На софийския дипломатически паркет стъпва нов властелин - Джеймс Уорлик, посланикът на САЩ у нас. В супермодерната американска мисия в Южния парк се нанася стопанин, от когото ще зависи много, да не кажем почти всичко в България.
Вече 20 години с някои свои изявления американските посланици предизвикват политически бури у нас. С други ни хвалят, но и в едните, и в другите винаги се съдържа и подсещане за несвършена работа.
Ушите на нашите политици винаги са наострени за онова, което им се казва високо или шепнешком от шефа на US мисията. Те го правят, въпреки че на Балканите всички пътуват за ЕС, а някои като нас вече и пристигнаха.
Това слухтене дразни някои от големите държави в Евросъюза и ги кара да се отнасят с подозрителност. Както останалите източноевропейци, ние имаме реноме на американски протежета, които отклоняват ЕС от линията на основоположниците на европейския федерален проект.
България обаче е още по-особен случай, защото тук по традиция има и трети играч с мощно влияние - Русия. Никак не е случайно, че всички посланици на Вашингтон от 20 г. насам са все експерти по СССР и по наследството от него. Някои, както и самият Уорлик, имат солиден стаж в мисията в Москва. Джон Байърли например се върна там, и то като посланик.
Нанси Макълдауни, предшественичката на Уорлик, пък предсрочно бе катапултирана на отговорен пост в Държавния департамент, свързан с политиката към Москва.
Изобщо мисията на САЩ в София напоследък взе да прилича на ВИП салон на летище. Малцина посланици изкараха пълни мандати, а повечето се издигнаха на по-високи позиции. Това показва колко важен е постът в България. Но пък, от друга страна, посланиците все нямат време да вникнат по-дълбоко в нашите проблеми.
Търсенето на нов посланик за България продължи доста дълго във Вашингтон. Толкова дълго, че се наложи да бъде изпратен шарже д'афер. Междувременно се пускаха партенки за всевъзможни кандидатури. Това показва колко внимателно е подбран Уорлик с оглед на специфичните задачи пред американската дипломация за България и за Балканите.
Уорлик идва тук с над 20-годишна кариера като дипломат с доста широк профил.
Освен генерален консул в Москва е бил и в страни от Европа, Южна и Югоизточна Азия, както и в Близкия изток. Показателно за капацитета му е назначението в Ирак. Задачата му е била да надзирава програмата на ООН “Петрол срещу храни”, станала печално известна с шашмите за стотици милиони на политици и компании от цял свят, че и от България. Така че Уорлик има доста информация и документи в куфарчето, с което идва в България.
При препитването му в Сената той очерта познати приоритети за дейността си в София.
Първо, още по-тесни съюзнически отношения и сътрудничество в името на международната сигурност. Това е рефрен, с който САЩ бележат важния за тях партньор в даден район. В случая с България това е районът на Балканите, Черно море и Кавказ, който става ключов в глобалната им стратегия. Тук и двете страни очевидно са доволни от нивото и качеството на отношенията - пред Сената Уорлик ги нарече “отлични”.
Второ, укрепване на енергийната сигурност чрез ефективност, прозрачност и разнообразяване на доставчиците на суровини. Тук рефренът е друг - париране или поне ограничаване на руските енергийни проекти. Тази задача се очертава като най-сложна за Уорлик заради отдавна наличната зависимост на България от руски суровини. И заради засега противоречивите действия на управляващите от ГЕРБ. И най-после заради многото играчи, фактори и варианти за един или друг проект и за комбинации от проекти.
Зад призива за прозрачност пък се крие тревогата на САЩ от тайните клаузи в енергийните ни договори с Русия. Настояването за енергийна ефективност пък е намек, че можем да минем и без нова (руска) АЕЦ, ако пестим ток в индустрията и бита и ако усвояваме екотехнологии и възобновяеми източници. Макълдауни за краткото си посланичество няколко пъти наблегна на тези въпроси.
Трето, подкрепа на усилията на България в борбата за законност, срещу корупцията и организираната престъпност. Това е най-старият рефрен. Американците ни го наливат в главите вече 20 години, а резултатът е незадоволителен за тях. Но в лицето на новия премиер Бойко Борисов те виждат човека, който ще направи прелома. Така че се очаква много топла връзка между Борисов и Уорлик.
