Европейските лидери отложиха решението за размера на помощта, която всяка от членките на ЕС трябва да даде на развиващите се икономики, за да подпомогне борбата им с глобалното затопляне.
След драматични преговори премиерите и президентите на ЕС се разотидоха от Брюксел вчера с противоречиви оценки за постигнатото и с обещание да преразгледат сметките. Според старите членки ЕС ще се ангажира сериозно с финансирането на климата, според новите членки - не съвсем.
"Успяхме да прокараме текст, който да гарантира, че няма да сме донори на Китай, Индия и Бразилия и когато се правят плащанията, да се съобразят с БВП и моментното финансово състояние на страните", съобщи премиерът Бойко Борисов.
След двудневни преговори лидерите се съгласиха да съставят работна група, която да представи нови сметки на страните членки въз основа на комбинация от критерии, определени според изхвърляните от всяка тях парникови газове и брутния им вътрешен продукт. За да бъдат одобрени тези вноски, ще е нужно съгласието на всички 27 от ЕС. Според Борисов отлагането на решението "ни спестява по 40-50 млн. евро годишно".
9 страни от Източна Европа, сред които България, настояха финансовото им състояние да бъде взето предвид при разпределяне на тежестите.
"Нашето си го постигнахме. Доволни сме, че намерихме възможно най-доброто решение за всички. Получихме няколко месеца да убедим останалите", заяви премиерът след срещата. Той подчерта, че България вече е дала немалко за борбата с климатичните промени, затваряйки замърсяващи производства, и има право загубите от това да й бъдат приспаднати от крайната сметка. Според досегашните изчисления София ще трябва да дава по 38 млн. евро годишно до 2020 г. за борба с климатичните промени.
Борисов съобщи, че не е срещнал противници на отпускането на допълнителни компенсации за затварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". "Ние искаме едва 300 млн. срещу това, че губим милиарди. Ще искам още пари, защото тези реактори могат да работят още 20 г.", каза той.
Полша: Абсурд е България да плаща на Бразилия
ЕС отказа да се обвърже с конкретен финансов принос към развиващия се свят, за да подпомогне борбата с климатичните промени, преди останалите развити държави да обявят ангажиментите си. След драматична двудневна среща в Брюксел западните лидери обявиха, че съгласие е постигнато, докато източните им партньори изразиха недоволство от договорения компромис. Решено бе нужните преди 2013 г. пари за борба с глобалното затопляне да се дават доброволно. Работна комисия ще оцени финансите на всяка от страните членки, за да прецени дали тя е в състояние да задели допълнително средства за борба с климатичните промени в развиващия се свят.
Развиващите се страни отказват да се ангажират с намаляване на въглеродните газове, ако не получат финансова подкрепа от богатите държави. Около 100 млрд. евро годишно ще са нужни за договаряне на продължение на изтичащия Протокол от Киото в Копенхаген през декември. ЕС вероятно ще трябва да плати около €15 млрд. от 22-50 млрд. евро годишно, които ще бъдат дотирани от богатия свят. Преди да обяви точната сума обаче, ЕС иска да чуе ангажиментите от останалия свят, затова председателят на Еврокомисията Жозе Барозу и шведският премиер Фредрик Райнфелд ще посетят САЩ, Китай и Индия, за да ги окуражат за обещания за финансиране. Полският евроминистър Миколай Догилевич, чиято страна оглави бунта на по-бедния Изток към финансовия ангажимент на ЕС, коментира постигнатото решение като недостатъчно. "Някои от страните, на които ще се помага, са по-добре икономически от някои от нас. Не желаем ситуация, при която Румъния или България ще трябва да плаща на Бразилия да намали въглеродните си емисии. Това е абсурдно", коментира той. Според източните страни сериозни финансови ангажименти от тях ще забавят възстановяването им от кризата: "Не желаем да бъдем превърнати във фолклорен музей на Източна Европа", каза Догилевич след края на срещата. Лидерите ще обсъдят финансирането на борбата с климатичните промени на извънредно събиране през ноември. (24часа)