 март, когато там влизат унгарците.

В края на Втората световна война нацистка Германия окупира Унгария и съответно Рутения. След войната областта е присъединена към СССР, а от 1991 г. Рутения е част от Украйна. Там живеят етническата група русини, както и унгарци.