В Сената Уорлик не каза нищо по въпроса, който най-много вълнува българите - визовия режим за тях в САЩ. Но той го подмина в наш интерес, защото настроенията в Конгреса не дават големи шансове визите да паднат.
Всичко казано дотук за сегашното посланическо назначение е очаквано, закономерно и логично. Но в него има и нещо причудливо - семействеността. Мистър и мисис Уорлик ще са посланици в две съседни балкански държави - България и Сърбия. При това съпругата Мери Уорлик ще има доста повече грижи в Белград.
Явно семейството е добре поставено в Държавния департамент, тъй като двамата често са се оказвали в едни и същи мисии по света в едно и също време. Сега не са заедно, но пък са доста близо един до друг. А и конфликт на интереси помежду им няма, защото те служат само на националния интерес на САЩ.
Но все пак има интрига, и то сложна, защото и интересите, а и политиките на Сърбия и България са различни, често и противоречиви. Двамата ще има какво да си казват и да се съветват взаимно. Дано тази семейственост да стопли ако не целия балкански климат, то поне сръбско-българските отношения.
Съпругата ще спира руското влияние в Сърбия
Мина времето, когато американските посланици в Белград имаха да изпълняват много сериозни задачи - като се започне от свалянето на режима на Слободан Милошевич и се стигне до съставяне на прозападни правителства.
Защото и до днес за сръбското общество името Уилям Монтгомъри се свързва със свалянето на Милошевич през 2000 г. Тогава той бе посланик на САЩ в Белград, а преди това бе на същия пост в София. Според сърбите Монтгомъри е дипломат, които се появява в кризисни моменти на Балканите.
Сега Мери Уорлик заема поста в Белград. Появата й е дългоочаквана не само защото посолството на САЩ там от месеци няма щеф, а и заради започналото междувременно сближаване между двете страни. За него много допринесе визитата на американския вицепрезидент Джоузеф Байдън през май 2009 г.
По време на тази визита САЩ и Сърбия констатираха, че единствено по въпроса за Косово "са съгласни, че не са съгласни един с друг". Вашингтон има ясна позиция - той признава Косово за държава, но няма допълнителни искания към Сърбия. Белград пък е решил да не вдига излишно врява по тази тема. Това е гигантска промяна на фона на случилото се само преди 2 години. Тогава, още щом Косово обяви независимост, посолството на САЩ в Белград бе опожарено, а дипломатите в него бяха прехвърлени в Загреб и Будапеща.
Белградският анализатор Душан Янич казва пред в. "Данас", че САЩ продължат да смятат Сърбия за несериозен партньор, който може да ги изненада неприятно. Според него президентът Борис Тадич и правителството не са се опитали да намерят повече допирни точки с Вашингтон. Според анализаторите Мери Уорлик не е случаен човек за Белград. Тя е специалист по бившия СССР и постсъветското пространство. Затова в назначаването й прозира опит Вашингтон да парира руското влияние в Сърбия, което в последно време се засилва.
Руският президент Дмитрий Медведев бе на посещение в Белград в края на октомври 2009 г. Той подписа спогодба за създаване на руска база край Ниш. Мястото е само на 90 км от българската граница и на 120 км от американската база "Бондстийл" в Източно Косово. Москва обеща и да финансира бюджетния дефицит на Сърбия при изгодни условия.
Засега Мери Уорлик вероятно има само една задача, записана в бележника й: да подготви визитата на американския държавен секретар Хилари Клинтън в Белград през тази година. Тогава ще проличи как новият стопанин в Белия дом и екипът му гледат на Западните Балкани в перспектива.
А в района се задават множество дестабилизиращи събития. Положението в Босна и Херцеговина се нажежава отново, не на последно място и заради желанието на местните сърби да организират референдум за отцепване. Уорлик ще има и трудната задача да уверява Белград, че САЩ не са настроени антисръбски въпреки подкрепата им за властите в Косово.
НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ, КОР. НА БНР В БЕЛГРАД
