Барак Обама отряза плановете за връщане на американски астронавти на Луната със съкращенията, които предложи в бюджета на САЩ за 2011 г.
Целта е да бъдат спестени 250 млрд. долара, като се налага таван на разходите по вътрешни програми в продължение на 3 г.
Въпреки тези усилия обаче бюджетът, който подлежи на промени и одобрение в Конгреса, предвижда рекорден дефицит от 1560 млрд. долара, което представлява 10,6% от брутния вътрешен продукт на САЩ.
Планът на Обама зачерква програмата "Констелейшън", която предвиждаше американците да се завърнат на Луната 50 г. след триумфа на програмата "Аполо" през 1969 г. и по която вече са похарчени $ 9 млрд. В проектобюджета се отбелязва, че според независимо проучване изпълнението на програмата и без това закъснява. Жертва на съкращенията ще станат новата лунна ракета "Арес" с целия комплекс от космически и наземни съоръжения към нея.
Парите на НАСА обаче се увеличават с 6 млрд. за идните 5 г. с цел да се разработят оригинални американски технологически идеи и решения при изследването на Космоса. Отпускат се повече пари за продължаване на живота на Международната космическа станция извън 2016 г., когато по план предстои "пенсионирането" й. Според експерти това може да означава разработване на допълнителни надуваеми космически модули към нея. Ще продължи и модернизирането на космическия център "Кенеди" на Кейп Канаверал във Флорида, което ще позволи на НАСА да бъде по-ефективна в планирането и осъществяването на космическите полети.
Ръстът на бюджетния дефицит до голяма степен се дължи на пакета от извънредни мерки за предотвратяване на финансовия колапс и стимулиране на икономиката, одобрен от Белия дом м.г. Отбивайки критиките на републиканците, Обама се защити, като изтъкна, че това е била наложителна мярка заради финансовата разруха, наследена от неговия предшественик Джордж Буш.
Като цяло бюджетът предвижда разходи в размер на 3800 млрд. долара. Най-голямо е увеличението на средствата за създаване на нови работни места. (24часа)
