България ще плати най-малката вноска за борба с глобалното затопляне, стана ясно след срещата на върха на ЕС в Брюксел вчера.
Лидерите на общността се договориха да финансират със 7,2 млрд. еврофонда, от който най-бедните страни ще харчат за компенсиране на последствията от климатичните промени през следващите 3 г.
България ще заделя по 20 000 евро годишно през 2011 и 2012 г. за т.нар. бърз старт на климатично действие, като през 2010-а няма да плащаме нищо.
"Виждате, че добре съм се договорил. Със сигурност това е най-малката вноска", заяви Борисов вчера след края на срещата на върха в Брюксел.
След преговори, продължили през цялата нощ, страните от ЕС успяха да съберат помежду си 2,4 млрд. евро годишно за Третия свят, като българската вноска представлява почти 0,0007% от общата сума.
"Обясних, че ние имаме нашите приоритети, свързани с въвеждането на еврото и с еврофондовете, и когато след 2-3 г. се замогнем повече, ще можем да дадем и повече пари за екология", поясни Борисов. Той добави, че изказването му било посрещнато с разбиране, а "големите лидери" му изказали подкрепа за избраните приоритети.
Еврокомисията ще внесе в климатичния фонд 500 млн., Швеция обеща 750 млн. евро, а Франция и Великобритания ще участват с общо 1,7 млрд. евро за тригодишния период. 20 на сто от сумата ще се използва за ограничаване изсичането на горите, което трябва да се свие с 15 на сто до 2015 г., съобщи британският премиер Гордън Браун.
България, както и останалите 8 източноевропейски страни, които обявиха, че са твърде бедни, за да дават поравно със Запада срещу глобалното затопляне, обещаха да внасят в "зеления фонд" и част от печалбата от търговията с квотите парникови газове. Полша иУнгария обещали да дават до 10 на сто от приходите от търговията с топъл въздух.
"ЕС ще бъде мотор, водеща сила в света в борбата срещу глобалното затопляне", заяви още Борисов, правейки уговорка, че е скептик за успеха на световната климатична конференция в Копенхаген.
В навечерието на финалния кръг преговори ЕС прие да завиши ангажимента си за намаляване на парниковите емисии през 2020 г. от 20 на 30 на сто от нивата през 1990 г. "Това е предложение под условие, което ще стане факт, ако останалите държави също дадат по-високи обещания", съобщи шведският премиер Фредрик Райнфелд, който председателства срещата на върха.
След 2020 г. ЕС ще трябва да заделя поне по 100 млрд. евро годишно, за да бъде ограничено глобалното затопляне с до 2 градуса до края на века.
"По-евтино ще ни излезе да платим за защита на природата, отколкото после за възстановяването й", коментира шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу.
Малинов без глас поне 1 г.
Най-новото българско попълнение в Европейския парламент - Светослав Малинов, няма да може да гласува поне още една година, докато не бъде ратифициран протоколът, узаконяващ 18-те допълнителни евродепутати, които бяха добавени на 1 декември.
По силата на Лисабонския договор съставът на парламента се увеличава от 736 на 754-ма членове, за да се коригира представителността след последното разширяване. България получи още един от 18-те - политолога от ДСБ. Малинов ще може да заеме креслото си веднага след Нова година, но като наблюдател. Той ще участва в заседанията и ще получава заплата, но без да има право на глас.
Лидерите на ЕС вчера одобриха протокола и го препратиха за ратификация в Европарламента, откъдето той ще бъде разпратен до 27-те столици. Целта е документът да бъде одобрен до края на 2010 г., съобщи дипломат. Лидерите задължиха Европейската комисия да състави новата си дипломатическа служба до април, а до юни да уточни условията, при които гражданите могат пряко да поискат от Брюксел да предложи законодателство от тяхно име.
