Румяна Желева ще отговаря за правосъдието и вътрешните работи на Европейския съюз в новата комисия, съобщи френският вестник „Либерасион" вчера. Изданието твърди, че разполага с черновата на Барозу за разпределението на работата в следващата Еврокомисия, което трябва да бъде обявено във вторник заедно с влизането в сила на Лисабонския договор.
Според вестника Желева се състезава за правосъдието със словашкия кандидат Марош Шефкович. Който загуби, ще се утеши с разширяването.
"Нямам вътрешна информация и не искам да гадая, но би било много мотивиращо и дисциплиниращо за нас да имаме комисар, отговарящ за правосъдието и вътрешния ред", коментира лидерът на евродепутатите от ГЕРБ Андрей Ковачев. Според него подобно назначение ще е "още един повод да си свършим работата, както и правителството е обещало".
Ковачев призна, че досега проблемите на България в ЕС са произтичали главно от недостатъците в борбата с правосъдието и корупцията. Той добави, че
Желева още има шанс да получи разширяването, което най-много иска.
"Не смятам, че това е подходящ ресор за г-жа Желева поради липсата на опит в тези въпроси, коментира лидерът на евродепутатите социалисти Ивайло Калфин. - Още повече, че в областта правосъдие и вътрешни работи България има още нерешени въпросис Европейската комисия, свързани с механизма за наблюдение и контрол", добави той.
Източници от Еврокомисията твърдят, че Барозу е предвидил правосъдието за шведката Сесилия Малмстрьом. Според тях, ако Желева получи този ресор, тя ще е застрашена от конфликт на интереси, тъй като ще има пряко отношение към подготовката на докладите за борбата с престъпността и корупцията, които Брюксел издава на 6 месеца за България и Румъния.
Източникът посочи обаче, че новият ресор може да й се даде като знак към усилията на Бойко Борисов да изкорени корупцията от управлението.
Още не е ясно какви ще са точно задълженията на правосъдния комисар, тъй като това е нов ресор, след като Барозу реши да извади от него сигурността и миграционната политика и да ги отдели в самостоятелен портфейл. Предполага се, че комисарят ще наблюдава правосъдните системи и ще се грижи за координацията и сближаването помежду им, но работата му ще е твърде ограничена, тъй като ЕС няма общностно законодателство в областта.
"Либерасион" разпределя французина Мишел Барние във вътрешния пазар и данъчната политика, унгареца Ласло Андор - във финансовите услуги.
Земеделието се давало на румънеца Дачан Чолош, а фондовете - на литовеца Алгирдас Шемета.
Германия ще получи енергетиката, Полша - индустрията, Люксембург - дигиталните технологии и културата. Холандката Нели Крус ще отговаря сега за търговията, испанецът Хоакин Алмуния - за конкуренцията, финландецът Оли Рен - за икономиката и финансите, латвиецът Андрис Пиебалгс ще е социален комисар, а италианецът Антонио Таяни ще запази транспорта.
Грижата за ромите и човешките права ще бъде на шведката Малмстрьом, твърди "Либерасион". Бюджетът ще отиде към Ирландия, науката към Австрия, а Гърция и Кипър си съперничат за образованието и за рибарството.
Вдигат заплатите на еврочиновници
Европейската комисия поиска да бъдат увеличени заплатите на еврочиновниците от догодина с 3,7% заради поскъпналия живот в Брюксел.
Цените в европейската столица се вдигнали през 2009 г., както и заплатите на чиновниците в страните членки, което наложило актуализацията. В момента според ранга си европейските чиновници получават между 2470 и 17 100 евро месечно. Средната заплата в Белгия е 2837 евро.
Възнагражденията на служителите на комисията се съизмерват с тези на държавните чиновници в 8 западноевропейски държави и се преизчисляват според специален индекс за цената на живота в Брюксел, който се подава от статистическата агенция на ЕС "Евростат".
През 2009 г. парите на чиновниците в Западна Европа са вдигнати между 2,4 и 4,4%, съобщи говорител на комисията вчера.
Ежегодната индексация на заплатите в Брюксел е задължителна по силата на наредба, която ще действа до 2012 г. Тя трябвало да се прилага независимо от кризата и замразяването или намаляването на възнагражденията на работещите в редица държави от ЕС.
Теоретично можело да се поиска и намаляване на заплатите, ако цените в Белгия и в ЕС паднат, посочи говорителката, но не можа да даде пример това да се е случвало някога.
Последна дума ще има Европейският съвет, където заседават страните членки. Според източници 15 държави се противопоставят на увеличението. (24часа)