Bсе повече висшисти и намаляващ брой хора без квалификация ще се борят за работа в Европа след 10 г. Това се твърди в доклад на Европейския център за професионално обучение в Солун.
Професиите, допускащи основно образование и свързани с изпълнението на рутинни задачи, ще намалеят, но въпреки развитието на технологиите няма да изчезнат. Заради системния недостиг на работници за прости физически дейности ще се наложи местата им да бъдат запълвани от хора с по-високо образование или от имигранти. Строители, работници по чистотата и обслужващ персонал ще са дефицит. В същото време търсенето на продавачи, чиновници и земеделци ще намалее, тъй като в резултат на техническия прогрес те ще бъдат заменяни от касите за самотаксуване в магазините, компютрите и интернет услугите.
През 2010 г. всяка трета работа ще изисква университетска диплома, всяка втора - средно или полувисше образование, а 18,5% ще получават заплата и без да са изкласили просветната система. Младите ще бъдат по-образовани от родителите си.
Привлечени от по-високите заплати и по-добрите условия на труд, повече млади хора се насочват към университетите, стремейки се към ръководни постове и позиции, изискващи определени професионални и технически умения. По-възрастните поколения залагат на опита повече отколкото на дипломите. Тенденцията на нарастване на хората със средно образование не е толкова стремителна, но е необходимо около 50% от работната ръка да е завършила училище. Смята се, че особено хората на високи ръководни позиции, както и най-нискоквалифицираните работници ще могат да си намират най-лесно работа в чужбина, включително извън Европа. Като най-добри шансове се дават на висшистите с икономическо образование и на работниците в строителството и аграрния сектор.
Броят на висшистите и особено на жените с университетски дипломи ще нараства в цяла Европа. През следващите 10 г. на университетските банки ще има повече момичета, отколкото момчета. Това ще доведе до увеличаването на жените висшистки с над 17 млн. срещу 14 милиона мъже през 2010 г. След 10 г. почти всяка втора жена (46%) ще има висше образование, докато при силния пол максимална квалификация ще е по силите на 38%. В същото време жените с ниско образование ще се топят с по-висока скорост (-22%) от мъжете (-15%).
През 2010 г. в Европа ще има нови работни места за 41 млн. висшисти, 55 млн. среднисти и 10 млн. без образователен ценз. За това време хората с университетско образование ще набъбнат с 32 млн., 20 млн. от тях ще се състезават на трудовия пазар.
При среднистите очакваното увеличение е с 18 млн. души, но те ще имат най-добри възможности за реализация, тъй като се очаква най-голям брой хора на такива длъжности да се пенсионират, отваряйки място за нови работници. От тази тенденция ще се отклонят само среднистите над 40 г., за които след време ще е по-трудно да намерят работа.
За да са конкурентни страните им, поне 80% от гражданите между 24 и 64 г. трябва да имат средно или по-високо образование, се казва в прогнозата. Ако тя се сбъдне, шансовете на висшистите ще са най-добри в Португалия и Италия, където всеки втори е с ниско образование, а с университетско - под 20 на сто. На другия край са Чехия, Словакия, Полша, Великобритания и Норвегия, където работниците без квалификация са дефицит. В Германия и Дания и след 10 г. се очаква приблизително същият брой хора да отпадат от училище. Така че нуждата от вносни гледачи, берачи и продавачи ще се запази.
Предвидливите родители могат да насочат децата си към овладяване на италиански и португалски, тъй като висшистите там сега са най-малко. В същото време скандинавските и северните държави, в които и сега всеки трети е излязъл от университет, са заложили голям брой студенти. В Дания, Ирландия и Холандия над 40% от населението ще е с висше образование и там конкуренцията за добре платена и престижна работа ще е най-ожесточена. Влизането в университет също няма да е по джоба на всеки. Броят на висшистите в Германия и Великобритания няма да се увеличи значително. Чехия и Словакия са планирали да подготвят предимно кадри със средно образование. Проучването, направено в течение на 8 г. в 25 държави, не включва данни за България, тъй като подадената информация е преценена като неблагонадеждна.
Кризата може да пренареди прогнозите, тъй като заради липсата на работа все повече хора ще опитват да изкарат трудните времена в университетите и да отлагат търсенето на работодател.
Ако икономическите трудности бъдат преодолени бързо, цените на енергията се запазят ниски и инвеститорите върнат доверието си в Европа, Старият континент ще бъде достатъчно привлекателен за останалия свят, откъдето ще могат да дойдат част от недостигащите работници и специалисти. При песимистичен развой обаче може да се стигне до намаляване на интереса от страна на държавите и на работодателите към вложения в образованието и до свиване на местата в университетите. Студентите също ще бъдат отблъснати от училищата, тъй като таксите няма да са им посилни. Основният стимул на младите - високите доходи, няма да е актуален, дори и при дефлация, защото бонусите, особено във финансовия сектор, ще са скромни или ще отпаднат. Ще се вдигнат не само данъците, но заради исканията на синдикатите ще намалее работната седмица и Европа ще загуби конкурентността си. Това пък ще доведе до забавяне на високотехнологичните сектори и до по-слабо търсене на висшисти. Заетостта ще падне пропорционално в производствения сектор и в услугите.
Кризата ще отложи и пенсионерите. Хората над 50 г. ще предпочетат да работят повече. Негативният сценарий за развитие на Европа най-силно ще засегне Белгия, Дания, Италия и Швейцария. От бързото изскачане над водата ползата ще се почувства най-силно отново в Белгия, но също в Гърция, Португалия и Словения. По-слаб положителен ефект се предвижда в Кипър, Малта, Холандия и Румъния.
Търсачите на нефт по трудни места - най-ценени
Една от най-ценните професии в следващото десетилетие ще е специалист по труднодостъпните запаси от нефт, прогнозира сп. “Форбс”.
В света има много проучени петролни находища. Проблемът е в това, че е много трудно те да бъдат достигнати. На нефтотърсачите на бъдещето ще им се наложи да се борят с пясъци, богати на петрол, разработка на находища в шелфа и какви ли още не нестандартни случаи. Извиращият петрол от пукнатина близо до крайбрежието вече ще е само мил спомен от миналото, смятат специалистите.
Пикът в откритията на нови находища на петрол беше през 60-те години на миналия век. Оттогава геолозите откриват все по-малко и по-малко нови залежи. “За последните 40 г. са открити всичко на всичко 2 мащабни нефтени находища”, смята Михаил Перфилов, директор по развитие на бизнеса в руската компания “Петролиум аргус”.
Според него от 1981 г. насам рязко е нараснало потреблението на нефт в света, което означава, че в края на краищата добиващите фирми един ден ще трябва да се заемат и със залежите от труднодостъпен нефт. Такова е находището в канадската провинция Алберта, където черното злато се извлича от пясъците. През 2006 г. нефтът от Алберта беше 13% от вноса на САЩ. Не по-малко сложно е и извличането на нефт от арктическия шелф, смята Михаил Перфилов. Ако обаче цената на петрола расте, а добивът се затруднява от сложна ситуация в регионите на сегашните находища, ще се наложи да се търсят нови. А за това ще са нужни специалисти, които могат да работят в екстремални условия, предупреждава специалистът. (24часа)
